I.8. XML – същност и предназначение — Разширена писмена разработка

Разширена писмена разработка. I.8. XML – същност и предназначение

Подробен авторски текст за подготовка по конспекта на СУ. Краткият вариант е запазен на основната страница на темата. За преговор използвай плана; за обосновка — определенията и разработените примери. Това не е официален изпитен образец.

Кратка разработка и уроци по темата · План за изпита · Покритие · Източници

Обхват от конспекта

XML – същност и предназначение. Document Type Definition (DTD) и XML Schema Definition (XSD). XML и HTML. Document Object Model (DOM).

Покритие на конспекта

Всяка подточка води към съответния раздел на разработката.

  1. XML – същност и предназначение — 1. XML: същност и предназначение
  2. Document Type Definition (DTD) и XML Schema Definition (XSD) — 2. DTD и разграничение между коректност и валидност; 3. XSD: структура и типове
  3. XML и HTML — 4. XML и HTML
  4. Document Object Model (DOM) — 5. DOM и заключение

Кратък план за изпита

  1. Предназначение на XML и дървовидна структура.
  2. Елементи, атрибути, пространства от имена и коректен запис.
  3. DTD: съдържание, атрибути и валидност.
  4. XSD: типове, структура и ограничения.
  5. XML спрямо HTML; DOM като програмен модел.
  6. Общ пример и заключение.

1. XML: същност и предназначение

XML е език за маркиране, който позволява структурирани документи с определен от приложението речник от елементи и атрибути. Той служи за обмен и съхранение на йерархични данни и документи. XML определя синтаксис, но не задава автоматично смисъла на имена като „курс“ или „цена“. Този смисъл идва от договорения формат и неговата схема.

Документът има един коренов елемент и правилно вложени елементи. Началният и крайният етикет трябва да съвпадат по име; регистърът е значим. Атрибутните стойности са в кавички, а едно и също име на атрибут не се повтаря в същия елемент. Специални символи като < и & се записват с подходящи препратки, когато са обикновен текст. Редът на децата може да има смисъл; редът на атрибутите не е семантично значим.

<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<catalog>
  <course code="K1">
    <title>SQL</title>
    <hours>30</hours>
  </course>
</catalog>

Тук catalog е коренът, course е негово дете, code е атрибут, а SQL и 30 са текстово съдържание. Изборът между елемент и атрибут е част от дизайна. За повтарящи се или вложени данни елементите са по-подходящи; атрибутът е удобен за кратка характеристика. XML сам по себе си не превръща текста „30“ в число — за това е нужен типизиран договор или приложна обработка.

Пространствата от имена различават еднакви локални имена от различни речници. Идентичността на име се определя от URI на пространството и локалното име, а префиксът е избрана съкратена форма. URI не е обещание, че на този адрес непременно има схема за изтегляне. При XSD трябва да се съгласуват пространството на схемата и пространството на описваните документи.

2. DTD и разграничение между коректност и валидност

Добре оформен документ спазва синтактичните правила на XML. Валиден документ допълнително изпълнява ограниченията на конкретна схема. Следователно добре оформен документ може да е невалиден за дадена DTD: например да съдържа hours преди title, когато договорът изисква обратния ред.

DTD описва допустимите елементи, моделите на съдържание, атрибутите и същностите в XML смисъл. Запетая задава последователност, вертикална черта — избор, а ?, * и + — съответно нула или едно, произволен брой, и поне едно срещане. DTD има собствен синтаксис, който не е обикновено XML дърво.

<!ELEMENT catalog (course*)>
<!ELEMENT course (title,hours)>
<!ATTLIST course code ID #REQUIRED>
<!ELEMENT title (#PCDATA)>
<!ELEMENT hours (#PCDATA)>

Това допуска празен каталог или множество курсове. Всеки course изисква точно title, после hours, и задължителен идентификатор code. Типът ID изисква уникална подходящо изписана стойност в документа; IDREF може да изразява препратка към ID. Текстовото съдържание на hours обаче не е ограничено до положително цяло число: #PCDATA не предоставя такъв числов тип.

В XML „същност“ може да означава именуван заместител на съдържание, например entity reference. Това не е ER същност от урока за бази от данни. При обработка на външни документи настройките за външни същности са съществени: валидирането не трябва безконтролно да разрешава четене на локални файлове или мрежови ресурси.

3. XSD: структура и типове

XML Schema Definition описва схеми чрез XML синтаксис и предоставя богата система от типове. Простите типове описват стойности като низ, цяло число и дата; сложните типове описват елементи с дъщерни елементи и атрибути. Ограничения могат да задават диапазон, изброяване, образец и дължина. minOccurs и maxOccurs определят броя срещания на елемент.

<xs:schema xmlns:xs="http://www.w3.org/2001/XMLSchema">
  <xs:element name="catalog">
    <xs:complexType>
      <xs:sequence>
        <xs:element name="course" minOccurs="0" maxOccurs="unbounded">
          <xs:complexType>
            <xs:sequence>
              <xs:element name="title" type="xs:string"/>
              <xs:element name="hours">
                <xs:simpleType>
                  <xs:restriction base="xs:integer">
                    <xs:minInclusive value="1"/>
                    <xs:maxInclusive value="120"/>
                  </xs:restriction>
                </xs:simpleType>
              </xs:element>
            </xs:sequence>
            <xs:attribute name="code" type="xs:ID" use="required"/>
          </xs:complexType>
        </xs:element>
      </xs:sequence>
    </xs:complexType>
  </xs:element>
</xs:schema>

Тази схема описва същата обща структура, но изисква hours да е цяло число от 1 до 120. Примерът с 30 е валиден, а текст „много“ или стойност 150 са невалидни. DTD би приела тези текстове като #PCDATA. XSD поддържа и ключове, уникалност и препратки чрез key, unique и keyref; те не се свеждат единствено до атрибут с тип ID.

Използваният пример е в XSD 1.0. По-нови възможности като assertions в XSD 1.1 не трябва да се приписват на всяка XSD реализация или на учебника от 2002 г. XML валидирането не доказва всички бизнес условия: например дали курсът действително е одобрен от университета изисква външен факт.

4. XML и HTML

XML позволява да дефинираме речника на документа, докато HTML задава речник и семантика за уеб документи, включително заглавия, връзки, форми и таблици. XML е насочен към структурно описание и обмен; HTML — към уеб съдържание и взаимодействие. Представянето на XML може да се зададе допълнително, например чрез преобразуване или стил, но не следва автоматично от имената на елементите.

Обикновеният HTML има собствен алгоритъм за разбор и възстановяване при някои синтактични грешки; не всеки HTML документ е добре оформен XML. XHTML е XML сериализация на HTML и следва правилата на XML. Следователно твърдението „HTML е просто XML с други тагове“ е прекалено общо и невярно за обичайния HTML синтаксис.

5. DOM и заключение

Document Object Model е програмен модел и интерфейс за представяне на документ като дърво от възли. Document, Element, Text и Attr са различни видове възли или обекти в интерфейса. Програмата може да намира елементи, да чете и променя съдържание, да добавя и премахва възли. DOM не е файлов формат, не е език за валидиране и не е синоним на XML.

В примера елементът course има дете title, а title има текстов възел със стойност SQL. Атрибутът code се достъпва като атрибут на course, не като обикновено дете в последователността от дъщерни елементи. Промяна на текстовия възел на hours от 30 на 40 променя DOM дървото; за получаване на нов XML файл трябва сериализация. Форматиращите интервали могат да се представят като текстови възли и не бива сляпо да се приема, че всяко дете е елемент.

DOM е удобен за многократен произволен достъп и редакция, но държи дървото в паметта. Поточна обработка като SAX или pull parsing често е по-подходяща за големи документи, когато е достатъчно еднократно преминаване. В заключение XML описва запис, DTD/XSD ограничават допустимите документи, а DOM осигурява програмен достъп. Ясното разграничаване на тези три роли е основата на убедителен изпитен отговор.

Литературна опора и граници на сверяването

Официална библиография на СУ — номерата по-долу са от нея.

Текстът и примерите са авторска учебна разработка, а не официален отговор или указание на изпитна комисия на СУ. Номерацията на разделите в плана е авторска. Препратките показват опората за понятията, а не че примерите са преписани от учебник.

Обратно към кратката разработка и уроците