I.6. Бази от данни (БД) — Разширена писмена разработка
Разширена писмена разработка. I.6. Бази от данни (БД)
Подробен авторски текст за подготовка по конспекта на СУ. Краткият вариант е запазен на основната страница на темата. За преговор използвай плана; за обосновка — определенията и разработените примери. Това не е официален изпитен образец.
Кратка разработка и уроци по темата · План за изпита · Покритие · Източници
Обхват от конспекта
Бази от данни (БД). Системи за управление на бази от данни (СУБД). Релационни и NoSQL решения.
Покритие на конспекта
Всяка подточка води към съответния раздел на разработката.
- Бази от данни (БД) — 1. База от данни: предмет и предназначение
- Системи за управление на бази от данни (СУБД) — 2. Система за управление на бази от данни
- Релационни и NoSQL решения — 3. Релационни решения; 4. NoSQL решения и основни семейства
Кратък план за изпита
- База от данни и разлика спрямо СУБД.
- Схема, състояние, модели и независимост на данните.
- Функции на СУБД; транзакции и цялостност.
- Релационен подход с малък пример.
- Основни семейства NoSQL решения.
- Избор според операции, ограничения и разпределение.
1. База от данни: предмет и предназначение
Базата от данни е организирана съвкупност от логически свързани данни за определена предметна област. Тя има смисъл чрез модел, който определя какви факти се съхраняват и как се свързват. Целта е тези факти да могат надеждно да се въвеждат, намират и променят от приложения и потребители. Данните обичайно имат по-дълъг живот от отделното изпълнение на програмата.
В библиотечна база описваме издания, физически екземпляри, читатели и заеми. Заглавието принадлежи на изданието, инвентарният номер идентифицира екземпляра, а заемът свързва читател с конкретен екземпляр за определен период. Това разделяне избягва объркването между едно заглавие и няколко негови копия. Предметният модел предхожда избора на конкретен продукт за съхранение.
Схемата описва организацията и ограниченията, а състоянието е текущото съдържание. Добавянето на читател променя състоянието; добавянето на нов вид атрибут може да промени схемата. Метаданните са данни за описанието — типове, ограничения, индекси и права. Базата не е само набор от файлове, защото допустимите връзки и правила са част от нейния смисъл.
2. Система за управление на бази от данни
СУБД е софтуерът, който управлява съхранението и достъпа до базата. Базата е съдържанието и неговата организация; СУБД е управляващата система; приложението реализира потребителския процес. Една СУБД може да обслужва множество бази и приложения. Тя предоставя средства за дефиниране на схеми, заявки, изменения, контрол на достъпа, ограничения, паралелна работа и възстановяване.
Заявката описва желания резултат, а оптимизаторът избира план за изпълнение чрез подходящи обхождания, индекси и съединения. Физическият слой управлява страници, файлове и буфери. Разделянето между външни изгледи, логическа схема и физическо представяне подкрепя независимостта на данните: промяна на индекс не би трябвало да променя смисъла на приложната заявка. Пълната логическа независимост е по-трудна, защото промяна в смисъла на данните може да засегне потребителските договори.
Транзакцията групира операции в логическа единица. Атомарност означава всички нейни промени да се приемат или да се отменят. Съгласуваност означава запазване на зададените ограничения при коректна транзакция. Изолацията определя видимостта на паралелните операции, а трайността пази потвърдените промени при предвидените откази. Това са свойствата ACID. Изолационните нива могат да позволяват различни аномалии; наличието на транзакции не означава непременно сериализируемост по подразбиране.
Например отпускане на екземпляр изисква проверка за свободен екземпляр и създаване на заем. Ако две операции проверяват едновременно без подходящо ограничение или координация, и двете могат да видят „свободен“. Коректността трябва да бъде осигурена от съчетание на ограничения, транзакции и правилна обработка на конфликтите. Архивите и журналите подпомагат възстановяването, но архив без проверена процедура за възстановяване не е достатъчен.
3. Релационни решения
Релационният модел представя данните като релации върху именувани атрибути. Схемата задава атрибутите и домейните, а кортежите представят факти. Ключът различава кортежите, а външният ключ свързва стойности с допустим идентификатор в друга или в същата релация. В математическия модел релацията е множество без повторени кортежи; SQL таблиците и резултатите могат да имат повторения, ако не са изключени с ограничения или операция.
ЧИТАТЕЛИ(Номер, Име)
ЕКЗЕМПЛЯРИ(ИнвНомер, Заглавие)
ЗАЕМИ(НомерЗаем, НомерЧитател, ИнвНомер, Начало, Край)
В примера ключовете са съответно Номер, ИнвНомер и НомерЗаем. ЗАЕМИ съдържа препратки към съществуващи читатели и екземпляри. За текущи заеми трябва допълнително да се забрани повече от един активен заем за екземпляр; обикновен външен ключ не осигурява това. Изборът на ограниченията следва смисъла на данните.
Релационната алгебра обяснява операции като селекция, проекция и съединение, а SQL е практически език за работа с такива системи. Нормализацията използва зависимости, за да намали нежеланото повторение и аномалиите. Релационните системи са подходящи при свързани данни, ясни ограничения, транзакции и разнообразни заявки. Това не означава, че всяка релационна система има еднакви възможности за мащабиране или разпределение.
4. NoSQL решения и основни семейства
NoSQL е общо название за семейства системи, чийто основен модел не е класическият релационен. Терминът не означава един стандарт и не означава непременно „без схема“, „без транзакции“ или „без език за заявки“. Договорът за данните продължава да съществува, дори част от него да се поддържа от приложението.
При ключ–стойност данните се извличат основно по ключ, например идентификатор на сесия. Стойността може да е непрозрачна за системата. Подходът е прост за точно адресиране, но търсене по вътрешни свойства зависи от допълнителните възможности на продукта. При документен модел един документ съдържа структурирани полета и вложени обекти, например поръчка с редовете ѝ. Вграждането улеснява четенето на агрегат, но дублираните факти изискват дисциплина при обновяване.
Ширококолонните системи организират данните около ключове на дялове и групи колони и често се моделират според предвидените заявки. Това не е същото като колоноориентираното физическо съхранение в аналитична релационна СУБД. Графовите системи представят върхове, ребра и свойства и са удобни при заявки за пътища и мрежови отношения, например зависимости или препоръки.
При разпределение трябва да се разграничават репликация — копия на данните — и разделяне на данните между възли. Репликацията може да подобри достъпността и четенето, но поставя въпрос за съгласуването на копията. Евентуална съгласуваност означава сближаване при определени условия и липса на нови промени; тя не обещава, че всяко прочитане вижда последната записана стойност.
CAP се отнася до компромиса при мрежово разделяне между линейризируема съгласуваност и отговор на всяка заявка към работещ възел. То не е общо правило „избери произволни две от три“ и думата consistency тук не е същото като запазването на бизнес ограниченията в ACID. Реалните решения зависят от конкретната система и настройките ѝ.
5. Обоснован избор и заключение
Изборът започва от фактите и операциите: какво трябва да е атомарно, кои връзки се проверяват, какви заявки са нужни, какъв е обемът и какви откази допускаме. За финансови преводи строгите инварианти и транзакционната граница са водещи. За кеш на сесии достъпът по ключ може да е основният критерий. За дълги вериги от отношения графовият модел може да опрости заявките. Нито един от тези примери сам по себе си не доказва единствен правилен продукт.
Възможно е комбиниране на модели, но това добавя синхронизация и експлоатационна сложност. Релационният подход не е „остарял“, а NoSQL не е автоматично „по-бърз“. Надеждната аргументация сравнява конкретен модел, натоварване, гаранции и цена на поддръжката. СУБД трябва да подпомага предметния модел, а не предметният модел да се изкривява заради модно име на технология.
Литературна опора и граници на сверяването
Официална библиография на СУ — номерата по-долу са от нея.
- СУ 11 — Garcia-Molina, Ullman, Widom, Database Systems: The Complete Book, 2. изд., 2008: глава 1, особено §1.1–1.2, печатни с. 1–10 / PDF 38–47; §2.1 (модели), §6.6 (транзакции). Пълният PDF е наличен в проекта.
- СУ 7 — П. Азълов, Бази от данни: Релационен и обектен подход, 1991; СУ 12 — Modern Database Management, 2018: официално препоръчани, но не са налични за пълнотекстова сверка.
- Съвременната част за NoSQL е допълнена с първични източници извън списъка на СУ: MongoDB — документен модел и ограничения; Gilbert и Lynch (2002) — формулировка на CAP. Не се приписва на учебник от 1991 или 2008 г. пълно покритие на съвременните продукти.
Текстът и примерите са авторска учебна разработка, а не официален отговор или указание на изпитна комисия на СУ. Номерацията на разделите в плана е авторска. Препратките показват опората за понятията, а не че примерите са преписани от учебник.