I.5. Функционално програмиране

I. Обща част · Тема 5 · Подготовка по конспекта на СУ / ФМИ № 19, 2026/2027

Обхват от конспекта

Функционално програмиране. Основни конструкции в езиците за функционално програмиране. Дефиниране и използване на функции. Функции от по-висок ред. Модели на оценяване на изрази.

Цел на подготовката

Да можеш самостоятелно да обясниш понятията и връзките между тях, да дадеш собствен пример и да приложиш изброените подходи в задача.

Примерна писмена разработка

Авторски образец за подготовка по тази тема. Не е официален отговор, утвърден от СУ, и не задава задължителен обем или схема за оценяване. Чети го за разбиране; упражнявай възпроизвеждане със собствени примери и сверявай с пълния обхват на конспекта.

Предмет и основни конструкции

Функционалното програмиране описва изчислението чрез изрази и прилагане на функции. Чистата функция връща резултат според аргументите си без наблюдаеми странични ефекти. Референтната прозрачност позволява израз да бъде заменен със стойността му, без да се промени смисълът на програмата. Това улеснява разсъжденията за коректност и композирането. Не всеки език, който поддържа функции, е чисто функционален; много езици съчетават няколко парадигми.

Основни конструкции са константи, имена, функционално приложение, условни изрази, локални определения, анонимни функции, рекурсия и работа с алгебрични типове и списъци. Разпознаването по образец позволява отделно описание на празен списък и на глава с остатък. Например дължината се определя с length([])=0 и length(x:xs)=1+length(xs). Непроменяемите стойности означават, че обновяването се моделира чрез нова стойност, а не непременно чрез изменение на съществуващ обект.

Функции от по-висок ред

Функциите могат да се предават като аргументи и да се връщат като резултати. Функция от по-висок ред приема функция или връща функция. map преобразува всеки елемент, filter запазва елементите, удовлетворяващи предикат, а fold обобщава структура чрез начална стойност и операция. Например map(square,[1,2,3]) дава [1,4,9], а fold с начална стойност 0 и събиране дава сума. Композицията (f∘g)(x)=f(g(x)) създава нова функция от две съществуващи. Частичното прилагане фиксира част от аргументите и връща функция за останалите.

Модели на оценяване

При оценяване по стойност аргументът се изчислява преди изпълнение на тялото. При оценяване по име изразът за аргумента се замества и може да бъде преизчисляван при всяка употреба. Оценяването по необходимост споделя вече изчисления резултат и е обичайният механизъм за ленивост. Haskell задава нестрога семантика: неизползван аргумент не е необходимо да бъде оценяван. Нестрогостта е свойство на семантиката, а ленивото оценяване — начин за реализацията ѝ.

Нека first(x,y)=x. При first(7,непрекратяващо_изчисление) строгото оценяване не достига резултат, докато нестрогото може да върне 7. Ленивостта позволява обработка на крайни части от потенциално безкрайни структури, но може да натрупва отложени изчисления и да увеличава паметта. Странични действия като вход и изход изискват ясно управление; чистотата не означава, че програмата не може да общува с външния свят.

Основният резултат е отделяне на преобразуването на данни от управлението на състояние. Качествената разработка трябва да свърже математическото понятие за функция с конкретни конструкции, примери и последствията от избраната стратегия за оценяване.

Литературна опора

За сверяване с литературата от конспекта: позиции 6 и 9 в библиографията. Допълнително: Haskell 2010 Report.

Уроци за четене

  1. Чисти функции и неизменяеми данни
  2. Дефиниране и използване на функции
  3. Функции от по-висок ред
  4. Строго и отложено оценяване

Литература

Библиографски сведения и източници · Официален конспект. Конкретните раздели и страници ще се посочват към всеки разработен урок.

Примери и упражнения

Всеки урок има самостоятелна задача с четири отговора за самопроверка.

Писмена разработка и устни въпроси

Формулировката на темата може да служи като заглавие за тренировъчна писмена разработка, а подточките — като контролен списък за обхвата. Следният план е учебна препоръка, не официална схема за оценяване на СУ:

  1. Въведение: предмет, предназначение и място на темата.
  2. Точни определения, означения и основни понятия.
  3. Последователно изложение на подточките от конспекта и връзките между тях.
  4. Собствен пример, схема, алгоритъм или заявка според темата; обосновка на избора.
  5. Важни свойства, ограничения, сравнения и типични грешки.
  6. Кратко обобщение.

Опорният план е за преговор. Развитият отговор трябва да обяснява и обосновава, а не само да изброява термини. По конспекта писменият изпит включва два въпроса; не е уточнено как точно ще бъде формулиран билетът. При конкретен въпрос се води по неговото условие. Няма потвърдено изискване за определен брой страници.