I.8. XML – същност и предназначение — Разширена писмена разработка
Разширена писмена разработка. I.8. XML – същност и предназначение
Подробен авторски текст за подготовка по конспекта на СУ. Краткият вариант е запазен на основната страница на темата. За преговор използвай плана; за обосновка — определенията и разработените примери. Това не е официален изпитен образец.
Кратка разработка и уроци по темата · План за изпита · Покритие · Източници
Обхват от конспекта
XML – същност и предназначение. Document Type Definition (DTD) и XML Schema Definition (XSD). XML и HTML. Document Object Model (DOM).
Покритие на конспекта
Всяка подточка води към съответния раздел на разработката.
- XML – същност и предназначение — 1. XML: същност и предназначение
- Document Type Definition (DTD) и XML Schema Definition (XSD) — 2. DTD и разграничение между коректност и валидност; 3. XSD: структура и типове
- XML и HTML — 4. XML и HTML
- Document Object Model (DOM) — 5. DOM и заключение
Кратък план за изпита
- Предназначение на XML и дървовидна структура.
- Елементи, атрибути, пространства от имена и коректен запис.
- DTD: съдържание, атрибути и валидност.
- XSD: типове, структура и ограничения.
- XML спрямо HTML; DOM като програмен модел.
- Общ пример и заключение.
1. XML: същност и предназначение
XML е език за маркиране, който позволява структурирани документи с определен от приложението речник от елементи и атрибути. Той служи за обмен и съхранение на йерархични данни и документи. XML определя синтаксис, но не задава автоматично смисъла на имена като „курс“ или „цена“. Този смисъл идва от договорения формат и неговата схема.
Документът има един коренов елемент и правилно вложени елементи. Началният и крайният етикет трябва да съвпадат по име; регистърът е значим. Атрибутните стойности са в кавички, а едно и също име на атрибут не се повтаря в същия елемент. Специални символи като < и & се записват с подходящи препратки, когато са обикновен текст. Редът на децата може да има смисъл; редът на атрибутите не е семантично значим.
<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<catalog>
<course code="K1">
<title>SQL</title>
<hours>30</hours>
</course>
</catalog>
Тук catalog е коренът, course е негово дете, code е атрибут, а SQL и 30 са текстово съдържание. Изборът между елемент и атрибут е част от дизайна. За повтарящи се или вложени данни елементите са по-подходящи; атрибутът е удобен за кратка характеристика. XML сам по себе си не превръща текста „30“ в число — за това е нужен типизиран договор или приложна обработка.
Пространствата от имена различават еднакви локални имена от различни речници. Идентичността на име се определя от URI на пространството и локалното име, а префиксът е избрана съкратена форма. URI не е обещание, че на този адрес непременно има схема за изтегляне. При XSD трябва да се съгласуват пространството на схемата и пространството на описваните документи.
2. DTD и разграничение между коректност и валидност
Добре оформен документ спазва синтактичните правила на XML. Валиден документ допълнително изпълнява ограниченията на конкретна схема. Следователно добре оформен документ може да е невалиден за дадена DTD: например да съдържа hours преди title, когато договорът изисква обратния ред.
DTD описва допустимите елементи, моделите на съдържание, атрибутите и същностите в XML смисъл. Запетая задава последователност, вертикална черта — избор, а ?, * и + — съответно нула или едно, произволен брой, и поне едно срещане. DTD има собствен синтаксис, който не е обикновено XML дърво.
<!ELEMENT catalog (course*)>
<!ELEMENT course (title,hours)>
<!ATTLIST course code ID #REQUIRED>
<!ELEMENT title (#PCDATA)>
<!ELEMENT hours (#PCDATA)>
Това допуска празен каталог или множество курсове. Всеки course изисква точно title, после hours, и задължителен идентификатор code. Типът ID изисква уникална подходящо изписана стойност в документа; IDREF може да изразява препратка към ID. Текстовото съдържание на hours обаче не е ограничено до положително цяло число: #PCDATA не предоставя такъв числов тип.
В XML „същност“ може да означава именуван заместител на съдържание, например entity reference. Това не е ER същност от урока за бази от данни. При обработка на външни документи настройките за външни същности са съществени: валидирането не трябва безконтролно да разрешава четене на локални файлове или мрежови ресурси.
3. XSD: структура и типове
XML Schema Definition описва схеми чрез XML синтаксис и предоставя богата система от типове. Простите типове описват стойности като низ, цяло число и дата; сложните типове описват елементи с дъщерни елементи и атрибути. Ограничения могат да задават диапазон, изброяване, образец и дължина. minOccurs и maxOccurs определят броя срещания на елемент.
<xs:schema xmlns:xs="http://www.w3.org/2001/XMLSchema">
<xs:element name="catalog">
<xs:complexType>
<xs:sequence>
<xs:element name="course" minOccurs="0" maxOccurs="unbounded">
<xs:complexType>
<xs:sequence>
<xs:element name="title" type="xs:string"/>
<xs:element name="hours">
<xs:simpleType>
<xs:restriction base="xs:integer">
<xs:minInclusive value="1"/>
<xs:maxInclusive value="120"/>
</xs:restriction>
</xs:simpleType>
</xs:element>
</xs:sequence>
<xs:attribute name="code" type="xs:ID" use="required"/>
</xs:complexType>
</xs:element>
</xs:sequence>
</xs:complexType>
</xs:element>
</xs:schema>
Тази схема описва същата обща структура, но изисква hours да е цяло число от 1 до 120. Примерът с 30 е валиден, а текст „много“ или стойност 150 са невалидни. DTD би приела тези текстове като #PCDATA. XSD поддържа и ключове, уникалност и препратки чрез key, unique и keyref; те не се свеждат единствено до атрибут с тип ID.
Използваният пример е в XSD 1.0. По-нови възможности като assertions в XSD 1.1 не трябва да се приписват на всяка XSD реализация или на учебника от 2002 г. XML валидирането не доказва всички бизнес условия: например дали курсът действително е одобрен от университета изисква външен факт.
4. XML и HTML
XML позволява да дефинираме речника на документа, докато HTML задава речник и семантика за уеб документи, включително заглавия, връзки, форми и таблици. XML е насочен към структурно описание и обмен; HTML — към уеб съдържание и взаимодействие. Представянето на XML може да се зададе допълнително, например чрез преобразуване или стил, но не следва автоматично от имената на елементите.
Обикновеният HTML има собствен алгоритъм за разбор и възстановяване при някои синтактични грешки; не всеки HTML документ е добре оформен XML. XHTML е XML сериализация на HTML и следва правилата на XML. Следователно твърдението „HTML е просто XML с други тагове“ е прекалено общо и невярно за обичайния HTML синтаксис.
5. DOM и заключение
Document Object Model е програмен модел и интерфейс за представяне на документ като дърво от възли. Document, Element, Text и Attr са различни видове възли или обекти в интерфейса. Програмата може да намира елементи, да чете и променя съдържание, да добавя и премахва възли. DOM не е файлов формат, не е език за валидиране и не е синоним на XML.
В примера елементът course има дете title, а title има текстов възел със стойност SQL. Атрибутът code се достъпва като атрибут на course, не като обикновено дете в последователността от дъщерни елементи. Промяна на текстовия възел на hours от 30 на 40 променя DOM дървото; за получаване на нов XML файл трябва сериализация. Форматиращите интервали могат да се представят като текстови възли и не бива сляпо да се приема, че всяко дете е елемент.
DOM е удобен за многократен произволен достъп и редакция, но държи дървото в паметта. Поточна обработка като SAX или pull parsing често е по-подходяща за големи документи, когато е достатъчно еднократно преминаване. В заключение XML описва запис, DTD/XSD ограничават допустимите документи, а DOM осигурява програмен достъп. Ясното разграничаване на тези три роли е основата на убедителен изпитен отговор.
Литературна опора и граници на сверяването
Официална библиография на СУ — номерата по-долу са от нея.
- СУ 10 — Harold и Means, XML in a Nutshell, 2. изд., 2002. Пълният учебник не е наличен. Проверено е авторското съдържание и помощните материали за второто издание; не са посочени непроверени печатни страници.
- СУ 11 — Garcia-Molina, Ullman, Widom, 2. изд., 2008, пълен текст: §11.2–11.4 (XML, DTD и XML Schema).
- Допълнителни първични спецификации, извън списъка на СУ: W3C XML 1.0; XML Schema 1.0 Primer, 2. изд. (въвеждащ, ненормативен текст); DOM Level 2 Core (историческа спецификация). Тук XSD примерът е за 1.0. DOM Level 2 е посочен за основния модел и съпоставка с епохата на учебника, не като най-нова браузърна спецификация.
Текстът и примерите са авторска учебна разработка, а не официален отговор или указание на изпитна комисия на СУ. Номерацията на разделите в плана е авторска. Препратките показват опората за понятията, а не че примерите са преписани от учебник.