I.1. Обектно-ориентирано програмиране — Разширена писмена разработка
Разширена писмена разработка. I.1. Обектно-ориентирано програмиране
Подробен авторски текст за подготовка по конспекта на СУ. Краткият вариант е запазен на основната страница на темата. За преговор използвай плана; за обосновка — определенията и разработените примери. Това не е официален изпитен образец.
Сверка с наличните материали — 09.11.2026 г. Разработката е допълнена по предоставените лекции с автор Магдалина Тодорова, записки с преподавател Павел Павлов и практикума по ООП. Това са допълнителни източници. Посочените страници са PDF страници, броени от 1, а не страници от официалните издания от 2011 г. Препратките под всеки раздел показват опората му; поправките и авторските допълнения са разграничени.
Кратка разработка и уроци по темата · План за изпита · Покритие · Източници
Обхват от конспекта
Обектно-ориентирано програмиране. Класове и обекти. Методи и съобщения. Наследяване. Полиморфизъм. Статично и динамично свързване. Шаблони за проектиране.
Покритие на конспекта
Всяка подточка води към съответния раздел на разработката.
- Обектно-ориентирано програмиране — 1. Обектно-ориентирано програмиране, класове и обекти
- Класове и обекти — 1. Обектно-ориентирано програмиране, класове и обекти
- Методи и съобщения — 2. Методи, съобщения и жизнен цикъл
- Наследяване — 3. Наследяване и композиция
- Полиморфизъм — 4. Полиморфизъм; статично и динамично свързване
- Статично и динамично свързване — 4. Полиморфизъм; статично и динамично свързване
- Шаблони за проектиране — 5. Шаблони за проектиране и оценка на решението
Кратък план за изпита
- Предмет на ООП; обект, клас и абстракция.
- Състояние, методи, съобщения, капсулация и жизнен цикъл; копиране срещу присвояване.
- Наследяване, заместване и композиция.
- Претоварване, предефиниране и видове свързване; абстрактен клас и виртуален деструктор.
- Шаблони за проектиране: проблем, структура, последствия.
- Собствен пример и обобщение на предимствата и ограниченията.
1. Обектно-ориентирано програмиране, класове и обекти
Обектно-ориентираното програмиране е подход за организиране на програми чрез обекти, които съчетават данни и операции и взаимодействат през определени интерфейси. Предмет на моделирането са съществените за приложението обекти, техните отговорности и отношения. Целта е сложността да се раздели между компоненти с ясни договори, така че промените в една реализация да не изискват промяна на всички нейни потребители. Самото използване на ключовата дума class не гарантира добър обектен проект.
Обектът има идентичност, състояние и поведение. Две банкови сметки могат да имат еднакъв баланс, но да са различни обекти. Класът определя структурата и поведението на своите екземпляри: полета, операции, правила за създаване и допустимо използване. Класът е описание, а обектът е конкретен екземпляр по това описание. Класов атрибут, споделен между всички екземпляри, се различава от поле, чиято стойност принадлежи на отделния обект.
Абстракцията отделя важните за целта свойства. За разплащателна сметка са съществени титулярът, балансът и допустимите операции, но не всички характеристики на човека. Капсулацията обединява данни и операции и ограничава достъпа до вътрешното представяне. Инвариант е условие, което трябва да е изпълнено във всяко допустимо състояние, например балансът да е неотрицателен при сметка без разрешен овърдрафт. Скрито поле с публичен метод, позволяващ произволна отрицателна стойност, не осигурява този инвариант.
Интерфейс, реализация и конкретен пример
Интерфейсът описва достъпните операции и договора им; реализацията задава представянето на данните и алгоритмите. Клиент на класа е кодът, който го използва. Ако заменим вътрешното представяне, но запазим договора, клиентският код може да остане същият. Разделянето на декларации в заглавен файл и реализации в изходен файл подпомага тази организация, но само по себе си не гарантира пълно скриване на всички детайли.
Примерът с рационално число в лекциите на Тодорова показва прехода от непосредствен достъп до числител и знаменател към работа през операции на клас. За наш модел на рационално число задаваме инвариант: знаменателят е ненулев; нормализираното представяне е съкратена дроб с положителен знаменател. Така 2/4 и 1/2 имат една и съща математическа стойност, макар да могат да се съхраняват в два различни обекта. Проверка само при създаване не стига, ако по-късно публична операция може да наруши инварианта. Политиката ни е да отхвърляме нулев знаменател; превръщането му в 0/1 в примерния код на PDF стр. 350 не е универсално математическо правило.
В C++ public определя публичен достъп, private ограничава достъпа до членовете и приятелите на класа, а protected допуска и съответния достъп от производни класове. Частните полета не трябва да се отварят чрез произволни сетъри: по-добре е интерфейсът да изразява смислени операции. По подразбиране достъпът при class е частен, а при struct — публичен; и двете конструкции могат да имат методи и конструктори.
Контекст на понятията: „обект“ тук означава екземпляр на клас в програмата. ER същността е елемент от концептуален модел, а кортежът е елемент на релация. Една система може да свърже трите представяния, но те не са тъждествени. Идентичността на обект в програмата не е автоматично първичен ключ в БД.
Опора за раздела: Павлов, §12–15, PDF 108–112, 121–122 и 134–137; Тодорова, PDF 340–341, 347–352 и 354–356. Примерът за нормализация и правилото за отхвърляне на нулев знаменател са авторска адаптация.
2. Методи, съобщения и жизнен цикъл
Методът реализира операция на класа. Съобщението изразява искане към обект да извърши действие; в C++ обикновено се реализира чрез извикване на член-функция. Договорът на операцията описва предусловията, резултата и допустимата промяна на състоянието. При теглене на положителна сума, която не надвишава баланса, резултатът е намален баланс; при недопустимо искане операцията трябва да сигнализира отказ, без да нарушава инварианта.
Конструкторът установява началното състояние. Деструкторът освобождава притежаваните ресурси. В C++ правилата за копиране, преместване и собственост са важни, защото копиране на указател не означава автоматично независимо копие на ресурса. RAII свързва живота на ресурс с живота на обект и прави освобождаването предвидимо при излизане от област или възникване на изключение. Тези средства подкрепят капсулацията, но не заместват правилното разпределяне на отговорностите.
В пример с библиотека обект Читател може да поиска заемане чрез операция на Библиотека. Тя проверява дали конкретният екземпляр е наличен. Не е нужно читателят да променя директно списъка със заеми: взаимодействието минава през операция, която пази правилата на системата.
Получател на операцията и управление на състоянието
При извикване като reader.borrow(copy) получателят е обектът reader, операцията е borrow, а copy е аргументът. „Съобщение“ в този смисъл не означава непременно мрежов пакет или асинхронна опашка. В обикновена нестатична член-функция на C++ this сочи към обекта, върху който се работи; статичната член-функция няма такъв получател. Метод за наблюдение може да е означен с const, а метод за промяна трябва да запазва инвариантите.
Подходящ пример от практикума е интервалът с цели граници a и b и правило a ≤ b. Методът „съдържа x“ отговаря дали a ≤ x ≤ b, без да променя интервала. Промяната на границите трябва първо да провери правилото и едва след това да запише новото състояние. В оригиналната задача невалидните начални граници се заменят с [0,0]; това е избрана политика на този интерфейс, а не общо свойство на всички конструктори.
Създаване, копиране и присвояване
Конструкторът инициализира нов обект; не е обикновен метод за повторно „настройване“ на вече създаден обект. Няма връщан тип, включително void, и не връща this. Конструктор по подразбиране може да бъде извикан без аргументи. Наличието на автоматично генериран конструктор не е обещание, че всяко числово поле получава желаната начална стойност: инициализацията трябва да е осигурена от дефиницията на класа.
Ако p е съществуващ обект от копируем клас Interval, записът Interval q = p; създава нов обект чрез копиращ конструктор. Последващото q = p; е присвояване на вече съществуващ обект чрез operator=. Еднаквият знак „=“ не прави двете операции еднакви. При клас със собствен динамичен буфер повърхностното копиране на адреса може да свърже два обекта с един ресурс и да причини двойно освобождаване; трябва изрична политика за собственост и копиране. За клас само с подходящи стойностни полета автоматично генерираните операции често са достатъчни.
Деструкторът завършва живота на обекта, като изпълнява необходимото освобождаване на притежаваните ресурси. При нормално излизане от блок автоматичните обекти се унищожават в обратния ред на завършеното им създаване. Не всеки указател е собственик: ресурс, който само използваме, не трябва произволно да се освобождава от нашия обект.
Опора за раздела: Павлов, PDF 112 (методи и съобщения), 123–125 (достъп), 138–145 и 149 (жизнен цикъл и проверки); Тодорова, PDF 362–366, 367–370 и 373–375. Практически ориентир: Pract 03, задача 4 — Interval и Pract 04, задача 2 — Polynomial. Уточненията на термините са описани в раздел „Източници“.
3. Наследяване и композиция
Наследяването изгражда производен клас върху базов клас. То позволява повторна употреба на реализация и специализация на интерфейс или поведение. При публично наследяване се очаква отношение „е вид“: обектът от производния тип да е използваем там, където договорът допуска базовия. Производният клас не бива произволно да отхвърля валидни за базовия искания или да нарушава обещаните от него резултати.
Например Кръг и Правоъгълник могат да реализират абстракцията Фигура, която обещава изчисляване на лице. Не всяка прилика в полетата оправдава наследяване. Ако Автомобил използва Двигател, отношението е „има“, което естествено се представя чрез композиция. Замяната на двигателя не прави автомобила разновидност на двигател.
Наследяването може да бъде единично или множествено според езика и проекта. Множественото наследяване изисква разрешаване на нееднозначни имена и, при общ предшественик, ясно решение за броя негови подобекти. На изпит е по-важно да се обоснове смисълът на йерархията, отколкото да се изброяват механизми без пример.
Какво се наследява и какво остава скрито
Производният обект съдържа базов подобект. Частните данни на базовия клас не „изчезват“, но производният клас няма автоматично право да ги достъпва пряко; използва разрешените операции на базовия клас. При публично наследяване публичните членове на базата остават публични, а защитените — защитени. Частното и защитеното наследяване променят достъпността и не осигуряват същото свободно заместване през базовия тип за външния клиент.
При обикновена йерархия с един пряк базов клас първо се инициализира базовият подобект, после нестатичните членове по реда на декларациите им и накрая се изпълнява тялото на производния конструктор. При унищожаване редът е обратен. Композицията има подобна зависимост на жизнения цикъл, когато обектът съдържа своите части по стойност. Самото съхраняване на указател към друг обект обаче още не означава собственост върху него.
В Ticket, StudentTicket и GroupTicket от практикума билетите споделят общи характеристики, а цената се специализира според вида. При базова цена 20 студентският билет е 10, а груповият — 16 според дадените отстъпки. Примерът подкрепя наследяването; динамично извикване през базов интерфейс изисква и подходяща виртуална операция. Самото наличие на наследник не включва автоматично този механизъм.
Опора за раздела: Павлов, §27–30: PDF 238–243, 265–266 и 271–272; композиция, §19: 167. Примерът с билетите: Pract 08, задача 1. Принципът за заместване е проектно обяснение, а не твърдение, че компилаторът доказва договора на класа.
4. Полиморфизъм; статично и динамично свързване
Полиморфизмът позволява обща операция или интерфейс да има различно поведение според типа или предоставената реализация. При претоварване едно име обозначава различни функции с различни параметри. При параметричен полиморфизъм, например C++ шаблони, алгоритъмът се задава общо за подходящи типове. При подтипов полиморфизъм различни производни обекти се използват през базов интерфейс.
Свързване е определянето коя реализация ще изпълни дадено извикване. При статично свързване изборът се определя при компилация. При динамично свързване зависи от действителния тип на обекта при изпълнение. В C++ виртуална функция, извикана през базова референция или указател, осигурява динамична диспечеризация. Статичният тип участва в проверката на допустимостта и избора между претоварвания; динамичният тип определя крайното предефиниране на избраната виртуална операция.
struct Shape {
virtual double area() const = 0;
virtual ~Shape() = default;
};
struct Rectangle : Shape {
double width, height;
Rectangle(double w, double h) : width(w), height(h) {}
double area() const override { return width * height; }
};
double measure(const Shape& shape) { return shape.area(); }
Това е авторски C++ фрагмент; за примерното извикване приемаме правоъгълник с положителни страни 3 и 4. measure връща 12, без да знае конкретния клас на параметъра. В завършен клас полетата за страните биха били скрити, а конструкторът би проверявал допустимостта им. Виртуалният деструктор осигурява правилно унищожаване през базов указател. Копиране към обект от конкретен базов клас може да отреже производната част (slicing); референцията запазва полиморфното използване. Тук Shape е абстрактен и изобщо не можем да създадем самостоятелен обект от него, така че предаване на Shape по стойност не е допустим вариант. Претоварване на метод и предефиниране на виртуален метод са различни механизми.
Три различни механизма
Претоварване (overloading): например print(int) и print(double) са различни функции с общо име; компилаторът избира приложимата според аргументите и правилата на езика. Предефиниране на виртуален метод (overriding): производният клас дава реализация на съответстваща виртуална операция от базата; в примера това е Rectangle::area. Скриване на име: декларация със същото име в производен клас може да скрие базово име, без да предефинира виртуалната му функция. Ключовата дума override позволява компилаторът да провери намерението ни. Не всяка функция със същото име е override.
В measure статичният тип на параметъра е референция към const Shape, а при подаден правоъгълник динамичният тип на обекта е Rectangle. Изразът shape.area() използва точка и въпреки това е виртуално извикване. Аналогично наличието на -> не прави невиртуален метод динамичен. Критерият е виртуалността и формата на извикването, а не изборът между тези два оператора; явно квалифицирано извикване на базова реализация потиска виртуалния избор.
Абстрактен клас и безопасно унищожаване
Абстрактният клас задава общ интерфейс, от който не могат да се създават самостоятелни обекти. В C++ той има поне една виртуална функция, чието крайно предефиниране е чисто виртуално. Записът = 0 при area означава чиста виртуална функция, а не връщане на нула. Абстрактният клас може да има данни, конструктор и реализирани методи; неговият базов подобект се създава като част от конкретния производен обект. Производен клас, който не осигурява всички необходими реализации, също може да остане абстрактен.
За обичайното изтриване на производен обект с delete през базов указател е необходим виртуален базов деструктор. При липсата му поведението е неопределено; не е коректно да обещаваме просто „ще се изпълни само базовият деструктор“. Таблицата на виртуалните методи е разпространен начин за реализация, но не е задължителна вътрешна структура на всеки C++ компилатор. Изпитният отговор трябва да обяснява гарантираното поведение, а реализацията да посочи като пример.
Опора за раздела: Павлов, PDF 253 (исторически широко употребено „предефиниране“), §31 278–285 и §32 286–291. Приложни примери: 308–324 — служители; Pract 13, задача 2 — Computer. За корекциите на PDF 282 и 290 виж първичните C++ източници в края.
5. Шаблони за проектиране и оценка на решението
Шаблонът за проектиране описва повтарящ се проектен проблем, контекста му, участниците в решението и последствията от избора. Той не е готов код за механично копиране. Създаващите шаблони организират създаването на обекти; структурните — съставянето на класове и обекти; поведенческите — взаимодействието и разпределението на отговорности.
При Strategy системата за доставка използва общ интерфейс за изчисляване на цена, а конкретните стратегии задават цена за куриер или получаване на място. Предимството е независима замяна на алгоритъм; цената е допълнителна структура от обекти. При Observer промяна в каталога уведомява заинтересовани изгледи, без каталогът да познава конкретния им вид; трябва да се управляват отписването и редът на уведомяване. Factory Method позволява производна реализация да избере конкретния създаван продукт. Това е различен проблем от избора на алгоритъм в Strategy.
Следователно качественият обектен проект се оценява по яснотата на договорите, защитата на състоянието, зависимостите и възможността за промяна. Полиморфизмът и шаблоните имат смисъл, когато решават действителна вариативност. За прост неизменен случай по-малкото абстракции могат да са по-разбираеми и по-лесни за проверка.
Какво добавя предоставеният практикум
В задача 1 на Pract 11 Singleton се използва за общ StringPool: създаването на инстанцията се контролира и потребителите получават достъп до нея през определена точка. Това е създаващ шаблон. Предимството е координираното споделяне; недостатъци могат да бъдат скритите зависимости, трудното изолирано тестване и необходимостта от отделно решение за конкурентен достъп. Единствеността на обекта сама по себе си не осигурява безопасност между нишки. Частен конструктор може съзнателно да подпомага такъв контрол — той не прави класа неизползваем.
Файловата система от задача 2 позволява анализ чрез Composite: обща абстракция за елемент, обикновен файл като лист и директория, съдържаща други елементи. Операция като обхождане може да работи през общ интерфейс. Това е структурен шаблон; трябва ясно да се уточни кои операции са приложими и към файл, и към директория. Разпознаването на Composite тук е наша интерпретация на условието, а не етикет, поставен от автора му.
C++ шаблонът за типове и шаблонът за проектиране са различни понятия. Запис като template<typename T> е езиков механизъм за обобщен код. Design pattern описва организация на отговорности и взаимодействия и може да се реализира без C++ templates. На изпита избери един шаблон, обясни проблема, участниците, взаимодействието, ползата и цената му; не заменяй това с изброяване на имена.
Опора за раздела: Pract 11, задачи 1 и 2; придружаващ код в Pract 12. GitHub няма страници — посочени са фиксираната версия, директорията и номерът на задачата. Тези примери покриват само част от подточката; общата класификация и Strategy/Observer/Factory Method остават авторска систематизация за сверяване със СУ 3 и СУ 4, без приписани страници от недостъпните издания.
Обобщение за изпита: класът задава типа и договора; обектът носи конкретно състояние; методите реализират операциите, чрез които обектите взаимодействат. Капсулацията пази допустимите състояния, наследяването организира специализации, а полиморфизмът позволява различни реализации през общ интерфейс. Шаблоните за проектиране систематизират полезни решения на повтарящи се проблеми. Качеството се доказва с правилен модел и ясни зависимости, а не с броя използвани класове и шаблони.
Допълнение от официалния учебник по структури от данни
Сверка със СУ 2: Класовете за стек: ориг. 32–41 / нов PDF 29–38; наследяване: ориг. 90–95 / нов PDF 85–90; разнороден списък: ориг. 132–137 / нов PDF 126–132.
Структурата от данни дава конкретен пример за капсулация: потребителят работи с push/pop, а не променя произволно указателите към възлите. Инвариантът на празния свързан стек е липсващ връх; при добавяне новият възел сочи към предишния връх. Така интерфейсът описва смисъла, а класът управлява представянето.
Когато класът притежава динамично заделени възли, копирането само на указателя не създава независимо копие: двата обекта ще сочат към една памет. След промяна единият може неочаквано да промени другия, а при унищожаване да се стигне до повторно освобождаване. Затова показаните конструктор за копиране, присвояване и деструктор трябва да се разглеждат съвместно. В проверените версии са проверени независимо копие и присвояване на обект на себе си.
Разнородният списък използва общ базов интерфейс за различни конкретни обекти. Извикване през указател към базовия клас може да избере реализацията на динамичния тип чрез virtual. Ако унищожаваме производен обект през такъв указател, базовият деструктор също трябва да е виртуален; това е допълнено в редактирания пример. Наследяването за повторна употреба на списъчна реализация не е автоматично доказателство за добра публична връзка „е вид“ — публичният интерфейс трябва да спазва договора на стека/опашката.
Този учебник подкрепя практическите примери за клас, обект, наследяване и полиморфизъм. Шаблоните template са механизъм за типова параметризация, а не изложение на проектните шаблони от Gamma и съавтори. За тях и за цялостния ООП модел се запазват останалите източници на темата.
СУ 2: учебник, проверен код и таблица за всички 20 теми · Допълнение по точните страници на учебника
Литературна опора и граници на сверяването
Официално посочена литература от СУ
Номерата са от официалната библиография: СУ 1 — М. Тодорова, Обектно-ориентирано програмиране на базата на C++, Сиела, 2011; СУ 3 — Gamma, Helm, Johnson, Vlissides, Design Patterns, 1994; СУ 4 — Booch и съавт., Object-Oriented Analysis and Design with Applications, 3. изд., 2007.
Граница на проверката: тези три издания не са налични в потвърден пълен текст. Предоставеният PDF с името на Тодорова не е идентифициран като изданието от 2011 г. Не приписваме на тези книги непроверени страници. За СУ 4 е проверено издателското съдържание (глави 2 и 3), а за СУ 3 — издателският запис. Наличните материали подобряват сверяването, но не премахват тази граница, особено при шаблоните за проектиране.
Използвани допълнителни материали
- Лекционен PDF с посочен автор Магдалина Тодорова, 460 страници: абстракция и класове — PDF 340–356; обекти и получател на метод — 362–366; конструктори и копиране — 367–375. В този файл вътрешната номерация се рестартира; например PDF 367 носи отпечатан номер 28.
- Записки по ООП с посочен преподавател доц. д-р Павел Павлов, 336 страници: §12–15, PDF 108–137; §16 и начало на §17, 138–149; §19, 167; §27–30, 238–272; §31–32, 278–291. За последващо четене: примерът със служители, 308–324. Точните опорни места са свързани под съответните раздели.
- Практикум Object_oriented_programming_FMI, прегледана версия a3682afcd9ad: Pract 03/4 — Interval; Pract 04/2 — Polynomial; Pract 08/1 — Ticket; Pract 11/1–2 и Pract 12 — StringPool и файлова система; Pract 13/2 — Computer. Те са учебни задачи от конкретен курс, не официални кандидатдокторантски изпитни билети. Придружаващите реализации не са изцяло компилирани и одитирани.
Уточнения при сверяването
- Тодорова, PDF 367: конструкторът няма връщан тип и не връща
this. Терминът „конструктор за присвояване“ на 373–375 се разграничава тук от присвояването на съществуващ обект. Първични езикови правила: [class.ctor], [class.copy.ctor] и [class.copy.assign]. - Павлов, PDF 282: точката не е критерий за статично свързване. При override връщаният тип може и да е ковариантен при условията за указатели/референции към класове. Правилата са в [expr.call] и [class.virtual]. Обяснението на 284–285 за виртуална таблица се използва като модел на реализация.
- Павлов, PDF 290–291: при обичайното
deleteна производен обект през базов указател без виртуален деструктор поведението е неопределено; виж [expr.delete]. Виртуалният деструктор в нашия пример решава този конкретен проблем. - Широкото „предефиниране“ в старите записки е разграничено като претоварване, скриване на име и override според конкретния случай. Тодорова, PDF 355, обобщава прекалено за частните конструктори; примерът със Singleton показва смислена употреба. Старите
iostream.hиvoid main()не се представят като съвременен стандартен C++.
Съвременна допълнителна опора: C++ Core Guidelines, C.35 (деструктор на базов клас), C.67 (slicing), C.128 (virtual/override), R.1 (RAII). Това са насоки за програмиране извън списъка на СУ; подробностите за ресурси и съвременен синтаксис са пояснения към темата, не нови подточки в конспекта. Връзките към C++ са към работния проект на стандарта и към насоките, не към самите български лекции.
Текстът, адаптациите и примерът с Shape са авторски учебни материали. PDF източниците остават непроменени. Подборът на раздели и краткият изпитен план не са официална схема за оценяване на СУ.
Справочник по ООП и допълнителни материали — допълнително четене, точни PDF страници и упражнения; отделени от официалните издания.