Теория на числата — Test 2
Финален учебен материал

Теория на числата — Test 2

Подготовка за 26.09.2026 г.
50 теоретични въпроса — AI_1 + Human reviewed

Extraction coverage
50/50
Непростими
8/8 ready
Practical supplement
included

Как се използва материалът

Започни с „Непростимите“, след това минавай по canonical картите. Изпитният отговор е отделен от предупрежденията. Source note никога не се пише като част от отговора, освен ако преподавателят не поиска обсъждане.

1. ВъзпроизвежданеКъм картите със съдържание

Скрий отговорите, формулирай на глас или писмено, после сравни с canonical текста.

2. Не пропускайКъм картите със съдържание

Използвай compact checklist-а за условия, квантори, посоки, модули и точни формули.

3. Времеви рискКъм дългите карти

HIGH и EXTREME въпросите имат отделна структура за бързо запомняне, без съкращаване на required content.

Индекс — 50 активни теоретични въпроса

Badge-овете са metadata за учене. Lecture-added не означава optional или по-маловажно.

T2-001 — Определение за делимост
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: LOW
T2-002 — Основни свойства на делимостта
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: HIGH
T2-003 — Теорема за деление с частно и остатък
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: MEDIUM
T2-004 — Алгоритъм на Евклид
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: HIGH
T2-005 — Тъждество на Безу
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: MEDIUM
T2-006 — НОД 1
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: MEDIUM
T2-007 — НОД 2
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: MEDIUM
T2-008 — НОК 1
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: MEDIUM
T2-009 — Връзка между НОД и НОК
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: LOW
T2-010 — Прости и съставни числа
Прости числа и разлаганеВреме: MEDIUM
T2-011 — Теорема на Евклид
Прости числа и разлаганеВреме: LOW
T2-012 — Критерий за съставно число чрез прост делител
Прости числа и разлаганеВреме: LOW
T2-013 — Основна теорема на аритметиката
Прости числа и разлаганеВреме: LOW
T2-014 — Най-голям прост делител за биномни коефициенти
Прости числа и разлаганеВреме: LOW
T2-015 — Муллтипликативна функция
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-016 — Основни свойства на мултипликативните функции
Мултипликативни аритметични функцииВреме: EXTREME
T2-017 — Суми по делителите и мултипликативност
Мултипликативни аритметични функцииВреме: HIGH
T2-018 — Функция τ
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-019 — Формула за τ(n)
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-020 — Функция σ
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-021 — Формула за σ(n)
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-022 — Функция на Мьобиус
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-023 — Функция на Ойлер φ
Мултипликативни аритметични функцииВреме: MEDIUM
T2-024 — Формула за φ(n)
Мултипликативни аритметични функцииВреме: LOW
T2-025 — Определение за сравнение по модул
Сравнения и системи остатъциВреме: LOW
T2-026 — Основни свойства на сравненията
Сравнения и системи остатъциВреме: EXTREME
T2-027 — Пълна система остатъци
Сравнения и системи остатъциВреме: MEDIUM
T2-028 — Редуцирана система остатъци
Сравнения и системи остатъциВреме: MEDIUM
T2-029 — Получаване на ПСО чрез линейно преобразуване
Сравнения и системи остатъциВреме: MEDIUM
T2-030 — Получаване на РСО чрез умножение
Сравнения и системи остатъциВреме: MEDIUM
T2-031 — Признаци за делимост от десетичния запис
Признаци за делимост, Ферма, Ойлер и УилсънВреме: EXTREME
T2-032 — Малка теорема на Ферма
Признаци за делимост, Ферма, Ойлер и УилсънВреме: MEDIUM
T2-033 — Теорема на Ойлер
Признаци за делимост, Ферма, Ойлер и УилсънВреме: LOW
T2-035 — Теорема на Уилсън
Признаци за делимост, Ферма, Ойлер и УилсънВреме: LOW
T2-036 — Линейно сравнение ax ≡ b (mod n): критерий за разрешимост и брой решения
Линейни сравнения и диофантови уравненияВреме: MEDIUM
T2-037 — Линейно диофантово уравнение
Линейни сравнения и диофантови уравненияВреме: HIGH
T2-038 — Китайска теорема за остатъците
КТО и системи сравненияВреме: MEDIUM
T2-039 — Съвместимост на две сравнения при произволни модули
КТО и системи сравненияВреме: MEDIUM
T2-040 — Показател на число по даден модул
Показатели и примитивни корениВреме: LOW
T2-041 — Основни свойства на показателите
Показатели и примитивни корениВреме: EXTREME
T2-042 — Определение за примитивен корен
Показатели и примитивни корениВреме: LOW
T2-043 — Съществуване и основни свойства на примитивните корени
Показатели и примитивни корениВреме: EXTREME
T2-044 — Брой на примитивните корени
Показатели и примитивни корениВреме: MEDIUM
T2-045 — Свеждане на квадратно сравнение до сравнение от вида x^2 = A (mod p)
Квадратични остатъци и символ на ЛьожандърВреме: MEDIUM
T2-046 — Квадратичен остатък и квадратичен неостатък
Квадратични остатъци и символ на ЛьожандърВреме: MEDIUM
T2-047 — Символ на Льожандър - определение
Квадратични остатъци и символ на ЛьожандърВреме: MEDIUM
T2-048 — Критерий на Ойлер
Квадратични остатъци и символ на ЛьожандърВреме: MEDIUM
T2-049 — Свойства и допълнителни формули за символа на Льожандър
Квадратични остатъци и символ на ЛьожандърВреме: HIGH
T2-050 — Закон за квадратичната реципрочност
Квадратични остатъци и символ на ЛьожандърВреме: MEDIUM
T2-051 — НОК 2
Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъмВреме: MEDIUM
T2-034: EXCLUDED/MERGED into T2-032; proof subcomponent only. Не е въпрос 51.
Непростимите8/8Към картите

Непростимите

8/8

Short drill view: точният exam-safe answer и критичните елементи, без доказателства.

T2-013 — Основна теорема на аритметиката

Всяко естествено число (a>1) се представя по единствен начин като произведение на прости множители, с точност до реда на множителите.

Не пропускай
  • a∈N, (a>1).
  • Съществуване на представяне като произведение на прости множители.
  • Единственост.
  • Квалификацията „с точност до реда“.

T2-011 — Теорема на Евклид за безкрайността на простите числа

Простите числа са безброй много.

Не пропускай
  • Твърдението е за простите числа.
  • Количественото заключение е „безброй много“.

T2-003 — Теорема за деление с частно и остатък

За всеки a,b∈Z, b≠0, съществуват единствени q,r∈Z, такива че

a=bq+r,0≤r<∣b∣
Не пропускай
  • a,b∈Z.
  • b≠0.
  • Съществуване на q,r∈Z.
  • Единственост на q и r.
  • a=bq+r.
  • Точното ограничение 0≤r<∣b∣.

T2-006 — НОД като най-голям общ делител

За a,b∈Z, ненулево d∈Z е общ делител на a и b, ако d∣a и d∣b. Най-големият от общите им делители се нарича НОД на a и b и се означава с (a,b).

Не пропускай
  • a,b∈Z.
  • Общ делител d∈Z, d≠0.
  • Едновременно d∣a и d∣b.
  • „Най-големият“ общ делител.
  • Означението (a,b).

T2-007 — Втора дефиниция за НОД чрез делимост

Числото d се нарича НОД на a и b, ако:

  1. d∣a и d∣b;
  2. за всеки общ делител d1 на a и b е изпълнено d1∣d.
Не пропускай
  • d∣a и d∣b.
  • Универсалното условие за всеки общ делител d1.
  • Точната посока d1∣d.
  • Изрично отбелязване, че източникът не задава надеждно знак/област за d.
SOURCE NOTE — НЕ Е ЧАСТ ОТ ИЗПИТНИЯ ОТГОВОР

Официалният PDF и targeted audio review не дават изрично област или знак за d. Не добавяй d>0, d∈N, d∈Z или друго липсващо условие.

T2-008 — НОК като най-малко положително общо кратно

Общо кратно на a,b∈Z е число m∈Z, за което a∣m и b∣m. Най-малкото положително общо кратно на a и b се нарича НОК и се означава с [a,b].

Не пропускай
  • Определението за общо кратно: a∣m и b∣m.
  • Думата „положително“.
  • Минималността: „най-малкото“.
  • Означението [a,b].

T2-051 — Втора дефиниция за НОК чрез делимост спрямо всяко общо кратно

m∈N е НОК на a и b, ако

a∣m,b∣m,

и за всяко общо кратно m1 на a и b е изпълнено

m∣m1.
Не пропускай
  • m∈N.
  • a∣m и b∣m.
  • Универсалното условие за всяко общо кратно m1.
  • Точната посока m∣m1.

T2-038 — Китайска теорема за остатъците

Нека n1,n2,…,nk∈N са две по две взаимно прости и c1,…,ck∈Z. Нека M=n1n2⋯nk. Тогава системата

x≡c1(modn1),x≡c2(modn2),⋮x≡ck(modnk)

има решение, единствено по модул M.

Не пропускай
  • n1,n2,…,nk∈N;
  • c1,…,ck∈Z;
  • the exact residual-system form x≡ci(modni);
  • pairwise coprimality: (ni,nj)=1 for i≠j;
  • existence of a solution;
  • uniqueness modulo M;
  • M=n1n2…nk.

Пълен учебен материал — 50 въпроса

Всяка canonical primary card съдържа одобрения изпитен отговор, required elements, реалния риск от объркване и кратка локална source reference.

Тематична група

Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъм

Канонична карта T2-001

T2-001 — Определение за делимост

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

За a,b∈Z, b≠0, имаме

b∣a⟺∃q∈Z:a=bq.
Не пропускай
  • a,b∈Z.
  • b≠0.
  • Съществува q∈Z.
  • b∣a.
  • Равенството a=bq.
Риск от объркване

Да не се разменят делителят и делимото.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Обяснение на означенията — не е част от изпитния отговор

В записа b∣a имаме:

  • a,b∈Z;
  • b≠0;
  • q∈Z;
  • a е делимо;
  • b е делител;
  • q е частно.

Понеже b≠0:

a:b=q.

b∣a.

Еквивалентно:

a=bq.

делимо = делител · частно

HUMAN_STUDY_DISPLAY_OVERRIDE: Equivalent variable renaming only. source: a|b, b=ak; study display: b|a, a=bq.

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 1
Канонична карта T2-002

T2-002 — Основни свойства на делимостта

Време: HIGHДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

При a,b,c∈Z и ненулеви делители:

  1. a∣a за a≠0.
  2. a∣b,b≠0⇒∣a∣≤∣b∣.
  3. Ако всяко ненулево цяло число дели b, то b=0.
  4. a∣b,b∣c⇒a∣c.
  5. a∣(b+c),a∣b⇒a∣c.
  6. a∣b,a∣c⇒a∣(ub+vc) за всички u,v∈Z.
Не пропускай
  • Всичките шест изписани свойства.
  • Абсолютните стойности и знакът ≤ във второто свойство.
  • Условието b≠0 във второто свойство.
  • Кванторът „за всички u,v∈Z“ в шестото свойство.
  • И двете предпоставки във свойства 4, 5 и 6.
Риск от объркване

Свойство 5 не е същото като свойство 6; в него едната предпоставка е делимост на сумата.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. s 1-3
Канонична карта T2-003

T2-003 — Теорема за деление с частно и остатък

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За всеки a,b∈Z, b≠0, съществуват единствени q,r∈Z, такива че

a=bq+r,0≤r<∣b∣
Не пропускай
  • a,b∈Z.
  • b≠0.
  • Съществуване на q,r∈Z.
  • Единственост на q и r.
  • a=bq+r.
  • Точното ограничение 0≤r<∣b∣.
Риск от объркване

0≤r<∣b∣ е еквивалентно на 0≤r<∣b∣, но exam-safe версията запазва точно лекционния запис.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 1, в долната част на работната страница
Канонична карта T2-004

T2-004 — Алгоритъм на Евклид

Време: HIGHДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За a,b∈N, ab≠0, делим последователно:

a=bq+r,b=rq1+r1,r=r1q2+r2,…

като всеки остатък е неотрицателен и строго по-малък от предходния делител. Процесът завършва с

rn−2=rn−1qn+rn,rn−1=rn+1.

От (x,y)=(y,rem(x,y)) следва

(a,b)=(b,r)=(r,r1)=⋯=(rn−1,rn)=rn.

Следователно НОД е последният ненулев остатък.

Не пропускай
  • Показаният входен контекст a,b∈N, ab≠0.
  • Последователност от деления с остатък.
  • Всеки нов остатък е неотрицателен и по-малък от предходния делител.
  • Инвариантът (x,y)=(y,r).
  • Крайност на процеса.
  • НОД е последният ненулев остатък.
Риск от объркване

Нулевият остатък прекратява алгоритъма; НОД е предходният, последен ненулев остатък.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. s 7-8
Канонична карта T2-005

T2-005 — Тъждество на Безу

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

Ако d=(a,b), a,b∈Z, то

∃u,v∈Z:ua+vb=d.

Коефициентите u,v се получават чрез обратно заместване в равенствата от алгоритъма на Евклид.

Не пропускай
  • d=(a,b).
  • a,b∈Z.
  • Съществуват u,v∈Z.
  • ua+vb=d.
  • Връзката с обратното заместване в алгоритъма на Евклид.
Риск от объркване

Равенството ua+vb=1 е само специалният случай (a,b)=1, а не общото тъждество.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. s 8-9
Канонична карта T2-006

T2-006 — НОД 1

Време: MEDIUMВероятно наблюдавано

Изпитен отговор

За a,b∈Z и d∈N:

(a,b)=d тогава и само тогава, когато d∣a, d∣b и d е най-големият измежду всички общи делители на a и b.

Не пропускай
  • a,b∈Z.
  • d∈N — стойността на НОД.
  • Едновременно d∣a и d∣b.
  • „Най-големият“ общ делител.
  • Означението (a,b).
Риск от объркване

Първата дефиниция използва наредбата „най-голям“, а втората използва делимост между общите делители.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 7
Канонична карта T2-007

T2-007 — НОД 2

Време: MEDIUMВероятно наблюдаваноSOURCE_AMBIGUITY

Изпитен отговор

За a,b∈Z и d∈N:

Числото d се нарича НОД на a и b, ако:

  1. d∣a и d∣b;
  2. за всеки общ делител d1 на a и b е изпълнено d1∣d.
SOURCE NOTE — НЕ Е ЧАСТ ОТ ИЗПИТНИЯ ОТГОВОР

Официалният PDF и targeted audio review не дават изрично област или знак за d. Не добавяй d>0, d∈N, d∈Z или друго липсващо условие.

Не пропускай
  • d∣a и d∣b.
  • Универсалното условие за всеки общ делител d1.
  • Точната посока d1∣d.
  • Изрично отбелязване, че източникът не задава надеждно знак/област за d.
Риск от объркване

Посоката на делимост е обратна на тази във втората дефиниция за НОК. Отсъствието на условие за знак/област в източника не е разрешение то да бъде допълнено по общи знания.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 9, Definition 2
Канонична карта T2-008

T2-008 — НОК 1

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За a,b∈Z и m∈N:

[a,b]=m тогава и само тогава, когато a∣m, b∣m и m е най-малкото измежду всички положителни общи кратни на a и b.

Не пропускай
  • m∈N — стойността на НОК.
  • Двете делимости: a∣m и b∣m.
  • Думата „положително“.
  • Минималността: „най-малкото“.
  • Означението [a,b].
Риск от объркване

Първата дефиниция използва минималност сред положителните общи кратни.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 10, Definitions 3 and 4
Канонична карта T2-009

T2-009 — Връзка между НОД и НОК

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

За a,b∈Z, ab≠0:

∣ab∣=(a,b)[a,b].
Не пропускай
  • Видимият контекст a,b∈Z.
  • Видимото условие ab≠0.
  • Точно изписаното и произнесено равенство ∣ab∣=(a,b)[a,b].
  • Означенията (a,b) за НОД и [a,b] за НОК.
  • Обърни внимание само на коригирания еквивалентен запис.
Риск от объркване

Запомни окончателната форма като учебен отговор, съобразена с приетата корекция.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. s 10-11
Тематична група

Прости числа и разлагане

Канонична карта T2-010

T2-010 — Прости и съставни числа

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

Естествено число (>1), чиито естествени делители са само 1 и самото число, се нарича просто. Естествените числа с делители, различни от 1 и от самото число, се наричат съставни. Числото 1 не е нито просто, нито съставно.

Не пропускай
  • a∈N, (a>1) за простото число.
  • Единствените естествени делители са 1 и самото число.
  • Съставните числа имат делители, различни от 1 и самото число.
  • Числото 1 е нито просто, нито съставно.
Риск от объркване

Числото 1 е отделно изключение и не принадлежи към нито един от двата класа.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 15
Канонична карта T2-011

T2-011 — Теорема на Евклид

Време: LOWНаблюдението е неуточнено

Изпитен отговор

Простите числа са безброй много.

Не пропускай
  • Твърдението е за простите числа.
  • Количественото заключение е „безброй много“.
Риск от объркване

Да не се смесва формулировката с построението N=p1p2⋯pn+1 от доказателството.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 1
Канонична карта T2-012

T2-012 — Критерий за съставно число чрез прост делител

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

Ако (a) е съставно число, то (a) има прост делител p≤a.

Не пропускай
  • Предпоставката, че (a) е съставно число.
  • Съществуване на прост делител на (a).
  • Точното ограничение p≤a.
Риск от объркване

Твърдението е за прост делител до (sqrt a), а не за произволен делител на (a).

SOURCE CONFIDENCE: HIGH VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 15
Канонична карта T2-013

T2-013 — Основна теорема на аритметиката

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

Всяко естествено число (a>1) се представя по единствен начин като произведение на прости множители, с точност до реда на множителите.

Не пропускай
  • a∈N, (a>1).
  • Съществуване на представяне като произведение на прости множители.
  • Единственост.
  • Квалификацията „с точност до реда“.
Риск от объркване

„Единствен начин“ е с точност до реда на множителите, а не фиксирана единствена последователност на записване.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 1
Канонична карта T2-014

T2-014 — Най-голям прост делител за биномни коефициенти

Време: LOWНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

За просто число (p) и 1≤k≤p−1 е изпълнено

p∣(pk).
Не пропускай
  • (p) е просто число.
  • 1≤k≤p−1.
  • Точната посока p∣(pk).
Риск от объркване

Твърдението е за вътрешните биномиални коефициенти 1≤k≤p−1, а не за крайните коефициенти.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 2
Тематична група

Мултипликативни аритметични функции

Канонична карта T2-015

T2-015 — Муллтипликативна функция

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

Аритметична функция е функция f:N→C. Такава функция f, която не е тъждествено равна на нула, се нарича мултипликативна, ако за всички a,b∈N с (a,b)=1 е изпълнено

f(ab)=f(a)f(b).
Не пропускай
  • Аритметичната функция е f:N→C.
  • f не е тъждествено равна на нула.
  • a,b∈N.
  • Условието (a,b)=1.
  • Равенството f(ab)=f(a)f(b).
Риск от объркване

Равенството f(ab)=f(a)f(b) е част от определението само при взаимно прости a и b.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 4
Канонична карта T2-016

T2-016 — Основни свойства на мултипликативните функции

Време: EXTREMEДавано на предишен Test 2SOURCE_AMBIGUITY

Изпитен отговор

За мултипликативните функции лекцията дава:

  1. f(1)=1.
  2. Ако n=p1α1⋯ptαt, то
f(n)=∏i=1tf(piαi).
  1. Произведението на две мултипликативни функции е мултипликативна функция. Частното на две мултипликативни функции е мултипликативна функция.
  2. Ако f е мултипликативна, то F(n)=∑d∣nf(d) е мултипликативна; и обратно, ако F е мултипликативна и F(n)=∑d∣nf(d), то f е мултипликативна.
  3. Ако n=p1α1⋯ptαt, то
∑d∣nf(d)=∏i=1t(1+f(pi)+⋯+f(piαi)).
SOURCE NOTE — НЕ Е ЧАСТ ОТ ИЗПИТНИЯ ОТГОВОР

Лекционният източник не задава изрично условие, което гарантира ненулев знаменател при частното на две мултипликативни функции. Не добавяй такова условие от външна теория.

Не пропускай
  • Всичките седем отделно формулирани лекционни свойства.
  • f(1)=1.
  • Формулата при канонично разлагане.
  • Свойствата за произведение и частно.
  • Двете посоки на твърдението за F(n)=∑d∣nf(d).
  • Точната формула за сумата по делителите.
Риск от объркване

Свойствата за f(n) и за ∑d∣nf(d) са различни; второто съдържа произведение от крайни суми.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. s 4-6
Канонична карта T2-017

T2-017 — Суми по делителите и мултипликативност

Време: HIGHНяма наблюдение

Изпитен отговор

Ако f е мултипликативна, то

F(n)=∑d∣nf(d)

също е мултипликативна.

Обратно, ако F е мултипликативна и

F(n)=∑d∣nf(d),

то f е мултипликативна.

Ако f е мултипликативна и

n=p1α1⋯ptαt

е каноничното разлагане, то

∑d∣nf(d)=∏i=1t(1+f(pi)+⋯+f(piαi)).
Не пропускай
  • Сумата е по делителите d∣n.
  • Правата посока: от мултипликативността на f към тази на F.
  • Обратната посока, както е формулирана в лекцията.
  • Каноничното разлагане на n.
  • Произведението от сумите 1+f(pi)+⋯+f(piαi).
Риск от объркване

Тук F е новата функция, определена чрез сума по делителите на f; F и f не трябва да се разменят.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. s 5-6
Канонична карта T2-018

T2-018 — Функция τ

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

За n∈N

τ(n)=∑d∣n1

е броят на делителите на n. Функцията τ е мултипликативна.

Не пропускай
  • n∈N.
  • Сумата е по d∣n.
  • Всеки делител допринася с 1.
  • τ(n) брои делителите на n.
  • Лекционното твърдение, че τ е мултипликативна.
Риск от объркване

τ(n) брои делителите, докато σ(n) сумира стойностите им.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 6
Канонична карта T2-019

T2-019 — Формула за τ(n)

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

За просто p и α∈N:

τ(pα)=α+1.

Ако n=p1α1⋯ptαt е каноничното разлагане, то

τ(n)=∏i=1t(αi+1).
Не пропускай
  • Формулата τ(pα)=α+1.
  • Каноничното разлагане на n.
  • Всеки множител е αi+1.
  • Индексите са от 1 до t.
Риск от объркване

Броят на възможните степени на pi в един делител е αi+1, защото лекцията брои степените от 0 до αi.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 6
Канонична карта T2-020

T2-020 — Функция σ

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За n∈N

σ(n)=∑d∣nd

е сумата от делителите на n. Функцията σ е мултипликативна.

Не пропускай
  • n∈N.
  • Сумата е по d∣n.
  • Сумират се самите делители d.
  • Лекционното твърдение, че σ е мултипликативна.
Риск от объркване

σ(n) сумира делителите, а не техния брой.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 7
Канонична карта T2-021

T2-021 — Формула за σ(n)

Време: MEDIUMВероятно наблюдавано

Изпитен отговор

За просто p и α∈N:

σ(pα)=1+p+⋯+pα=pα+1−1p−1.

Ако n=p1α1⋯ptαt е каноничното разлагане, то

σ(n)=∏i=1tpiαi+1−1pi−1.
Не пропускай
  • Началният член 1.
  • Последният член pα.
  • Числителят pα+1−1.
  • Знаменателят p−1.
  • При общо n се използва произведение по простите степени.
Риск от объркване

Формулата за проста степен е една геометрична сума; формулата за общо n е произведение на такива фактори.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 7
Канонична карта T2-022

T2-022 — Функция на Мьобиус

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За n∈N:

μ(n)={1,n=1,(−1)k,n=p1p2⋯pk,където p1,…,pk са различни прости числа,0,в противен случай.

Тук k е броят на различните прости множители. Функцията μ е мултипликативна.

Не пропускай
  • Отделният случай n=1.
  • Точният знак (−1)k.
  • n е произведение на k различни прости числа във втория случай.
  • k е броят на тези прости множители.
  • Стойност 0 във всички останали случаи, включително когато n съдържа квадрат на просто число.
  • Лекционното твърдение, че μ е мултипликативна.
Риск от объркване

Стойността при произведение на различни прости числа зависи от четността на точния им брой k; при наличие на повторен прост множител се попада в третия случай.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. s 7-8
Канонична карта T2-023

T2-023 — Функция на Ойлер φ

Време: MEDIUMВероятно наблюдавано

Изпитен отговор

За n∈N, φ(n) е броят на естествените числа k, за които

1≤k≤n

и

(k,n)=1.

Освен това

φ(1)=1,

а φ е мултипликативна.

Не пропускай
  • Функцията брои числа.
  • Точната лекционна граница е ≤n.
  • Числата трябва да са взаимно прости с n.
  • Отделният запис φ(1)=1.
  • Лекционното твърдение, че φ е мултипликативна.
Риск от объркване

Лекционната формулировка използва „числата ≤n“; тя не трябва да се нормализира до друга граница.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 8
Канонична карта T2-024

T2-024 — Формула за φ(n)

Време: LOWНаблюдението е неуточнено

Изпитен отговор

Ако n=p1α1⋯ptαt е каноничното разлагане, то

φ(n)=n∏i=1t(1−1pi).

Еквивалентна формула при същото канонично разлагане:

φ(n) = ∏ i=1 t pi αi −1 ( pi −1 )

Частен случай — степен на просто число:

За просто число p и цяло число α≥1 е в сила:

φ( pα ) = p α−1 (p−1)
Не пропускай
  • Каноничното разлагане на n.
  • Множителят n.
  • По един фактор 1−1pi за всеки различен прост делител.
  • Знакът минус във всеки фактор.
  • Произведение, а не сума.
Риск от объркване

Формулата зависи от различните прости делители pi; степените αi участват в разлагането на n, но не се изписват във факторите 1−1pi.

Източник
Източник: 03_Част2__paginated.pdf, стр. 8
Тематична група

Сравнения и системи остатъци

Канонична карта T2-025

T2-025 — Определение за сравнение по модул

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

За a,b∈Z и n∈N:

a≡b(modn)⟺n∣(a−b).
Не пропускай
  • a,b∈Z.
  • n∈N.
  • Точното означение a≡b(modn).
  • Посоката на делимост е n∣(a−b).
Риск от объркване

Сравнението a≡b(modn) е отношение, определено чрез делимост на разликата a−b, а не обикновено равенство.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 1
Канонична карта T2-026

T2-026 — Основни свойства на сравненията

Време: EXTREMEДавано на предишен Test 2SOURCE_AMBIGUITY

Изпитен отговор

Основните свойства от лекцията са:

  1. a≡a(modn).
  2. a≡b(modn)⇒b≡a(modn).
  3. a≡b(modn),b≡c(modn)⇒a≡c(modn).
  4. a≡b+c(modn)⇒a−b≡c(modn).
  5. a≡b(modn)⇒ka≡kb(modn) за всяко k∈Z.
  6. От ai≡bi(modn), i=1,…,k, следват
∑i=1kai≡∑i=1kbi(modn),∏i=1kai≡∏i=1kbi(modn).
  1. a≡b(modn)⇒ak≡bk(modn).
  2. Ако a≡b(modn) и f∈Z[x], то f(a)≡f(b)(modn).
  3. ka≡kb(modn)⇒a≡b(modn/(n,k)).
  4. Ако (m,n)=1, m,n∈N, a≡b(modm) и a≡b(modn), то a≡b(modmn).
SOURCE NOTE — НЕ Е ЧАСТ ОТ ИЗПИТНИЯ ОТГОВОР

В свойство 7 лекционният източник не определя изрично областта или допустимите стойности на показателя k. Запази написаното без допълване.

Не пропускай
  • Всичките десет свойства от лекционния списък.
  • Един и същ модул n в свойства 1-8.
  • k∈Z в свойство 5.
  • Едновременното събиране и умножение в свойство 6.
  • Полином с цели коефициенти в свойство 8.
  • Промененият модул n/(n,k) при съкращаване в свойство 9.
  • Условието (m,n)=1 и модулът mn в свойство 10.
Риск от объркване

Свойство 9 не е безусловно деление на сравнение: след съкращаването модулът е n/(n,k). Свойство 10 комбинира два взаимно прости модула в модула mn.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 1
Канонична карта T2-027

T2-027 — Пълна система остатъци

Време: MEDIUMВероятно наблюдавано

Изпитен отговор

За n∈N, числата

a1,a2,…,an∈Z

образуват пълна система остатъци по модул n, ако са две по две несравними по модул n, тоест

ai≢aj(modn)за i≠j.
Не пропускай
  • Модулът е n.
  • Системата съдържа точно n числа.
  • Представителите са цели числа според лекционната конвенция за сравненията.
  • Числата са две по две несравними по модул n.
Риск от объркване

ПСО представя всички класове остатъци по модул n чрез n по двойки несравними числа. За разлика от РСО, определението за ПСО не изисква представителите да са взаимно прости с n.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 2
Канонична карта T2-028

T2-028 — Редуцирана система остатъци

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За n∈N, числата

a1,a2,…,aφ(n)∈Z

образуват редуцирана система остатъци по модул n, ако

ai≢aj(modn)за i≠j,

и

(ai,n)=1за всяко i.
Не пропускай
  • Модулът е n.
  • Системата съдържа точно φ(n) числа.
  • Числата са две по две несравними по модул n.
  • Всеки представител е взаимно прост с n.
Риск от объркване

РСО съдържа φ(n) представители само на класовете, представени от числа, взаимно прости с n. ПСО съдържа n представители и няма условие за взаимна простота.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 2
Канонична карта T2-029

T2-029 — Получаване на ПСО чрез линейно преобразуване

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

Нека n∈N, a,b∈Z и (a,n)=1. Ако

a1,…,an

е ПСО по модул n, то

aa1+b,…,aan+b

също е ПСО по модул n.

Не пропускай
  • n∈N.
  • a,b∈Z.
  • Условието (a,n)=1.
  • Изходната система е ПСО по модул n.
  • Всеки елемент се преобразува като aai+b.
  • Получената система е ПСО по същия модул n.
Риск от объркване

Това е линейно преобразуване ai↦aai+b на ПСО. Аналогичното лекционно твърдение за РСО използва само умножение и е отделено като T2-030.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 3
Канонична карта T2-030

T2-030 — Получаване на РСО чрез умножение

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

Нека n∈N, a∈Z и (a,n)=1. Ако

a1,…,aφ(n)

е РСО по модул n, то

aa1,…,aaφ(n)

също е РСО по модул n.

Не пропускай
  • n∈N.
  • a∈Z.
  • Условието (a,n)=1.
  • Изходната система съдържа φ(n) елемента и е РСО по модул n.
  • Всеки елемент се умножава по a.
  • Получената система е РСО по същия модул n.
Риск от объркване

За РСО лекционното преобразуване е ai↦aai. Условието (a,n)=1 запазва взаимната простота на представителите с модула.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 3
Тематична група

Признаци за делимост, Ферма, Ойлер и Уилсън

Канонична карта T2-031

T2-031 — Признаци за делимост от десетичния запис

Време: EXTREMEНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

За

A=an10n+⋯+a110+a0

са в сила следните признаци:

  • 3∣A⟺3∣(an+⋯+a0).
  • 9∣A⟺9∣(an+⋯+a0).
  • 11∣A⟺11∣(a0−a1+a2−⋯+(−1)nan).
  • 4∣A⟺ числото от последните две цифри на A се дели на 4.
  • 8∣A⟺ числото от последните три цифри на A се дели на 8.
  • 25∣A⟺ последните две цифри са 00,25,50 или 75.
  • 125∣A⟺ последните три цифри са 000,125,250,375,500,625,750 или 875.
  • За 7 и 13 цифрите се групират по три отдясно и се образува знакопроменливата сума на блоковете, като най-десният блок е положителен. A се дели на 7, съответно на 13, точно когато получената сума се дели на същия модул.
Не пропускай
  • Пълният набор: 3, 9, 11, 4, 8, 25, 125, 7, 13.
  • За 3 и 9: сумата на всички десетични цифри.
  • За 11: редуващи се знаци, започващи с плюс от цифрата на единиците.
  • За 4 и 25: последните две цифри.
  • За 8 и 125: последните три цифри.
  • За 25 и 125: точните списъци на допустимите окончания.
  • За 7 и 13: трицифрени блокове отдясно, знакопроменлива сума и положителен най-десен блок.
  • Всички критерии са еквивалентности за делимостта, основани на дадените в лекцията сравнения.
Риск от объркване

Най-висок риск има при знаците в признака за 11, при посоката на знакопроменливата сума за 7 и 13 и при пълните списъци на окончанията за 25 и 125. Формулата за 7 и 13 използва цели трицифрени блокове, а не отделни цифри.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. s 4-6
Канонична карта T2-032

T2-032 — Малка теорема на Ферма

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

Нека p е просто число и a∈Z. Тогава

ap≡a(modp).

Ако допълнително (a,p)=1, то

ap−1≡1(modp).
Не пропускай
  • p е просто число.
  • a∈Z.
  • Първа форма: степен p, дясна страна a, модул p, без отделно условие за взаимна простота.
  • Втора форма: условие (a,p)=1, степен p−1, дясна страна 1, модул p.
  • Двете форми се пазят отделно с правилните им условия.
Риск от объркване

Лекцията дава две форми с различни условия. Условието (a,p)=1 принадлежи към формата със степен p−1, а не към общата форма ap≡a(modp).

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 7
Канонична карта T2-033

T2-033 — Теорема на Ойлер

Време: LOWДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

За a∈Z, n∈N и (a,n)=1:

aφ(n)≡1(modn).
Не пропускай
  • a∈Z.
  • n∈N.
  • (a,n)=1.
  • Степен φ(n).
  • Дясна страна 1.
  • Модул n.
  • Не се добавя условие n>1, защото такова не е част от лекционната формулировка.
Риск от объркване

Да не се смесва с по-късния Критерий на Ойлер за квадратични остатъци. Тук модулът е n, степента е φ(n), а условието е (a,n)=1.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. 8
Канонична карта T2-035

T2-035 — Теорема на Уилсън

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

Ако p е просто число, то

(p−1)!≡−1(modp).
Не пропускай
  • p е просто число.
  • Факториелът е точно (p−1)!.
  • Дясната страна е точно −1.
  • Модулът е точно p.
  • Лекционната формулировка е еднопосочна импликация: „ако p е просто, то...“.
  • Не се добавя обратна посока или отделно ограничение за p.
Риск от объркване

Най-високият риск е да се запише p!, да се изпусне минусът или да се добави непредадена обратна посока.

Източник
Източник: 05_Сравнения__paginated.pdf, стр. s 8-9
Тематична група

Линейни сравнения и диофантови уравнения

Канонична карта T2-036

T2-036 — Линейно сравнение ax ≡ b (mod n): критерий за разрешимост и брой решения

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

Нека a,b∈Z, n∈N и d=(a,n).

Сравнението

ax≡b(modn)

има решение тогава и само тогава, когато

d∣b.

Ако е разрешимо, има точно d несравними по модул n решения.

Не пропускай
  • a,b∈Z;
  • n∈N;
  • d=(a,n);
  • критерий d∣b;
  • двете посоки на критерия за разрешимост;
  • точно d решения при разрешимост;
  • решенията се разглеждат по модул n.
Риск от объркване
  • Да не се смесва критерият d∣b с редукцията, използвана в доказателството.
  • Специалният случай (a,n)=1 дава единствено решение, но не е отделен активен въпрос в master map.
  • Да не се представя алгоритъмът за намиране на решения като част от минималната формулировка на теоремата.
Източник
Източник: 09_Лекция1част__paginated.pdf, стр. 4–5
Канонична карта T2-037

T2-037 — Линейно диофантово уравнение

Време: HIGHДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

Нека a,b,c∈Z, като a и b не са едновременно нула, и d=(a,b) > 0. Търсим цели решения на ax+by=c.

Първо проверяваме дали НОД дели дясната страна: d∣c. Уравнението има целочислено решение тогава и само тогава, когато това условие е изпълнено. Ако d∤c, няма целочислени решения.

При d∣c и едно частно решение (α,β) всички решения са:

x=α+bdk,y=β−adk,k∈Z

Ако d=(a,b)>1, делението на d в двете стъпки е задължително. При d = 1 формулата се свежда до x=α+bk,y=β−ak.

Частното решение се проверява чрез aα+bβ=c. При заместване на общата формула членовете с k се унищожават и остава същото равенство.

SOURCE NOTE — НЕ Е ЧАСТ ОТ ИЗПИТНИЯ ОТГОВОР

Уточнение по изрично искане на потребителя — 25.09.2026. Общата формула в учебния отговор е поправена за d = (a,b) > 1. Оригиналният лекционен запис е x=α+bk,y=β−ak, k ∈ ℤ, без видимо условие d = 1 или предварително съкращаване. При d > 1 този запис пропуска решения. Историческите лекционни и одобрени файлове са запазени. HUMAN_STUDY_DISPLAY_OVERRIDE.

Не пропускай
  • Цели коефициенти и решения; a и b не са едновременно нула.
  • d = (a,b) и условието d ∣ c — тогава и само тогава има решение.
  • Едно частно решение (α,β), проверено чрез aα + bβ = c.
  • Стъпки bd и −ad с един общ параметър k ∈ ℤ.
Риск от объркване
  • Проверява се дали d дели c, а не обратното.
  • При d > 1 стъпките b и −a пропускат част от решенията; използват се b/d и −a/d.
  • Едно частно решение не е цялото множество решения.
Източник
Източник: 09_Лекция1част__paginated.pdf, стр. 6–7
Тематична група

КТО и системи сравнения

Канонична карта T2-038

T2-038 — Китайска теорема за остатъците

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

Нека m1, m2, …, mk са различни естествени числа. Ако те са две по две взаимно прости, а a1, …, ak ∈Z , тогава системата с неизвестно x∈Z

| x ≡a1 ( mod m1 ), x ≡a2 ( mod m2 ), ⋮ x ≡ak ( mod mk )

има единствено решение по модул M= m1· m2⋯ mk .

Не пропускай
  • n1,n2,…,nk∈N;
  • c1,…,ck∈Z;
  • the exact residual-system form x≡ci(modni);
  • pairwise coprimality: (ni,nj)=1 for i≠j;
  • existence of a solution;
  • uniqueness modulo M;
  • M=n1n2…nk.
Риск от объркване
  • “Two by two coprime” is stronger than merely having one aggregate gcd condition.
  • The residual system must not be replaced with the preliminary system from the reduction.
  • The worked examples teach a method, not a required general constructive formula in the minimal theorem answer.
Източник
Източник: 09_Лекция1част__paginated.pdf
Канонична карта T2-039

T2-039 — Съвместимост на две сравнения при произволни модули

Време: MEDIUMНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

За системата

x≡c1(modm1),x≡c2(modm2)

нека d=(m1,m2). Тя има решение тогава и само тогава, когато

d∣(c1−c2).
Не пропускай
  • Exactly two congruences in the stated order.
  • d=(m1,m2).
  • The condition d∣c1−c2.
  • “Тогава и само тогава”.
Риск от объркване
  • The source-exact ordering is d∣c1−c2; the proof's c2−c1 sign form is equivalent but is not the source formulation to substitute.
  • The reduction m1=dm1′ and related proof material are not part of the minimal answer.
  • This criterion is lecture-added after the Chinese remainder theorem.
Източник
Източник: 09_Лекция1част__paginated.pdf
Тематична група

Показатели и примитивни корени

Канонична карта T2-040

T2-040 — Показател на число по даден модул

Време: LOWДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

Нека a∈Z, n∈N и (a,n)=1. Най-малкото естествено число k, за което

ak≡1(modn),

се нарича показател на a по модул n.

Не пропускай
  • a∈Z.
  • n∈N.
  • (a,n)=1.
  • k е естествено число.
  • Явна минималност: „най-малкото“.
  • ak≡1(modn).
  • Наименованието „показател на a по модул n“.
Риск от объркване
  • Да се посочи само число k с ak≡1(modn), без минималността.
  • Показателят да се обърка с φ(n); равенството с φ(n) участва в определението за примитивен корен, не в общото определение за показател.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 3
Канонична карта T2-041

T2-041 — Основни свойства на показателите

Време: EXTREMEДавано на предишен Test 2SOURCE_AMBIGUITY

Изпитен отговор

Ако a принадлежи на показател k по модул n, то:

  1. am≡ar(modn)⟺k∣(m−r).
  2. am≡1(modn)⟺k∣m.
  3. k∣φ(n).
  4. Ако
n=p1α1p2α2⋯ptαt,

а k1,…,kt са съответно показателите на същото число a по модулите

p1α1,p2α2,…,ptαt,

то показателят k на a по модул n е

k=[k1,k2,…,kt].
  1. Ако a принадлежи на показател k по модул n, b принадлежи на показател s по модул n и
(k,s)=1,

то ab принадлежи на показател

ks

по модул n.

  1. Ако a принадлежи на показател k по модул n и b принадлежи на показател s по модул n, то съществува число, което принадлежи на показател
[k,s]

по модул n.

  1. ar принадлежи на показател k/(k,r).
SOURCE NOTE — НЕ Е ЧАСТ ОТ ИЗПИТНИЯ ОТГОВОР

Лекционният списък използва m и r в свойства 1, 2 и 7, без да определя изрично областите им. Не добавяй области за m или r от външна теория.

Не пропускай
  • И седемте свойства.
  • Двете еквивалентности в свойства 1 и 2.
  • Посоките на делимост k∣(m−r), k∣m, k∣φ(n).
  • НОК [k1,…,kt] в свойство 4.
  • Условието (k,s)=1 и резултатът ks в свойство 5.
  • Съществуването на число с показател [k,s] в свойство 6.
  • Точната дроб k/(k,r) в свойство 7.
Риск от объркване
  • Смесване на свойство 5 със свойство 6.
  • Приемане, че произведението ab винаги има показател [k,s].
  • Пропускане на НОД (k,r) в знаменателя на свойство 7.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 3-4
Канонична карта T2-042

T2-042 — Определение за примитивен корен

Време: LOWНяма наблюдение

Изпитен отговор

Нека a∈Z, n∈N и (a,n)=1. Числото a е примитивен корен по модул n, ако показателят му по модул n е φ(n).

Не пропускай
  • a∈Z.
  • n∈N.
  • (a,n)=1.
  • Показателят е точно φ(n).
  • Модулът остава n.
Риск от объркване
  • Да се каже само, че aφ(n)≡1(modn), без условието показателят да е φ(n).
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 7
Канонична карта T2-043

T2-043 — Съществуване и основни свойства на примитивните корени

Време: EXTREMEНяма наблюдение

Изпитен отговор

  1. За просто p по модул p има примитивни корени; броят им е φ(p−1).
  2. Примитивният корен g по модул p е квадратичен неостатък, p≥3.
  3. От g и g+p едно е примитивен корен по модул p2, p≥3.
  4. Ако g е примитивен корен по модул p2, той е примитивен корен по модул pα, α≥2, p≥3.
  5. По модул pα, p≥3, броят е φ(φ(pα)).
  6. −1 е примитивен корен по модул 2 и 4; по модул 2α, α≥3, примитивни корени няма.
  7. Ако g е примитивен корен по модул pα, p≥3, нечетното от g и g+pα е примитивен корен по модул 2pα.
  8. Примитивни корени съществуват само по модул 2,4,pα,2pα, α∈N, p≥3.
  9. При примитивен корен g по модул pα, числата g,g2,…,gφ(pα) образуват РСО по модул pα.
Не пропускай
  • И деветте свойства.
  • Съществуването и броят φ(p−1) за прост модул p.
  • Условието p≥3 там, където е изписано в source list.
  • Преминаването от модул p към p2, от p2 към pα, и от pα към 2pα.
  • Точната формула φ(φ(pα)).
  • Изключението за 2α, α≥3.
  • Точният списък на допустимите форми на модулите.
  • РСО твърдението и крайният показател φ(pα).
Риск от объркване
  • Смесване на броя за модул p, φ(p−1), с броя за модул pα, φ(φ(pα)).
  • Пропускане на думата „нечетното“ в свойство 7.
  • Неправомерно заключение, че примитивни корени съществуват по всеки модул.
  • Приемане на РСО твърдението в свойство 9 за отделна source formulation на всички примитивни корени.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 7-9
Канонична карта T2-044

T2-044 — Брой на примитивните корени

Време: MEDIUMДавано на предишен Test 2

Изпитен отговор

Вариант 1 за изпитен отговор
  1. За просто число p броят на примитивните корени по модул p е φ(p−1).
  2. За просто p≥3 и модул pα броят е φ(φ(pα)).
Вариант 2 за изпитен отговор

За цяло m≥2 броят на различните класове примитивни корени по модул m е φ(φ(m)), ако m=2,4,pα,2pα, където p е нечетно просто число и α∈N,α≥1. За всички останали модули m≥2 броят е 0.

Не пропускай
  • Прост модул p в първата формула.
  • φ(p−1), без промяна на аргумента.
  • Модул pα и p≥3 във втората формула.
  • Двойното влагане φ(φ(pα)).
  • Във Вариант 2: m ≥ 2; p е нечетно просто число; α ≥ 1 е цяло. За останалите модули броят е 0.
Риск от объркване
  • φ(p−1) да се замени с p−1.
  • φ(φ(pα)) да се замени с φ(pα).
  • Да се приложи φ(φ(m)), без да се провери дали по модул m съществуват примитивни корени.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 7-8
Тематична група

Квадратични остатъци и символ на Льожандър

Канонична карта T2-045

T2-045 — Свеждане на квадратно сравнение до сравнение от вида x^2 = A (mod p)

Време: MEDIUMНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

Нека

ax2+bx+c≡0(modp),

където p е просто, p≥3 и (a,p)=1. Умножаваме по 4a и допълваме до квадрат:

(2ax+b)2≡b2−4ac(modp).

Така квадратно сравнение от този вид се свежда до сравнение от вида

x2≡A(modp).
Не пропускай
  • началното ax^2+bx+c ≡ 0 (mod p);
  • p е просто;
  • p>=3;
  • (a,p)=1;
  • умножаване по 4a;
  • (2ax+b)^2;
  • дясна страна b^2-4ac;
  • свеждане до вид x^2 ≡ A (mod p).
Риск от объркване
  • Това е метод за свеждане, не формула за корените.
  • Не се заменя с възстановена по памет дискриминантна формула.
  • Не се изпускат условията върху p и a.
Брой решения на квадратното сравнение

За x2≡A(modp) при нечетно просто p броят на различните класове решения по модул p е:

  • 1, ако p ∣ A: единственият клас е x≡0(modp).
  • 2, ако (A,p) = 1 и A е квадратичен остатък: двата класа са x≡r(modp) и x≡−r(modp), където r е едно решение.
  • 0, ако (A,p) = 1 и A е квадратичен неостатък.

При p = 2: за всяко цяло A има точно един клас решения, x≡A(mod2).

Броят е на класовете по модула, а не на всички цели представители. Този списък не се прилага пряко при съставен модул.

Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 1
Канонична карта T2-046

T2-046 — Квадратичен остатък и квадратичен неостатък

Време: MEDIUMНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

Вариант 1 — частен случай: прост модул

Нека p е просто число, a∈Z и (a,p)=1, равносилно на p∤a. Числото a е квадратичен остатък по модул p, ако съществува b∈Z, за което a≡b2(modp). Ако такова цяло b не съществува, a е квадратичен неостатък по модул p.

Вариант 2 — общ случай: произволен модул

Нека m∈Z,m≥2, a∈Z. Числото a е квадратичен остатък по модул m, ако съществува b∈Z, за което a≡b2(modm). Ако такова цяло b не съществува, a е квадратичен неостатък по модул m.

Не пропускай
  • В общия случай: цял модул m ≥ 2 и a ∈ Z; взаимна простота не се изисква.
  • В частния случай: p е просто и (a,p) = 1, равносилно на p ∤ a.
  • Съществуване на цяло b с a≡b2(modm) за остатък; несъществуване на такова b за неостатък.
Риск от объркване
  • Във Вариант 2 не се изисква нито прост модул, нито взаимна простота на a и m. Решаващо е дали сравнението има целочислено решение.
  • По това общо определение и 0 е квадратичен остатък. При p ∣ a символът на Льожандър обаче има стойност 0.
  • Вариант 1 запазва лекционното ограничение p ∤ a.
Източник

Частен случай: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 1. Записът p ∤ a е разяснен чрез равносилното (a,p) = 1.

Общ случай: Yale University — Number Theory Summary, Quadratic residues, определение без изискване за взаимна простота. Вариант 2 е уточнен по изрично искане на потребителя на 25.09.2026; историческият одобрен материал остава непроменен.

Канонична карта T2-047

T2-047 — Символ на Льожандър - определение

Време: MEDIUMНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

Нека p е нечетно просто число (p>2) и a∈Z. Тогава

(ap)={1,акоp∤aиaе квадратичен остатък,−1,акоp∤aиaе квадратичен неостатък,0,акоp∣a.

Това е символът на Льожандър.

Не пропускай
  • символът (a/p);
  • p е нечетно просто число (p > 2);
  • a∈Z;
  • случаят 1: p ∤ a и a е квадратичен остатък по модул p;
  • случаят −1: p ∤ a и a е квадратичен неостатък по модул p;
  • нулевият случай 0, когато p|a.
Риск от объркване
  • Не се изисква (a,p) = 1: при p ∣ a символът е определен и има стойност 0.
  • Дори при общото определение, което включва 0 сред квадратичните остатъци, при p ∣ a символът е 0, а не 1.
  • Това е определението на символа, не критерият на Ойлер.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 2

Условието p > 2 е изписано явно по искане на потребителя на 25.09.2026. В ненулевите случаи е уточнено p ∤ a за съгласуваност с общото определение в T2-046.

Канонична карта T2-048

T2-048 — Критерий на Ойлер

Време: MEDIUMНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

Нека p е просто, p≥3, a∈Z, (a,p)=1. Тогава

ap−12≡(ap)(modp).
Не пропускай
  • p е просто;
  • p>=3;
  • a∈Z;
  • (a,p)=1;
  • степента (p-1)/2;
  • символът (a/p);
  • модулът p;
  • знакът ≡.
Риск от объркване
  • Не е Теоремата на Ойлер a^φ(n) ≡ 1 (mod n).
  • Тук дясната страна е символът на Льожандър.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 2
Канонична карта T2-049

T2-049 — Свойства и допълнителни формули за символа на Льожандър

Време: HIGHНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

В началото на раздела преподавателят заявява, че p е нечетно просто число; модул 2 не се разглежда. В разглеждания случай p∤a, тоест (a,p)=1, когато свойството съдържа a.

Лекционният списък е:

(1p)=1,(a2p)=1; (a1a2⋯anp)=(a1p)(a2p)⋯(anp); (−1p)=(−1)p−12; (2p)=(−1)p2−18; a≡b(modp)⇒(ap)=(bp).
Не пропускай
  • (1/p)=1;
  • (a^2/p)=1;
  • мултипликативната формула;
  • (-1/p)=(-1)^((p-1)/2);
  • (2/p)=(-1)^((p^2-1)/8);
  • зависимостта само от класа на a (mod p);
  • наследеният лекционен контекст, когато е приложим.
Риск от объркване
  • Не се смесват свойствата, допълнителните формули, критерият на Ойлер и реципрочността.
  • Не се променят знаците или показателите.
  • Не се добавят външни свойства.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. s 2-3
Канонична карта T2-050

T2-050 — Закон за квадратичната реципрочност

Време: MEDIUMНяма наблюдениеLECTURE-ADDED

Изпитен отговор

Нека p и q са различни нечетни прости числа. Тогава

(pq)=(qp)(−1)p−12·q−12.
Не пропускай
  • p и q са различни нечетни прости числа (p ≠ q);
  • (p/q);
  • (q/p);
  • множителят (-1);
  • степента ((p-1)/2)((q-1)/2);
  • точната ориентация на двата символа;
Риск от объркване
  • Формулата не се опростява и не се заменя с вариант по памет.
  • Не се добавя еквивалентна mod-4 словесна версия, защото не е изписана тук.
Източник
Източник: 10_Лекция2част__paginated.pdf, стр. 3

Условието p ≠ q е добавено изрично към учебния отговор по искане на потребителя на 25.09.2026. Историческият одобрен материал е запазен.

Тематична група

Делимост, НОД, НОК и Евклидов алгоритъм

Канонична карта T2-051

T2-051 — НОК 2

Време: MEDIUMНяма наблюдение

Изпитен отговор

m∈N е НОК на a и b, ако

a∣m,b∣m,

и за всяко общо кратно m1 на a и b е изпълнено

m∣m1.
Не пропускай
  • m∈N.
  • a∣m и b∣m.
  • Универсалното условие за всяко общо кратно m1.
  • Точната посока m∣m1.
Риск от объркване

При НОК избраното m дели всяко друго общо кратно; при втората дефиниция за НОД всеки общ делител дели избраното d.

SOURCE CONFIDENCE: HIGH

VIDEO_CHECK_NEEDED: NO

Източник
Източник: 02_Част1__paginated.pdf, стр. 11, Definition 5

Дълги въпроси — бърза структура за запомняне

Тези структури са мнемонична карта. Те не премахват нито един required element от основния отговор.

HIGH

T2-002 — Основни свойства на делимостта

основни / self / order / zero → транзитивност → изваждане → линейна комбинация

Към пълния отговор
HIGH

T2-004 — Алгоритъм на Евклид

верига от деления → намаляващи остатъци → инвариант за НОД → последен ненулев остатък

Към пълния отговор
EXTREME

T2-016 — Основни свойства на мултипликативните функции

f(1) / канонично разлагане → product / quotient → divisor-sum forward / converse → local-sum product

Към пълния отговор
HIGH

T2-017 — Суми по делителите и мултипликативност

f→F → F→f → канонично произведение за сумата по делителите

Към пълния отговор
EXTREME

T2-026 — Основни свойства на сравненията

1–3 relation → 4–6 operations → 7–8 powers / polynomials → 9–10 cancellation / moduli

Към пълния отговор
HIGH

T2-037 — Линейно диофантово уравнение

d = (a,b) → d ∣ c ⇔ разрешимост → частно решение → стъпки b/d и −a/d → k∈Z

Към пълния отговор
EXTREME

T2-041 — Основни свойства на показателите

1–2 congruence tests → 3 k|φ(n) → 4 prime-power LCM → 5–6 combine indicators → 7 power

Към пълния отговор
EXTREME

T2-043 — Съществуване и основни свойства на примитивните корени

1–2 prime base → 3–5 lifting → 6–8 powers of 2 / existence → 9 RSO

Към пълния отговор
HIGH

T2-049 — Свойства и допълнителни формули за символа на Льожандър

1 и квадрат → мултипликативност → формули за −1 и 2 → зависимост от класа

Към пълния отговор

Практически методи за Test 1

Практическият supplement не е T2 theoretical question и не променя броя 50.

Практически supplement — не е T2 theoretical question

Практически метод: получаване на всички примитивни корени от един известен

Ако g е примитивен корен по модул n, тогава класът

gmmodn

е примитивен корен точно когато

(m,φ(n))=1.

За получаване на всички различни примитивни корени използвай

1≤m≤φ(n),(m,φ(n))=1.

Броят на получените различни примитивни корени е

φ(φ(n)).

Кратък алгоритъм

  1. Намери φ(n).
  2. Намери всички m с 1≤m≤φ(n), за които (m,φ(n))=1.
  3. Изчисли gmmodn.
  4. Запиши различните получени класове.
  5. Провери броя: трябва да бъдат φ(φ(n)).

Provenance: LECTURE_IMPLICIT_METHOD · OFFICIAL_HOMEWORK_SUPPORTED · OFFICIAL_SAMPLE_SUPPORTED — indirect · PREVIOUS_TEST1_CONFIRMED — adjacent task · AI_1 MATHEMATICAL SYNTHESIS.

Source-issue register

Четири ambiguity и един conflict случай са AI_1 + Human approved. Exam answer остава първи; source note е отделен.

IDТипIssueИзпитно решение
T2-007SOURCE_AMBIGUITYНе е зададена област/знак за d.Не добавяй условие.
T2-016SOURCE_AMBIGUITYНяма изрично условие за ненулев знаменател.Не добавяй denominator condition.
T2-026SOURCE_AMBIGUITYНе е зададена област за k в свойство 7.Не добавяй област.
T2-041SOURCE_AMBIGUITYНе са зададени области за m,r.Не добавяй области.
T2-037SOURCE_CONFLICTЛекцията дава стъпки b и a без деление на d.Human уточнение 25.09.2026: учебната карта използва b/d и a/d; оригиналът е запазен в бележката.

Кратък provenance appendix

  • Batches 01–08: съответните APPROVED_FOR_STUDY файлове.
  • Batch 09: C:/ТЧ_26.09.2026/_AI_Work/Test2/Answers/BATCH_09_APPROVED_FOR_STUDY_FINAL.md.
  • Batch 1 exam-safe decisions: BATCH_01_APPROVED_FOR_STUDY.md.
  • Batch 1 detailed provenance: BATCH_01_DIVISIBILITY_GCD_LCM_EUCLID_VALIDATED.md; predecessor-ът не override-ва approved decision.
  • Практически supplement: PRACTICAL_METHOD_PRIMITIVE_ROOT_GENERATION.md.
  • Global decisions: GLOBAL_AUDIT_RESOLUTION.md.
  • Master map: само ID metadata, navigation, evidence и provenance; не override-ва exam answers.

Global status: READY FOR FINAL STUDY BUILD. Active theoretical questions: 50. T2-034 е merged proof subcomponent. T2-051 е нормален active question.