II.3. Слаби множества същности — Разширена писмена разработка

Разширена писмена разработка. II.3. Слаби множества същности

Подробен авторски текст за подготовка по конспекта на СУ. Краткият вариант е запазен на основната страница на темата. За преговор използвай плана; за обосновка — определенията и разработените примери. Това не е официален изпитен образец.

Кратка разработка и уроци по темата · План за изпита · Покритие · Източници

Обхват от конспекта

Слаби множества същности. Причини за наличието на слаби множества същности. Изисквания към слабите множества същности. Нотация на слабите множества същности.

Покритие на конспекта

Всяка подточка води към съответния раздел на разработката.

  1. Слаби множества същности — 1. Определение и смисъл на слабостта
  2. Причини за наличието на слаби множества същности — 2. Причини за наличието на слаби множества
  3. Изисквания към слабите множества същности — 3. Изисквания към поддържащите връзки
  4. Нотация на слабите множества същности — 4. Нотация в официалния учебник

Кратък план за изпита

  1. Определение чрез зависимостта на ключа.
  2. Локална идентификация и свързващи множества.
  3. Собствени атрибути, поддържащи множества и връзки.
  4. Точно един поддържащ участник; достигане до пълен ключ.
  5. Двоен правоъгълник, двоен ромб и подчертаване.
  6. Пример, релационен прочит и разграничение от зависимост на съществуването.

1. Определение и смисъл на слабостта

Слабо множество същности е множество, чийто ключ използва атрибути, получени чрез връзки с други множества. Слабостта се отнася до идентификацията, а не до важността на обектите, малък брой данни или липса на собствени свойства. Същността остава конкретен различим обект, но за нейното пълно именуване е нужен контекст.

Нека СГРАДИ има уникален КодСграда, а СТАИ има НомерСтая и Площ. Номерът е уникален само вътре в сградата. Стая 101 в К1 и стая 101 в К2 са различни. Пълният идентификатор е комбинацията КодСграда–НомерСтая. Площта е собствен атрибут на стаята, но не участва в идентификатора. Промяна на площта не трябва сама по себе си да създава нова идентичност.

Това определение е по-точно от твърдението „слаба е всяка същност, която не може да съществува без друга“. Ако стаята има глобално уникален ИнвентаренНомер, може да има собствен ключ и едновременно задължително да принадлежи на сграда. Тогава има зависимост на съществуването, но няма слабост по разглеждания критерий за ключ.

2. Причини за наличието на слаби множества

Първа причина е локалното именуване в йерархия. Ред на поръчка може да има номер 1, 2 или 3, който се повтаря в друга поръчка. Рафт може да има номер, уникален само в стелаж, а номерът на стелажа — само в склад. Тези отношения не са ISA наследяване: редът не е вид поръчка и рафтът не е вид склад. Става дума за идентификация в контекст.

Втора причина е въвеждането на свързващо множество за факт с няколко участника. УЧАСТИЯ между СЛУЖИТЕЛИ и ПРОЕКТИ може да няма собствен локален номер и да се идентифицира изцяло чрез НомерСлужител и КодПроект. Атрибутът Часове описва участието, но не е част от ключа, ако за всяка двойка има само едно участие.

Ако се допуска един служител да има няколко отделни участия в същия проект, тази двойка вече не е достатъчна. Трябва да се добави разграничител, например номер на участие или ясно определен период, съобразен с изискванията. Ключът следва допустимите факти; не може да се избира само по удобство на примерните редове.

3. Изисквания към поддържащите връзки

Ключът на слабото множество се състои от нула или повече собствени атрибути и ключовете на необходимите поддържащи множества. Всяка поддържаща връзка трябва да свързва слаба същност с точно един участник в съответната поддържаща роля. Ако една стая може да принадлежи на две сгради без допълнително разграничение, не е ясно кой КодСграда участва в ключа ѝ.

Поддържащото множество може също да е слабо. Тогава неговият пълен ключ се получава рекурсивно. При СКЛАДОВЕ с ключ КодСклад, СТЕЛАЖИ с локален НомерСтелаж и РАФТОВЕ с локален НомерРафт ключът на рафта е (КодСклад,НомерСтелаж,НомерРафт). Всяка стъпка трябва да води до еднозначно определен родител и накрая до самостоятелна идентификация. Кръг „A се идентифицира единствено чрез B, а B единствено чрез A“ без външна основа не решава проблема.

Не всяка задължителна връзка на слаба същност е поддържаща. РЕД_ПОРЪЧКА може да е идентифициран от (НомерПоръчка,НомерРед) и задължително да сочи към ПРОДУКТ. Ако КодПродукт не е нужен за ключа на реда, връзката към продукта не е поддържаща за идентификацията. Смяната на продукта може да запази същия ред според избрания бизнес договор.

Едно и също поддържащо множество може да участва чрез различни роли. При назначение между ръководител, подчинен и проект ключът може да използва две различни роли на служителския номер. Атрибутите трябва да се именуват отделно, за да не се изгуби кой е ръководител и кой е подчинен.

4. Нотация в официалния учебник

СУ 11 използва двоен правоъгълник за слабо множество и двоен ромб за поддържаща връзка. Връзката предоставя част от ключа чрез конкретния поддържащ участник. За съществуването и еднозначността на този участник се използва съответното ограничение към поддържащата страна. При самостоятелно изчертаване легендата трябва да следва същата нотация.

Собствените атрибути, които участват в ключа, се подчертават в използваната от учебника система. За СТАИ подчертаваме НомерСтая, но не Площ. Това не означава, че НомерСтая е глобален ключ: останалата част се осигурява чрез двойния ромб към СГРАДИ. Двойният ромб не е знак за атрибут, а за връзка. Други ER варианти използват прекъснато подчертаване на частичен ключ; то не трябва да се вмъква без пояснение в нотацията на този учебник.

Ако ключът идва изцяло от поддържащите множества, може да няма собствен подчертан атрибут. Това не означава липса на ключ. При УЧАСТИЯ ключът е двойката идентификатори на служител и проект. Собствените Часове и Роля са свойства на участието, ако правилата ги задават така, но сами по себе си не идентифицират ново участие.

5. Релационен прочит и заключение

СГРАДИ(КодСграда, Адрес)
СТАИ(КодСграда, НомерСтая, Площ)
Ключ на СТАИ: (КодСграда, НомерСтая)
Външен ключ: СТАИ.КодСграда → СГРАДИ.КодСграда

Стрелката в този текст обозначава препратка на външен ключ, не графичен знак за ER кардиналност. Таблицата СТАИ пази собствени свойства и внесения ключ на сградата. За данните (К1,101,20) и (К2,101,25) няма нарушение: комбинациите са различни. Втори ред с (К1,101,30) би нарушил ключа независимо от различната площ.

Ако по-късно добавим технически RoomId, можем да променим избрания първичен ключ, но трябва да запазим уникалността на (КодСграда,НомерСтая), ако предметното правило още важи. Изборът на техническа реализация не отменя първоначалните изисквания.

В заключение слабите множества позволяват вярно моделиране на контекстна идентичност. Пълният отговор трябва да назове собствения разграничител, поддържащите участници, еднозначността на връзките и пълния съставен ключ. Най-честата грешка е да се обяви всяка задължителна зависимост за идентифицираща или да се забрави внесената част на ключа.

Литературна опора и граници на сверяването

Официална библиография на СУ — номерата по-долу са от нея.

  • СУ 11 — Hector Garcia-Molina, Jeffrey D. Ullman, Jennifer Widom, Database Systems: The Complete Book, 2. изд., Prentice Hall, 2008. Пълен текст, наличен в проекта и използван за сверка.
  • Точно четене: §4.4.1–4.4.3; печатни 152–156 / PDF 189–193. PDF страниците са поредни от началото на локалния файл; в това копие печатната страница + 37 дава PDF страницата.
  • Страница на авторите за второто издание. Примерите тук са авторски. Означенията са обяснени в текста; SQL уточненията са разграничени от класическия модел.

Текстът и примерите са авторска учебна разработка, а не официален отговор или указание на изпитна комисия на СУ. Номерацията на разделите в плана е авторска. Препратките показват опората за понятията, а не че примерите са преписани от учебник.

Обратно към кратката разработка и уроците