II.11. Ограничения върху релациите — Разширена писмена разработка
Разширена писмена разработка. II.11. Ограничения върху релациите
Подробен авторски текст за подготовка по конспекта на СУ. Краткият вариант е запазен на основната страница на темата. За преговор използвай плана; за обосновка — определенията и разработените примери. Това не е официален изпитен образец.
Кратка разработка и уроци по темата · План за изпита · Покритие · Източници
Обхват от конспекта
Ограничения върху релациите. Релационната алгебра като език за ограниченията. Ограниченията за референтна цялостност. Други видове ограничения.
Покритие на конспекта
Всяка подточка води към съответния раздел на разработката.
- Ограничения върху релациите — 1. Ограниченията допълват схемата
- Релационната алгебра като език за ограниченията — 2. Релационната алгебра като език за ограничения
- Ограниченията за референтна цялостност — 3. Референтна цялостност
- Други видове ограничения — 4. Други ограничения чрез релационни изрази
Кратък план за изпита
- Ограничения и допустими състояния на базата.
- Включване и празен резултат като език за ограничения.
- Референтна цялостност и външни ключове.
- Домейни, ключове и ограничения между релации.
- Изразимост и практическо налагане.
1. Ограниченията допълват схемата
Имената и типовете на атрибутите не са достатъчни за описание на допустимите данни. Ограниченията задават правила, които всеки валиден екземпляр на базата трябва да удовлетворява: уникалност, наличие на свързан обект, допустим диапазон или съгласуваност между факти. Една заявка намира информация в текущо състояние; ограничението използва подобен израз, но изисква определено свойство за всички разрешени състояния.
Например „всеки читател е записан в съществуващ филиал“ не се удовлетворява само защото КодФилиал е текст. Нужна е връзка с действителните кодове във ФИЛИАЛ. „Един книжен екземпляр има най-много един текущ заем“ е различно правило от „един читател може да има много заеми“. Моделът трябва да представя точно тези разграничения.
2. Релационната алгебра като език за ограничения
Удобни форми са R ⊆ S и E = ∅, където E е алгебричен израз. Включването се свежда до празна разлика: R ⊆ S точно когато R − S = ∅. Така можем да построим релацията на нарушенията и да изискаме тя да е празна.
Подходът има две предимства. Първо, условието е математически точно. Второ, при нарушение непразният резултат показва конкретни проблемни редове. Преди разлика операндите трябва да имат съвместими схеми; проекция и преименуване често са част от формулировката.
Тук ∅ означава празна релация със съответната схема, а не NULL и не ред с празни клетки. Равенство на две релации може да се зададе чрез две включвания или чрез празнота на обединението на двете разлики. Не бива ограничението да се проверява върху само един удобен пример и после да се приема за доказано бизнес правило.
3. Референтна цялостност
Нека ФИЛИАЛ(КодФилиал, Адрес) има ключ КодФилиал, а ЧИТАТЕЛ(Номер, Име, КодФилиал) има ключ Номер. Всеки читател трябва да сочи съществуващ филиал. В класическия модел без NULL записваме:
πКодФилиал(ЧИТАТЕЛ) ⊆ πКодФилиал(ФИЛИАЛ) или πКодФилиал(ЧИТАТЕЛ) − πКодФилиал(ФИЛИАЛ) = ∅
Ако ФИЛИАЛ съдържа Ф01 и Ф02, а читател Ч07 сочи Ф99, разликата съдържа Ф99 и ограничението е нарушено. Филиал без читатели е допустим: включването е еднопосочно. Референтната цялостност не изисква всяка целева стойност непременно да бъде използвана.
В SQL съответното правило е външен ключ към първичен или друг подходящ уникален ключ. Ако участието на читателя е задължително, се добавя NOT NULL; самият nullable foreign key не налага задължителност. При съставен ключ се сравняват цели комбинации в правилния ред, а не независими съществувания на всяка колона. Две стойности могат поотделно да се срещат в целевата таблица, без двойката им да съществува.
Изтриването на филиал, към който има читатели, трябва да се съобрази с правилото. Възможни политики са отказ, каскадно изтриване или поставяне на NULL, ако моделът го разрешава. Външният ключ определя какво е допустимо, а избраната референтна операция — как да се обработи конкретната промяна. Каскадното изтриване не е автоматично правилната бизнес политика. При временни междинни нарушения в транзакция е важен и моментът на проверка, ако СУБД поддържа отложени ограничения.
4. Други ограничения чрез релационни изрази
Диапазон: за КУРС(Код, Часове), където Часове е цяло число, правилото 1 ≤ Часове ≤ 120 се записва σЧасове<1 OR Часове>120(КУРС) = ∅. Типът „цяло число“ и проверката на диапазона са отделни части от правилото. В SQL CHECK с NULL може да даде UNKNOWN, което не е FALSE и обикновено не отхвърля реда; при задължителна стойност е нужно и NOT NULL.
Ключ: за ЧИТАТЕЛ(Номер, Име, Телефон) създаваме две преименувани копия C₁(Номер₁, Име₁, Телефон₁) и C₂(Номер₂, Име₂, Телефон₂). Нарушението е двойка редове с еднакъв номер и различни останали данни:
σНомер₁=Номер₂ AND (Име₁≠Име₂ OR Телефон₁≠Телефон₂) (C₁ × C₂) = ∅
Разглеждаме стойности без NULL. При класическа релация два напълно еднакви кортежа не могат да съществуват като отделни елементи, затова различието в поне един друг атрибут улавя всяко възможно нарушение на ключа. При SQL мултимножество са нужни реални UNIQUE/PRIMARY KEY ограничения; този класически израз не е заместител на забраната за два идентични физически реда.
Най-много един текущ заем: нека ТЕКУЩ_ЗАЕМ(ИнвентаренНомер, НомерЧитател) записва само незавършени заеми. След преименуване на две копия изискваме да няма еднакъв ИнвентаренНомер с различен НомерЧитател. Това е ФЗ ИнвентаренНомер → НомерЧитател. Ако пазим история, същият книжен екземпляр може да се среща при различни читатели в различно време; тогава ограничението трябва да се отнася само до текущите заеми или до неприпокриващи се периоди.
Несъвместимост на категории: ако действащите и закритите абонаменти са взаимно изключващи се, изискваме πНомер(ДЕЙСТВАЩ) ∩ πНомер(ЗАКРИТ) = ∅. Задължително участие: ако всеки курс трябва да има записан поне един курсист, изискваме πКод(КУРС) − πКод(ЗАПИСВАНЕ) = ∅. Това е допълнително включване, различно от обичайния външен ключ на записването към курса.
5. Граници и реализация
Алгебричната формулировка описва какво е вярно, но не определя механизма за налагане. СУБД може да използва типове, CHECK, UNIQUE, FOREIGN KEY, транзакции или допълнителна логика. Проверка само в потребителския интерфейс е недостатъчна, ако други операции или едновременни заявки могат да заобиколят правилото.
Класическата алгебра изразява много ограничения, но не всички произволни свойства. Например забрана за цикли с неограничена дължина в граф на ръководството изисква достижимост и не се изразява с един фиксиран краен класически алгебричен израз върху произволни графи. Числовите ограничения върху броя участници могат удобно да се проверяват с разширено групиране и COUNT. За условия върху историята трябва да се представят и нужните времена.
Следователно доброто решение посочва бизнес правилото, формалния израз и предпоставките му — схема, домейни, NULL и множествена семантика — а после избира подходящия механизъм за поддържане. Така ограничението е разбираемо и проверимо, вместо да остава неявно предположение.
Литературна опора и граници на сверяването
Официална библиография на СУ — номерата по-долу са от нея.
- СУ 11 — Hector Garcia-Molina, Jeffrey D. Ullman, Jennifer Widom, Database Systems: The Complete Book, 2. изд., Prentice Hall, 2008. Пълен текст, наличен в проекта и използван за сверка.
- Точно четене: §2.5.1–2.5.4; печатни 58–62 / PDF 95–99. PDF страниците са поредни от началото на локалния файл; в това копие печатната страница + 37 дава PDF страницата.
- Страница на авторите за второто издание. Примерите тук са авторски. Означенията са обяснени в текста; SQL уточненията са разграничени от класическия модел.
Текстът и примерите са авторска учебна разработка, а не официален отговор или указание на изпитна комисия на СУ. Номерацията на разделите в плана е авторска. Препратките показват опората за понятията, а не че примерите са преписани от учебник.