01.11.2026г. - Васил Гочев

Задача 1. Правоъгълен триъгълник с r и hc Подготовка

Условие

  1. а) Докажете, че за всеки правоъгълен триъгълник с катети a,ba,b, хипотенуза cc и радиус rr на вписаната окръжност е изпълнено:

    r=a+b−c2.r=\frac{a+b-c}{2}.
  2. б) В правоъгълен триъгълник ABCABC, с прав ъгъл при CC, е спусната височината CDCD към хипотенузата ABAB. Нека r,r1,r2r,r_1,r_2 са радиусите на вписаните окръжности съответно в ABC,ACD,BCDABC,ACD,BCD. Докажете, че:

    r+r1+r2=CD=hc.r+r_1+r_2=CD=h_c.

    Означаваме a=BCa=BC, b=ACb=AC, c=ABc=AB, x=ADx=AD, y=DBy=DB. Следователно x+y=cx+y=c.

  3. в) За конфигурацията от б) намерете AB,BC,ACAB,BC,AC, ако периметрите на ACDACD и BCDBCD са съответно 3636 и 4848.

Общ чертеж към б) и в): a = BC, b = AC, c = AB, x = AD, y = DB, h = CD.
Общ чертеж към б) и в): a = BC, b = AC, c = AB, x = AD, y = DB, h = CD.
Решение а)

Нека ABCABC е правоъгълен при CC, a=BCa=BC, b=CAb=CA, c=ABc=AB. Центърът на вписаната окръжност е II, а допирните точки са PP върху CACA, QQ върху CBCB и TT върху ABAB.

Само в това доказателство xx и yy ще означават допирателни отсечки от острите върхове. Това са локални означения, различни от частите AD,DBAD,DB в б) и в).

Геометрично доказателство: вписана окръжност и квадрат CPIQ при правия връх C; x и y са локални допирателни отсечки.
Геометрично доказателство: вписана окръжност и квадрат CPIQ при правия връх C; x и y са локални допирателни отсечки.

1. Защо CP и CQ са равни на r?

Радиусът към допирната точка е перпендикулярен на страната. Следователно:

IP⟂CA,IQ⟂CB.IP\perp CA,\qquad IQ\perp CB.

В четириъгълника CPIQCPIQ ъглите при C,P,QC,P,Q са прави, затова и четвъртият е прав. Следователно той е правоъгълник. Срещуположните му страни са равни:

CQ=IP,CP=IQ.CQ=IP,\qquad CP=IQ.

Но IP=IQ=rIP=IQ=r, понеже са радиуси. Затова:

CQ=CP=r.CQ=CP=r.

Всъщност CPIQCPIQ е квадрат със страна rr.

2. Защо допирателните отсечки от един връх са равни?

Триъгълниците BIQBIQ и BITBIT са правоъгълни, имат обща хипотенуза BIBI и равни катети IQ=IT=rIQ=IT=r. По Питагоровата теорема:

BQ2=BI2−r2=BT2.BQ^2=BI^2-r^2=BT^2.

Дължините са положителни, следователно BQ=BTBQ=BT. Означаваме:

BQ=BT=x.BQ=BT=x.

По същия начин допирателните отсечки от върха AA са равни:

AP=AT=y.AP=AT=y.

3. Разлагаме страните на части

a=BC=BQ+QC=x+r,a=BC=BQ+QC=x+r,
b=CA=CP+PA=r+y,b=CA=CP+PA=r+y,
c=AB=AT+TB=y+x.c=AB=AT+TB=y+x.

Следователно:

a+b−c=(x+r)+(r+y)−(x+y)=2r.\begin{aligned} a+b-c &=(x+r)+(r+y)-(x+y)\\ &=2r. \end{aligned}

Оттук:

r=a+b−c2.\boxed{r=\frac{a+b-c}{2}}.
Решение б)

Връщаме се към общия чертеж и означаваме:

a=BC,b=AC,c=AB,a=BC,\qquad b=AC,\qquad c=AB,
AD=x,DB=y,CD=h=hc.AD=x,\qquad DB=y,\qquad CD=h=h_c.

Тъй като AD+DB=ABAD+DB=AB, имаме x+y=cx+y=c.

Чертеж към решение б): височина CD, x = AD, y = DB; вписаните окръжности и радиусите не са начертани.
Чертеж към решение б): височина CD, x = AD, y = DB; вписаните окръжности и радиусите не са начертани.

Нека r,r1,r2r,r_1,r_2 са вписаните радиуси съответно на ABC,ACD,BCDABC,ACD,BCD. Прилагаме доказаната в а) формула: сборът на катетите минус хипотенузата, разделено на две.

За ABCABC катетите са a,ba,b, а хипотенузата е cc:

r=a+b−c2.r=\frac{a+b-c}{2}.

За ACDACD правият ъгъл е при DD, катетите са x,hx,h, а хипотенузата е AC=bAC=b:

r1=x+h−b2.r_1=\frac{x+h-b}{2}.

За BCDBCD правият ъгъл е при DD, катетите са y,hy,h, а хипотенузата е BC=aBC=a:

r2=y+h−a2.r_2=\frac{y+h-a}{2}.

Събираме:

r+r1+r2=a+b−c+x+h−b+y+h−a2=x+y−c+2h2.\begin{aligned} r+r_1+r_2 &=\frac{a+b-c+x+h-b+y+h-a}{2}\\[4pt] &=\frac{x+y-c+2h}{2}. \end{aligned}

Понеже x+y=cx+y=c:

r+r1+r2=2h2=h.r+r_1+r_2=\frac{2h}{2}=h.

Следователно:

r+r1+r2=CD=hc.\boxed{r+r_1+r_2=CD=h_c}.
Решение в)

Дадено е:

PACD=36,PBCD=48.P_{ACD}=36,\qquad P_{BCD}=48.

Търсим страните a=BCa=BC, b=ACb=AC, c=ABc=AB. Запазваме означенията x=ADx=AD, y=DBy=DB, h=CD=hch=CD=h_c.

Общият чертеж към решение в): трите правоъгълни триъгълника ABC, ACD и BCD.
Общият чертеж към решение в): трите правоъгълни триъгълника ABC, ACD и BCD.

1. Защо триъгълниците са подобни?

Триъгълниците ABCABC и ACDACD имат равни прави ъгли и общ остър ъгъл при AA. Следователно са подобни.

Аналогично ABCABC и BCDBCD са подобни: имат равни прави ъгли и общ остър ъгъл при BB. Значи двата малки триъгълника са подобни и помежду си.

2. Отношението на катетите

При подобни триъгълници периметрите се отнасят както съответните страни. Хипотенузите на малките триъгълници са съответно AC=bAC=b и BC=aBC=a. Следователно:

ba=PACDPBCD=3648=34.\frac{b}{a}=\frac{P_{ACD}}{P_{BCD}}=\frac{36}{48}=\frac34.

Можем да запишем:

b=3t,a=4t,t>0.b=3t,\qquad a=4t,\qquad t>0.

По Питагоровата теорема:

c=a2+b2=16t2+9t2=5t.c=\sqrt{a^2+b^2}=\sqrt{16t^2+9t^2}=5t.

Следователно:

PABC=3t+4t+5t=12t.P_{ABC}=3t+4t+5t=12t.

3. Намираме t

Сравняваме ACDACD с ABCABC. Техните хипотенузи са съответно AC=bAC=b и AB=cAB=c, затова:

PACDPABC=bc=35.\frac{P_{ACD}}{P_{ABC}}=\frac{b}{c}=\frac35.

Заместваме:

3612t=35.\frac{36}{12t}=\frac35.

Умножаваме кръстосано:

180=36t,t=5.180=36t,\qquad t=5.

Получаваме:

AC=b=15,BC=a=20,AB=c=25.\boxed{AC=b=15,\qquad BC=a=20,\qquad AB=c=25}.
Изводи от подусловие в)

1. Еднозначно определяне

Всеки правоъгълен триъгълник ABC с катети a=BCa=BC, b=ACb=AC и хипотенуза c=ABc=AB е еднозначно определен до еднаквост от периметрите p1p_1 и p2p_2 на двата триъгълника ACD и BCD, получени при спускането на височината CD от върха C на правия ъгъл към хипотенузата AB.

Означаваме:

p1=PACDp_1=P_{ACD}
p2=PBCDp_2=P_{BCD}
P=PABC=a+b+cP=P_{ABC}=a+b+c
Правоъгълен триъгълник ABC с височина CD към AB. Периметърът p₁ е означен вътре в ACD, а p₂ — вътре в BCD. AC=b, BC=a, AB=c.
p1=PACDp_1=P_{ACD}, p2=PBCDp_2=P_{BCD}.

Двата периметъра определят както формата, така и размера. Размяната на p1p_1 и p2p_2 разменя катетите и дава еднакъв триъгълник с разменени означения на острите върхове.

2. Общи формули за периметъра и страните

P=p12+p22P=\sqrt{p_1^2+p_2^2}
a=BC=p2Pp1+p2+Pa=BC=\frac{p_2P}{p_1+p_2+P}
b=AC=p1Pp1+p2+Pb=AC=\frac{p_1P}{p_1+p_2+P}
c=AB=P2p1+p2+Pc=AB=\frac{P^2}{p_1+p_2+P}

Проекциите на катетите върху хипотенузата ABAB са a1=BDa_1=BD за катета a=BCa=BC и b1=ADb_1=AD за катета b=ACb=AC. Височината към ABAB е hc=CDh_c=CD.

a1=BD=p22p1+p2+Pa_1=BD=\frac{p_2^2}{p_1+p_2+P}
b1=AD=p12p1+p2+Pb_1=AD=\frac{p_1^2}{p_1+p_2+P}
hc=CD=p1p2p1+p2+Ph_c=CD=\frac{p_1p_2}{p_1+p_2+P}
Задача 2. Отношение на радиусите r и R Подготовка

Условие

Даден е правоъгълен триъгълник ABCABC с прав ъгъл при CC. Радиусите на вписаната и описаната окръжност са съответно rr и RR.

а) Да се докаже:

rR≤2−1\frac{r}{R}\leq\sqrt{2}-1

Да се установи кога е изпълнено равенство.

б) Да се намерят двата остри ъгъла на правоъгълния триъгълник, ако:

rR=62−1.\frac{r}{R}=\frac{\sqrt{6}}{2}-1.
Правоъгълен триъгълник ABC с прав ъгъл при C, BC=a, AC=b, AB=c. Вписаната окръжност е с център I и радиус r, описаната — с център O в средата на AB и радиус R=OB.
O е средата на хипотенузата и центърът на описаната окръжност. I е центърът на вписаната окръжност. Показаните радиуси са R=OB и r, перпендикулярен на BC.
Решение а)

1. Означения

Катетите са a=BCa=BC и b=ACb=AC, а хипотенузата е c=ABc=AB. Дължините са положителни: a,b,c>0a,b,c>0. По Питагоровата теорема:

a2+b2=c2a^2+b^2=c^2

2. Радиусът на описаната окръжност

Центърът OO на описаната около правоъгълен триъгълник окръжност е средата на хипотенузата. Затова:

R=c2R=\frac{c}{2}

3. Извеждаме формулата за r

Нека SS е лицето на триъгълника. Тъй като катетите са перпендикулярни:

S=ab2S=\frac{ab}{2}

Свързваме центъра II на вписаната окръжност с трите върха. Получаваме три триъгълника с основи a,b,ca,b,c. Разстоянието от II до всяка страна е rr, затова всяка от съответните височини е rr. Сборът на трите лица е:

S=ar2+br2+cr2S=\frac{ar}{2}+\frac{br}{2}+\frac{cr}{2}
S=r(a+b+c)2S=\frac{r(a+b+c)}{2}

Приравняваме двата израза за лицето и получаваме:

r=aba+b+cr=\frac{ab}{a+b+c}

Сега ще преобразуваме тази формула. Използваме разликата на квадрати и Питагоровата теорема:

(a+b−c)(a+b+c)=(a+b)2−c2=a2+2ab+b2−(a2+b2)=2ab\begin{array}{l}(a+b-c)(a+b+c)\\=(a+b)^2-c^2\\=a^2+2ab+b^2-(a^2+b^2)\\=2ab\end{array}

Понеже a+b+c>0a+b+c>0, делим на него. Така:

aba+b+c=a+b−c2\frac{ab}{a+b+c}=\frac{a+b-c}{2}

Следователно:

r=a+b−c2r=\frac{a+b-c}{2}

4. С какво е свързано отношението r/R?

Замествайки изразите за двата радиуса, получаваме:

rR=(a+b−c)/2c/2=a+b−cc=a+bc−1\begin{array}{l}\displaystyle\frac{r}{R}=\frac{(a+b-c)/2}{c/2}\\\displaystyle=\frac{a+b-c}{c}\\\displaystyle=\frac{a+b}{c}-1\end{array}

За да докажем търсеното неравенство, остава да покажем:

a+bc≤2\frac{a+b}{c}\leq\sqrt{2}

Защо квадратът (a−b)² не може да е отрицателен?

Квадрат на число означава числото да се умножи по себе си. Например 32=3·3=93^2=3\cdot3=9. Неотрицателен означава положителен или нула. Знакът ≥\geq се чете „по-голямо или равно на“.

Разликата a−ba-b има точно три възможности:

Ако a>b, тя е положителна. При a=5a=5 и b=3b=3:

(a−b)2=(5−3)2=22=4(a-b)^2=(5-3)^2=2^2=4

Ако a<b, тя е отрицателна. При a=3a=3 и b=5b=5:

(a−b)2=(3−5)2=(−2)2=(−2)·(−2)=4\begin{array}{l}(a-b)^2=(3-5)^2=(-2)^2\\=(-2)\cdot(-2)=4\end{array}

И тук получаваме положително число, защото минус по минус дава плюс.

Ако a=b, тя е нула. При a=b=3a=b=3:

(a−b)2=(3−3)2=02=0(a-b)^2=(3-3)^2=0^2=0

Това са всички възможности. Самото a−ba-b може да е отрицателно, но квадратът му не може. Именно това записваме с:

(a−b)2≥0(a-b)^2\geq0

Равенство с нула има точно при a=ba=b.

Какво общо има (a−b)² с (a+b)/c?

Връзката не е очевидна, затова тръгваме от целта. Искаме (a+b)/c≤2(a+b)/c\leq\sqrt{2}. Понеже c>0c>0, умножението по него запазва посоката на неравенството. Целта е равносилна на:

a+b≤2ca+b\leq\sqrt{2}\,c

Двете страни са положителни, затова сравняването им е равносилно на сравняване на квадратите им:

(a+b)2≤2c2(a+b)^2\leq2c^2

Сега проверяваме с колко дясната страна е по-голяма от лявата, като пресметнем разликата. Заместваме c2=a2+b2c^2=a^2+b^2 и разкриваме скобите:

2c2−(a+b)2=2(a2+b2)−(a2+2ab+b2)=2a2+2b2−a2−2ab−b2=a2−2ab+b2=(a−b)2\begin{array}{l}2c^2-(a+b)^2\\=2(a^2+b^2)-(a^2+2ab+b^2)\\=2a^2+2b^2-a^2-2ab-b^2\\=a^2-2ab+b^2\\=(a-b)^2\end{array}

Ето я ключовата връзка:

2c2−(a+b)2=(a−b)22c^2-(a+b)^2=(a-b)^2

С думи: разликата между 2c22c^2 и (a+b)2(a+b)^2 е точно квадратът (a−b)2(a-b)^2. Той е положителен или нула, следователно разликата не може да е отрицателна:

2c2−(a+b)2≥02c^2-(a+b)^2\geq0

Тоест:

(a+b)2≤2c2(a+b)^2\leq2c^2

Извличаме квадратен корен от двете неотрицателни страни. Понеже a+b>0a+b>0 и c>0c>0, получаваме:

a+b≤2ca+b\leq\sqrt{2}\,c

Делим на положителното cc:

a+bc≤2\frac{a+b}{c}\leq\sqrt{2}

Накрая изваждаме единица и се връщаме към радиусите:

rR=a+bc−1≤2−1\frac{r}{R}=\frac{a+b}{c}-1\leq\sqrt{2}-1

5. Кога е изпълнено равенство?

Единствената стъпка, в която допускаме строго неравенство, е (a−b)2≥0(a-b)^2\geq0. Всички останали преобразувания са равносилни при положителни дължини. Следователно равенство има точно при равни катети:

a=ba=b

Това е равнобедрен правоъгълен триъгълник с остри ъгли 45∘45^\circ и 45∘45^\circ.

Непосредствена проверка: при a=ba=b Питагоровата теорема дава c=a2c=a\sqrt{2}. Тогава:

rR=2aa2−1=22−1=2−1\begin{array}{l}\displaystyle\frac{r}{R}=\frac{2a}{a\sqrt{2}}-1\\\displaystyle=\frac{2}{\sqrt{2}}-1=\sqrt{2}-1\end{array}

Отговор: най-голямата възможна стойност на r/Rr/R е 2−1\sqrt{2}-1. Тя се достига точно при равни катети.

Решение б)

Вариант 1 — чрез синус на сбор с 45°

Ще превърнем условието за радиусите в уравнение за един от ъглите.

1. Означаваме страните и ъглите

Нека a=BCa=BC и b=ACb=AC са катетите, c=ABc=AB е хипотенузата, а α=∠A\alpha=\angle A и β=∠B\beta=\angle B са двата остри ъгъла.

Правият ъгъл е при CC. Сборът на трите ъгъла в триъгълника е 180∘180^\circ, затова:

α+β=180∘−90∘=90∘.\alpha+\beta=180^\circ-90^\circ=90^\circ.

Следователно:

β=90∘−α.\beta=90^\circ-\alpha.

Достатъчно е да намерим α\alpha: другият ъгъл се получава чрез изваждане от 90∘90^\circ.

И двата ъгъла са остри, така че:

0∘<α<90∘.0^\circ<\alpha<90^\circ.

Този интервал ще ни е необходим, за да изберем всички допустими решения.

2. Използваме доказаната в а) връзка между радиусите и страните

От подусловие а) знаем, че:

r=a+b−c2,R=c2.r=\frac{a+b-c}{2},\qquad R=\frac{c}{2}.

Следователно:

rR=(a+b−c)/2c/2=a+b−cc=ac+bc−1.\begin{array}{l}\displaystyle\frac{r}{R}=\frac{(a+b-c)/2}{c/2}\\\displaystyle=\frac{a+b-c}{c}\\\displaystyle=\frac{a}{c}+\frac{b}{c}-1.\end{array}

Приравняваме получения израз към дадената в условието стойност:

ac+bc−1=62−1.\frac{a}{c}+\frac{b}{c}-1=\frac{\sqrt{6}}{2}-1.

Прибавяме 11 към двете страни:

ac+bc=62.\frac{a}{c}+\frac{b}{c}=\frac{\sqrt{6}}{2}.

Защо това е полезно? Отношенията „катет към хипотенуза“ се изразяват чрез синус и косинус на остър ъгъл.

3. Изразяваме отношенията чрез един ъгъл

Спрямо α=∠A\alpha=\angle A катетът a=BCa=BC е срещулежащ — стои срещу ъгъла. Катетът b=ACb=AC е прилежащ — участва в образуването му.

По определенията за синус и косинус:

sinα=срещулежащ катетхипотенуза=ac,\sin\alpha=\frac{\text{срещулежащ катет}}{\text{хипотенуза}}=\frac{a}{c},
cosα=прилежащ катетхипотенуза=bc.\cos\alpha=\frac{\text{прилежащ катет}}{\text{хипотенуза}}=\frac{b}{c}.

Заместваме тези отношения в уравнението:

sinα+cosα=62.\sin\alpha+\cos\alpha=\frac{\sqrt{6}}{2}.

Сега неизвестното е само α\alpha.

4. Превръщаме сбора от синус и косинус в един синус

Използваме формулата за синус на сбор:

sin(x+y)=sinxcosy+cosxsiny.\sin(x+y)=\sin x\cos y+\cos x\sin y.

Защо избираме да прибавим точно 45°? Знаем, че:

sin45∘=cos45∘=22.\sin45^\circ=\cos45^\circ=\frac{\sqrt{2}}{2}.

Така пред sinα\sin\alpha и cosα\cos\alpha получаваме еднакви множители, което е подходящо за техния сбор.

Прилагаме формулата:

sin(α+45∘)=sinαcos45∘+cosαsin45∘=22sinα+22cosα=22(sinα+cosα).\begin{array}{l}\sin(\alpha+45^\circ)\\=\sin\alpha\cos45^\circ+\cos\alpha\sin45^\circ\\\displaystyle=\frac{\sqrt{2}}{2}\sin\alpha+\frac{\sqrt{2}}{2}\cos\alpha\\\displaystyle=\frac{\sqrt{2}}{2}(\sin\alpha+\cos\alpha).\end{array}

Умножаваме двете страни по 2\sqrt{2}. Понеже:

2·22=22=1,\sqrt{2}\cdot\frac{\sqrt{2}}{2}=\frac{2}{2}=1,

получаваме:

sinα+cosα=2sin(α+45∘).\sin\alpha+\cos\alpha=\sqrt{2}\sin(\alpha+45^\circ).

Това е връзката, която ни позволява да заменим двата тригонометрични израза с един.

Връщаме се към уравнението:

2sin(α+45∘)=62.\sqrt{2}\sin(\alpha+45^\circ)=\frac{\sqrt{6}}{2}.

Делим двете страни на 2\sqrt{2}:

sin(α+45∘)=622.\sin(\alpha+45^\circ)=\frac{\sqrt{6}}{2\sqrt{2}}.

Понеже:

62=62=3,\frac{\sqrt{6}}{\sqrt{2}}=\sqrt{\frac{6}{2}}=\sqrt{3},

уравнението става:

sin(α+45∘)=32.\sin(\alpha+45^\circ)=\frac{\sqrt{3}}{2}.

5. Намираме всички допустими решения

За удобство временно означаваме:

θ=α+45∘.\theta=\alpha+45^\circ.

Тогава:

sinθ=32.\sin\theta=\frac{\sqrt{3}}{2}.

От 0∘<α<90∘0^\circ<\alpha<90^\circ прибавяме 45∘45^\circ към трите части на двойното неравенство и получаваме:

45∘<θ<135∘.45^\circ<\theta<135^\circ.

Знаем, че:

sin60∘=32.\sin60^\circ=\frac{\sqrt{3}}{2}.

Следователно едното решение е θ=60∘\theta=60^\circ.

Има и второ решение. Използваме връзката:

sin(180∘−x)=sinx.\sin(180^\circ-x)=\sin x.

Затова:

sin120∘=sin(180∘−60∘)=sin60∘=32.\begin{array}{l}\sin120^\circ=\sin(180^\circ-60^\circ)\\\displaystyle=\sin60^\circ=\frac{\sqrt{3}}{2}.\end{array}

Значи и θ=120∘\theta=120^\circ е решение. И 60∘60^\circ, и 120∘120^\circ принадлежат на интервала (45∘,135∘)(45^\circ,135^\circ).

Защо няма други решения в този интервал? От 0∘0^\circ до 90∘90^\circ синусът нараства от 00 до 11, а от 90∘90^\circ до 180∘180^\circ намалява от 11 до 00. Затова стойността 3/2\sqrt{3}/2 се получава по веднъж от двете страни на 90∘90^\circ: точно при 60∘60^\circ и 120∘120^\circ. Други решения в допустимия интервал няма.

6. Връщаме се към двата остри ъгъла

Ако θ=60∘\theta=60^\circ, тогава:

α=60∘−45∘=15∘,\alpha=60^\circ-45^\circ=15^\circ,
β=90∘−15∘=75∘.\beta=90^\circ-15^\circ=75^\circ.

Ако θ=120∘\theta=120^\circ, тогава:

α=120∘−45∘=75∘,\alpha=120^\circ-45^\circ=75^\circ,
β=90∘−75∘=15∘.\beta=90^\circ-75^\circ=15^\circ.

Получаваме една и съща двойка остри ъгли — 15∘15^\circ и 75∘75^\circ. В двата случая само е разменено кой от тях е при AA и кой при BB.

7. Проверяваме в първоначалното условие

За α=15∘\alpha=15^\circ:

rR=sin15∘+cos15∘−1=2sin(15∘+45∘)−1=2sin60∘−1=2·32−1=62−1.\begin{array}{l}\displaystyle\frac{r}{R}=\sin15^\circ+\cos15^\circ-1\\=\sqrt{2}\sin(15^\circ+45^\circ)-1\\=\sqrt{2}\sin60^\circ-1\\\displaystyle=\sqrt{2}\cdot\frac{\sqrt{3}}{2}-1\\\displaystyle=\frac{\sqrt{6}}{2}-1.\end{array}

За α=75∘\alpha=75^\circ:

rR=sin75∘+cos75∘−1=2sin(75∘+45∘)−1=2sin120∘−1=2·32−1=62−1.\begin{array}{l}\displaystyle\frac{r}{R}=\sin75^\circ+\cos75^\circ-1\\=\sqrt{2}\sin(75^\circ+45^\circ)-1\\=\sqrt{2}\sin120^\circ-1\\\displaystyle=\sqrt{2}\cdot\frac{\sqrt{3}}{2}-1\\\displaystyle=\frac{\sqrt{6}}{2}-1.\end{array}

И в двата случая получаваме точно даденото отношение на радиусите.

Отговор: Двата остри ъгъла са 15∘15^\circ и 75∘75^\circ.

Вариант 2 — чрез повдигане на квадрат и синус на двоен ъгъл

Можем да решим б) чрез повдигане на квадрат и формулата за синус на двоен ъгъл. Причината да се сетим за квадрат е, че в него ще се появи сборът sin2α+cos2α\sin^2\alpha+\cos^2\alpha, който е равен на 11.

1. Започваме от условието и вече доказаните формули

Имаме правоъгълен триъгълник ABCABC, с прав ъгъл при CC. Означаваме катетите и хипотенузата:

BC=a,AC=b,AB=c.BC=a,\qquad AC=b,\qquad AB=c.

В а) доказахме:

r=a+b−c2,R=c2.r=\frac{a+b-c}{2},\qquad R=\frac{c}{2}.

Затова:

rR=a+b−cc=ac+bc−1.\begin{array}{l}\displaystyle\frac{r}{R}=\frac{a+b-c}{c}\\\displaystyle=\frac{a}{c}+\frac{b}{c}-1.\end{array}

По условие:

rR=62−1.\frac{r}{R}=\frac{\sqrt{6}}{2}-1.

Приравняваме и прибавяме 11 към двете страни:

ac+bc−1=62−1,\frac{a}{c}+\frac{b}{c}-1=\frac{\sqrt{6}}{2}-1,
ac+bc=62.\frac{a}{c}+\frac{b}{c}=\frac{\sqrt{6}}{2}.

Как се сещаме за тази стъпка? Условието е за радиусите, но търсим ъгли. Отношенията „катет към хипотенуза“ са подходящата връзка между страните и ъглите.

2. Въвеждаме единия остър ъгъл

Нека α=∠A\alpha=\angle A. Спрямо него aa е срещулежащият катет, а bb — прилежащият. Следователно:

ac=sinα,bc=cosα.\frac{a}{c}=\sin\alpha,\qquad\frac{b}{c}=\cos\alpha.

Получаваме:

sinα+cosα=62.\sin\alpha+\cos\alpha=\frac{\sqrt{6}}{2}.

Понеже α\alpha е остър:

0∘<α<90∘.0^\circ<\alpha<90^\circ.

Другият остър ъгъл е 90∘−α90^\circ-\alpha.

3. Защо сега повдигаме на квадрат?

Имаме сбор от синус и косинус на един и същ ъгъл. Ако повдигнем този сбор на квадрат, по формулата:

(x+y)2=x2+2xy+y2(x+y)^2=x^2+2xy+y^2

ще получим:

(sinα+cosα)2=sin2α+2sinαcosα+cos2α.\begin{array}{l}(\sin\alpha+\cos\alpha)^2\\=\sin^2\alpha+2\sin\alpha\cos\alpha+\cos^2\alpha.\end{array}

Тук се появява полезната двойка:

sin2α+cos2α=1.\sin^2\alpha+\cos^2\alpha=1.

Това равенство всъщност следва от Питагоровата теорема:

sin2α+cos2α=a2c2+b2c2=a2+b2c2=c2c2=1.\begin{array}{l}\sin^2\alpha+\cos^2\alpha\\\displaystyle=\frac{a^2}{c^2}+\frac{b^2}{c^2}\\\displaystyle=\frac{a^2+b^2}{c^2}\\\displaystyle=\frac{c^2}{c^2}=1.\end{array}

Значи повдигането на квадрат ще опрости част от израза до числото 1. Това е причината да го използваме.

Повдигаме двете страни на уравнението на квадрат:

(sinα+cosα)2=(62)2.(\sin\alpha+\cos\alpha)^2=\left(\frac{\sqrt{6}}{2}\right)^2.

Отдясно:

(62)2=64=32.\left(\frac{\sqrt{6}}{2}\right)^2=\frac{6}{4}=\frac{3}{2}.

Отляво разкриваме квадрата и събираме квадратите на синуса и косинуса:

1+2sinαcosα=32.1+2\sin\alpha\cos\alpha=\frac{3}{2}.

Изваждаме 11:

2sinαcosα=32−1=12.2\sin\alpha\cos\alpha=\frac{3}{2}-1=\frac{1}{2}.

Следователно:

2sinαcosα=12.2\sin\alpha\cos\alpha=\frac{1}{2}.

Повдигането на квадрат тук запазва равносилността: първоначално и двете страни са положителни, защото синусът и косинусът на остър ъгъл са положителни.

4. Какво правим с произведението на синуса и косинуса?

Разпознаваме формулата:

sin(2α)=2sinαcosα.\sin(2\alpha)=2\sin\alpha\cos\alpha.

Можем да я изведем от формулата за синус на сбор, като съберем ъгъла със самия него:

sin(2α)=sin(α+α)=sinαcosα+cosαsinα=2sinαcosα.\begin{array}{l}\sin(2\alpha)=\sin(\alpha+\alpha)\\=\sin\alpha\cos\alpha+\cos\alpha\sin\alpha\\=2\sin\alpha\cos\alpha.\end{array}

Защо използваме тази формула? Полученото произведение съвпада точно с дясната ѝ страна. Чрез нея заменяме произведението с един синус:

sin(2α)=12.\sin(2\alpha)=\frac{1}{2}.

5. Намираме всички допустими стойности на двойния ъгъл

Първо определяме интервала. От 0∘<α<90∘0^\circ<\alpha<90^\circ след умножение по 22 получаваме:

0∘<2α<180∘.0^\circ<2\alpha<180^\circ.

Знаем, че:

sin30∘=12.\sin30^\circ=\frac{1}{2}.

Тази стойност идва от правоъгълния триъгълник, получен при разполовяване на равностранен триъгълник: срещу ъгъла 30∘30^\circ стои катет, равен на половината от хипотенузата.

Следователно едната възможност е:

2α=30∘.2\alpha=30^\circ.

Търсим и втората. Ъглите със сбор 180∘180^\circ имат равни синуси:

sin(180∘−x)=sinx.\sin(180^\circ-x)=\sin x.

Затова:

sin150∘=sin(180∘−30∘)=sin30∘=12.\begin{array}{l}\sin150^\circ=\sin(180^\circ-30^\circ)\\\displaystyle=\sin30^\circ=\frac{1}{2}.\end{array}

Получаваме:

2α=150∘.2\alpha=150^\circ.

В интервала (0∘,180∘)(0^\circ,180^\circ) други решения няма. Синусът нараства от 00 до 11 между 0∘0^\circ и 90∘90^\circ, а след това намалява до 00 между 90∘90^\circ и 180∘180^\circ. Затова стойността 1/21/2 се достига точно веднъж във всяка от тези две части.

6. Намираме ъглите на триъгълника

От първата възможност:

2α=30∘⟹α=15∘.2\alpha=30^\circ\quad\Longrightarrow\quad\alpha=15^\circ.

Другият остър ъгъл е:

90∘−15∘=75∘.90^\circ-15^\circ=75^\circ.

От втората възможност:

2α=150∘⟹α=75∘.2\alpha=150^\circ\quad\Longrightarrow\quad\alpha=75^\circ.

Тогава другият е:

90∘−75∘=15∘.90^\circ-75^\circ=15^\circ.

И в двата случая получаваме една и съща двойка.

Отговор: Двата остри ъгъла са 15∘15^\circ и 75∘75^\circ.

Основната идея на този начин е да използваме квадрата на сбора, защото той създава два познати израза:

sin2α+cos2α=1\sin^2\alpha+\cos^2\alpha=1

и:

2sinαcosα=sin(2α).2\sin\alpha\cos\alpha=\sin(2\alpha).

Така всяка следваща стъпка се подсказва от формата на вече получения израз.

Задача 3. Отсечка между допирни точки Подготовка

Условие

Уточнение — възстановено условие. В първоначалните записки не са ясно записани мащабът и положението на ъгъла. Тук е използван математически съгласуваният вариант от помагалото: прав ъгъл при AA, BC=1BC=1 и ∠ACB=α\angle ACB=\alpha. Това е възстановено условие, а не дословен оригинал.

В правоъгълен триъгълник ABCABC, с прав ъгъл при AA, е вписана окръжност с център II. Тя допира катета ACAC в MM, а хипотенузата BCBC — в NN. Дадено е BC=1BC=1 и ∠ACB=α\angle ACB=\alpha.

а) Да се докаже:

MN=sin2α−sin3α.MN=\sqrt{\sin^2\alpha-\sin^3\alpha}.

б) Да се докаже:

MN≤239MN\leq\frac{2\sqrt{3}}{9}

и да се установи кога има равенство.

Правоъгълен триъгълник ABC с прав ъгъл при A, BC=1, ъгъл C=α, AB=x=sinα и AC=y=cosα. Окръжността с център I допира AC в M и BC в N; IM=IN=r. Оранжевата отсечка е MN.
Оранжевата отсечка е търсеното MN; пунктираните отсечки са радиусите IM и IN. Чертежът е схематичен и не показва непременно случая на максимума. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение а)

1. Първо изразяваме страните чрез дадения ъгъл

За по-кратки сметки означаваме AB=xAB=x и AC=yAC=y.

Спрямо ъгъла α\alpha при CC катетът AB=xAB=x е срещулежащ, AC=yAC=y е прилежащ, а BC=1BC=1 е хипотенузата. Затова:

sinα=ABBC=x1=x,\sin\alpha=\frac{AB}{BC}=\frac{x}{1}=x,
cosα=ACBC=y1=y.\cos\alpha=\frac{AC}{BC}=\frac{y}{1}=y.

Получаваме:

x=sinα,y=cosα.x=\sin\alpha,\qquad y=\cos\alpha.

По Питагоровата теорема:

x2+y2=1.x^2+y^2=1.

Как се сещаме за това? В отговора участват синусът на α\alpha и негови степени. Значи е полезно още в началото да свържем страните със синуса и косинуса на този ъгъл. Понеже хипотенузата е 11, самите катети са равни на тези тригонометрични стойности.

2. За да намерим MN, свързваме допирните точки с центъра

Нека радиусът на вписаната окръжност е rr. Тогава:

IM=IN=r.IM=IN=r.

Радиусът към допирна точка е перпендикулярен на допирателната, следователно:

IM⟂AC,IN⟂BC.IM\perp AC,\qquad IN\perp BC.

Защо точно тези помощни отсечки? Търсим разстоянието между две точки от окръжността. Когато ги свържем с центъра, получаваме триъгълника MINMIN, в който две страни са равни на радиуса. Ако намерим и ъгъла между тях, ще можем да изчислим третата страна MNMN.

3. Намираме ъгъла между двата радиуса

Разглеждаме четириъгълника CMINCMIN. В него:

∠CMI=90∘,∠CNI=90∘,\angle CMI=90^\circ,\qquad\angle CNI=90^\circ,

защото това са ъглите между радиусите и допирателните.

Ъгълът при CC е α\alpha, понеже CMCM лежи върху CACA, а CNCN — върху CBCB.

Сборът на вътрешните ъгли на четириъгълник е 360∘360^\circ, затова:

α+90∘+∠MIN+90∘=360∘.\alpha+90^\circ+\angle MIN+90^\circ=360^\circ.

Изваждаме известните ъгли и получаваме:

∠MIN=180∘−α.\angle MIN=180^\circ-\alpha.

Така вече знаем две страни на триъгълника MINMIN и ъгъла между тях.

4. Прилагаме косинусовата теорема

Косинусовата теорема изразява третата страна чрез другите две и ъгъла между тях. В триъгълника MINMIN:

MN2=IM2+IN2−2·IM·IN·cos∠MIN.\begin{array}{l}MN^2=IM^2+IN^2\\-2\cdot IM\cdot IN\cdot\cos\angle MIN.\end{array}

Заместваме IM=IN=rIM=IN=r и ∠MIN=180∘−α\angle MIN=180^\circ-\alpha:

MN2=r2+r2−2r2cos(180∘−α).MN^2=r^2+r^2-2r^2\cos(180^\circ-\alpha).

Използваме:

cos(180∘−α)=−cosα.\cos(180^\circ-\alpha)=-\cos\alpha.

Това е формулата за косинус на допълнителни ъгли. Тя следва и от формулата за косинус на разлика:

cos(180∘−α)=cos180∘cosα+sin180∘sinα=−cosα.\begin{array}{l}\cos(180^\circ-\alpha)\\=\cos180^\circ\cos\alpha+\sin180^\circ\sin\alpha\\=-\cos\alpha.\end{array}

Следователно:

MN2=2r2−2r2(−cosα)=2r2+2r2cosα.\begin{array}{l}MN^2=2r^2-2r^2(-\cos\alpha)\\=2r^2+2r^2\cos\alpha.\end{array}

Изнасяме 2r22r^2:

MN2=2r2(1+cosα).MN^2=2r^2(1+\cos\alpha).

Понеже y=cosαy=\cos\alpha, записваме:

MN2=2r2(1+y).MN^2=2r^2(1+y).

5. Изразяваме радиуса чрез катетите

В У2 вече изведохме, че за правоъгълен триъгълник радиусът на вписаната окръжност е половината от разликата между сбора на катетите и хипотенузата.

Тук катетите са xx и yy, а хипотенузата е 11, затова:

r=x+y−12.r=\frac{x+y-1}{2}.

Заместваме:

MN2=2(x+y−12)2(1+y).MN^2=2\left(\frac{x+y-1}{2}\right)^2(1+y).

Квадратът на дробта е:

(x+y−12)2=(x+y−1)24.\left(\frac{x+y-1}{2}\right)^2=\frac{(x+y-1)^2}{4}.

След умножението по 22 получаваме:

MN2=(x+y−1)22(1+y).MN^2=\frac{(x+y-1)^2}{2}(1+y).

Какво постигнахме? Премахнахме радиуса. Остана израз само чрез катетите xx и yy, за които знаем полезната връзка x2+y2=1x^2+y^2=1.

6. Преобразуваме израза, за да остане само x

Това е най-съществената алгебрична стъпка, затова първо обясняваме какво търсим.

Вече имаме множител 1+y1+y. Ако успеем да получим и множител 1−y1-y, произведението им ще стане:

(1−y)(1+y)=1−y2.(1-y)(1+y)=1-y^2.

А от x2+y2=1x^2+y^2=1 знаем, че 1−y2=x21-y^2=x^2. Така ще премахнем yy и ще остане само x=sinαx=\sin\alpha, както се иска в отговора.

Затова разглеждаме внимателно другия множител:

(x+y−1)22.\frac{(x+y-1)^2}{2}.

Разкриваме квадрата:

(x+y−1)2=x2+y2+1+2xy−2x−2y.\begin{array}{l}(x+y-1)^2\\=x^2+y^2+1+2xy-2x-2y.\end{array}

Използваме x2+y2=1x^2+y^2=1:

(x+y−1)2=1+1+2xy−2x−2y=2+2xy−2x−2y.\begin{array}{l}(x+y-1)^2=1+1+2xy-2x-2y\\=2+2xy-2x-2y.\end{array}

Делим на 22:

(x+y−1)22=1+xy−x−y.\frac{(x+y-1)^2}{2}=1+xy-x-y.

Групираме членовете:

1+xy−x−y=1−x−y+xy.1+xy-x-y=1-x-y+xy.

Това е произведението:

(1−x)(1−y)=1−y−x+xy.(1-x)(1-y)=1-y-x+xy.

Следователно:

(x+y−1)22=(1−x)(1−y).\frac{(x+y-1)^2}{2}=(1-x)(1-y).

Връщаме се към MN2MN^2:

MN2=(1−x)(1−y)(1+y).MN^2=(1-x)(1-y)(1+y).

Умножаваме последните два множителя:

MN2=(1−x)(1−y2).MN^2=(1-x)(1-y^2).

Понеже 1−y2=x21-y^2=x^2:

MN2=(1−x)x2=x2−x3.MN^2=(1-x)x^2=x^2-x^3.

Накрая заместваме x=sinαx=\sin\alpha:

MN2=sin2α−sin3α.MN^2=\sin^2\alpha-\sin^3\alpha.

MNMN е дължина, затова вземаме положителния квадратен корен:

MN=sin2α−sin3α.MN=\sqrt{\sin^2\alpha-\sin^3\alpha}.

С това а) е доказано.

Тук sin2α\sin^2\alpha означава (sinα)2(\sin\alpha)^2, а sin3α\sin^3\alpha означава (sinα)3(\sin\alpha)^3.

Решение б)

7. Търсим най-голямата стойност на квадрата на дължината

От решението на а) получихме:

MN2=x2(1−x).MN^2=x^2(1-x).

Понеже x=sinαx=\sin\alpha, а α\alpha е остър:

0<x<1.0<x<1.

Защо търсим максимум на квадрата? За положителни дължини по-голямата дължина има и по-голям квадрат. Следователно MNMN и MN2MN^2 достигат най-голямата си стойност при едно и също xx. Работата с квадрата е по-лесна, защото няма корен.

Означаваме:

f(x)=x2(1−x)=x2−x3.f(x)=x^2(1-x)=x^2-x^3.

Търсим най-голямата стойност на тази функция за 0<x<10<x<1.

Как се сещаме да използваме производна? Вече сме свели геометричната задача до задача за най-голяма стойност на полином. Производната позволява да установим къде функцията расте и къде намалява — така намираме максимума, без да отгатваме при кое xx се достига.

8. Намираме къде функцията расте и къде намалява

Използваме правилото:

(xn)′=nxn−1.(x^n)'=nx^{n-1}.

Затова:

f′(x)=(x2−x3)′=2x−3x2.f'(x)=(x^2-x^3)'=2x-3x^2.

Изнасяме общия множител xx:

f′(x)=x(2−3x).f'(x)=x(2-3x).

В нашия интервал x>0x>0. Следователно знакът на производната зависи от втория множител — 2−3x2-3x.

Намираме кога той е нула:

2−3x=0⟹3x=2⟹x=23.2-3x=0\quad\Longrightarrow\quad3x=2\quad\Longrightarrow\quad x=\frac{2}{3}.

Разглеждаме двете страни на тази стойност.

При 0<x<2/30<x<2/3 имаме 2−3x>02-3x>0, следователно f′(x)>0f'(x)>0 и функцията расте.

При 2/3<x<12/3<x<1 имаме 2−3x<02-3x<0, следователно f′(x)<0f'(x)<0 и функцията намалява.

Значи функцията расте до x=2/3x=2/3, а след това намалява. Именно там е нейният максимум.

Важно е не само, че производната е нула, а че знакът ѝ се сменя от положителен на отрицателен. Това доказва, че сме намерили максимум.

9. Пресмятаме най-голямата дължина

При x=2/3x=2/3:

f(23)=(23)2(1−23)=49·13=427.\begin{array}{l}\displaystyle f\left(\frac{2}{3}\right)=\left(\frac{2}{3}\right)^2\left(1-\frac{2}{3}\right)\\\displaystyle=\frac{4}{9}\cdot\frac{1}{3}=\frac{4}{27}.\end{array}

Следователно за всички допустими триъгълници:

MN2≤427.MN^2\leq\frac{4}{27}.

Извличаме квадратен корен:

MN≤427.MN\leq\sqrt{\frac{4}{27}}.

Опростяваме:

427=227=233=239.\begin{array}{l}\displaystyle\sqrt{\frac{4}{27}}=\frac{2}{\sqrt{27}}\\\displaystyle=\frac{2}{3\sqrt{3}}=\frac{2\sqrt{3}}{9}.\end{array}

В последното равенство умножихме числителя и знаменателя по 3\sqrt{3}.

Така доказахме:

MN≤239.MN\leq\frac{2\sqrt{3}}{9}.

10. Кога има равенство и възможен ли е такъв триъгълник?

Максимумът се достига точно при x=2/3x=2/3.

Но x=AB=sinαx=AB=\sin\alpha, следователно:

sinα=23.\sin\alpha=\frac{2}{3}.

Намираме другия катет от Питагоровата теорема:

y2=1−x2=1−49=59.y^2=1-x^2=1-\frac{4}{9}=\frac{5}{9}.

Понеже yy е положителна дължина:

y=53.y=\frac{\sqrt{5}}{3}.

Значи равенството се достига при правоъгълен триъгълник със страни:

AB=23,AC=53,BC=1.AB=\frac{2}{3},\qquad AC=\frac{\sqrt{5}}{3},\qquad BC=1.

Тези катети са положителни и квадратите им имат сбор 11, така че такъв правоъгълен триъгълник действително съществува. Следователно намерената граница се достига.

Отговор: Най-голямата стойност е MNmax=23/9MN_{\max}=2\sqrt{3}/9, точно при sinα=2/3\sin\alpha=2/3.

Задача 4. Равнобедрен триъгълник и отношение на радиусите Подготовка

У4 / 6.13

В равнобедрен триъгълник ABCABC бедрата са AC=BC=aAC=BC=a, а основата е AB=bAB=b. Радиусите на вписаната и описаната окръжност са съответно rr и RR. Дадено е r/R=kr/R=k.

а) Да се намери отношението b/ab/a чрез kk.

Допълнения за упражнение от помагалото: б) За кои стойности на kk съществува такъв триъгълник и колко различни отношения b/ab/a се получават? в) Кога ъгълът при върха CC е остър, прав или тъп?

Означения: Тук aa е дължината на всяко бедро, а bb е основата. Това са означенията на тази задача, различни от обичайните a=BCa=BC, b=CAb=CA, c=ABc=AB.

Равнобедрен триъгълник: бедра a, основа b и височина CH
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение а) — отношението b/a

1. Височина и лице

Нека CH=hCH=h е височината към основата. В равнобедрен триъгълник тя е и медиана, затова AH=HB=b/2AH=HB=b/2. Питагоровата теорема в ACHACH дава:

h2=a2−b24.h^2=a^2-\frac{b^2}{4}.

Лицето и полупериметърът са S=bh/2S=bh/2 и p=(2a+b)/2p=(2a+b)/2.

2. Изразяваме двата радиуса

От S=prS=pr и S=a·a·b/(4R)S=a\cdot a\cdot b/(4R) получаваме:

r=Sp=bh2a+b,R=a2b4S=a22h.r=\frac{S}{p}=\frac{bh}{2a+b},\qquad R=\frac{a^2b}{4S}=\frac{a^2}{2h}.

Делим двата израза:

k=rR=2bh2a2(2a+b).k=\frac rR=\frac{2bh^2}{a^2(2a+b)}.

3. Премахваме височината

Заместваме намереното h2h^2. Разлагаме разликата на квадратите и съкращаваме положителния множител 2a+b2a+b:

k=2b(a2−b2/4)a2(2a+b)=b(4a2−b2)2a2(2a+b)=b(2a−b)2a2.k=\frac{2b(a^2-b^2/4)}{a^2(2a+b)}=\frac{b(4a^2-b^2)}{2a^2(2a+b)}=\frac{b(2a-b)}{2a^2}.

4. Решаваме безразмерното уравнение

Поставяме x=b/ax=b/a. Неравенството на триъгълника е 0<b<2a0<b<2a, т.е. 0<x<20<x<2. Тогава:

k=x−x22,x2−2x+2k=0.k=x-\frac{x^2}{2},\qquad x^2-2x+2k=0.

Дискриминантата е D=4−8k=4(1−2k)D=4-8k=4(1-2k). Следователно:

ba=1±1−2k.\frac ba=1\pm\sqrt{1-2k}.

Допустимостта на двата корена се разглежда в следващата карта. Мащабът aa остава свободен: търси се отношение на страните, а не конкретна дължина.

Решение б) — допустими k и брой решения

1. Необходими ограничения

За недегенериран триъгълник r>0r>0 и R>0R>0, следователно k>0k>0. Корените са реални точно когато 1−2k≥01-2k\ge0. Получаваме:

0<k≤12.0<k\le\frac12.

2. Двата корена при строгото неравенство

Ако 0<k<1/20<k<1/2, то 0<1−2k<10<\sqrt{1-2k}<1. Затова:

0<x−=1−1−2k<1,1<x+=1+1−2k<2.0<x_-=1-\sqrt{1-2k}<1,\qquad 1<x_+=1+\sqrt{1-2k}<2.

И двата корена удовлетворяват 0<x<20<x<2. За произволно a>0a>0 страните a,a,axa,a,ax образуват триъгълник и възстановяват даденото kk. Значи има две различни отношения b/ab/a, съответстващи на два вида по подобие.

3. Гранични случаи

При k=1/2k=1/2 корените съвпадат: x=1x=1, т.е. b=ab=a и триъгълникът е равностранен. Има едно отношение.

При k=0k=0 формално се получават x=0x=0 или x=2x=2. Първото дава нулева основа, а второто — равенство в неравенството на триъгълника. И двете фигури са изродени. При k<0k<0 или k>1/2k>1/2 допустим триъгълник няма.

Решение в) — остър, прав или тъп ъгъл

1. Прагът се определя от косинуса

Нека γ=∠ACB\gamma=\angle ACB. Косинусовата теорема за основата дава:

b2=2a2−2a2cosγ,cosγ=1−x22.b^2=2a^2-2a^2\cos\gamma,\qquad \cos\gamma=1-\frac{x^2}{2}.

Следователно γ\gamma е остър при x<2x<\sqrt2, прав при x=2x=\sqrt2 и тъп при x>2x>\sqrt2. Двата ъгъла при основата винаги са остри, понеже са равни и сборът им е по-малък от 180∘180^\circ.

2. Минус-коренът

При 0<k<1/20<k<1/2 имаме 0<x−<10<x_-<1. От косинусовата формула следва cosγ>1/2\cos\gamma>1/2, т.е. γ<60∘\gamma<60^\circ. Този корен винаги дава остроъгълен триъгълник.

3. Плюс-коренът

За x+x_+ трябва да сравним 1+1−2k1+\sqrt{1-2k} с 2\sqrt2. Равенството е еквивалентно на:

1−2k=2−1,1−2k=3−22,k=2−1.\sqrt{1-2k}=\sqrt2-1,\qquad 1-2k=3-2\sqrt2,\qquad k=\sqrt2-1.

Когато kk расте, x+x_+ намалява. Затова при 0<k<2−10<k<\sqrt2-1 триъгълникът е тъпоъгълен; при k=2−1k=\sqrt2-1 е правоъгълен; при 2−1<k<1/2\sqrt2-1<k<1/2 е остроъгълен. При k=1/2k=1/2 е равностранен.

4. Защо „остроъгълен“ не винаги избира един корен

Например при k=12/25k=12/25 получаваме:

x=1±15∈{45,65}.x=1\pm\frac15\in\left\{\frac45,\frac65\right\}.

И двете числа са по-малки от 2\sqrt2. Следователно и двата триъгълника са остроъгълни. Изборът на минус-корена само от думата „остроъгълен“ би пропуснал допустимо решение.

Задача 5. Точка в равностранен триъгълник Подготовка

У5 / 6.15

Уточнение за възстановеното условие: Числата 1414, 55 и 1616 са разчетени от чертежа в записките. Част от искането за страни и лице е отрязана; то се потвърждава от следващите пресмятания. Подусловията по-долу са редакторското подреждане от помагалото.

Вътрешната точка MM на равностранния триъгълник ABCABC има перпендикулярни проекции A1A_1, B1B_1 и C1C_1 съответно върху BCBC, CACA и ABAB. Дадено е:

MA1=14,MB1=5,MC1=16.MA_1=14,\qquad MB_1=5,\qquad MC_1=16.

Да се намерят: а) страната и лицето на ABCABC; б) страните и лицето на A1B1C1A_1B_1C_1; в) разстоянията MAMA, MBMB и MCMC.

Проекции на M в равностранния ABC
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение а) — страната и лицето на ABC

1. Използваме лицата на трите части

Нека страната на равностранния триъгълник е ss, а височината му — HH. Свързваме MM с трите върха. Понеже точката е вътрешна, лицата на MBCMBC, MCAMCA и MABMAB се събират до лицето на ABCABC. Основите им са равни на ss, а височините са съответно 1414, 55 и 1616:

sH2=s·142+s·52+s·162.\frac{sH}{2}=\frac{s\cdot14}{2}+\frac{s\cdot5}{2}+\frac{s\cdot16}{2}.

Съкращаваме s/2>0s/2>0. Получаваме H=14+5+16=35H=14+5+16=35. Това е теоремата на Вивиани, тук изведена чрез лица.

2. Възстановяваме страната

Височината в равностранен триъгълник е H=s3/2H=s\sqrt3/2. Затова:

s=2H3=703=7033.s=\frac{2H}{\sqrt3}=\frac{70}{\sqrt3}=\frac{70\sqrt3}{3}.

3. Намираме лицето

SABC=sH2=7033·352=122533.S_{ABC}=\frac{sH}{2}=\frac{70\sqrt3}{3}\cdot\frac{35}{2}=\frac{1225\sqrt3}{3}.

Получените дължина и лице са положителни и съответстват на вътрешната точка с трите дадени положителни разстояния.

Решение б) — триъгълникът на проекциите

1. Обясняваме ъглите при M

В четириъгълника AB1MC1AB_1MC_1 ъглите при B1B_1 и C1C_1 са прави, а ъгълът при AA е 60∘60^\circ. Следователно:

∠B1MC1=360∘−90∘−90∘−60∘=120∘.\angle B_1MC_1=360^\circ-90^\circ-90^\circ-60^\circ=120^\circ.

Аналогично ∠C1MA1=∠A1MB1=120∘\angle C_1MA_1=\angle A_1MB_1=120^\circ. Използваме cos120∘=−1/2\cos120^\circ=-1/2.

2. Косинусова теорема за всяка страна

Страната B1C1B_1C_1 свързва петите на перпендикулярите с дължини 55 и 1616:

B1C12=52+162−2·5·16cos120∘=25+256+80=361.B_1C_1^2=5^2+16^2-2\cdot5\cdot16\cos120^\circ=25+256+80=361.

За другите две страни съответните двойки разстояния са 14,1614,16 и 14,514,5:

A1C12=142+162+14·16=196+256+224=676.A_1C_1^2=14^2+16^2+14\cdot16=196+256+224=676.
A1B12=142+52+14·5=196+25+70=291.A_1B_1^2=14^2+5^2+14\cdot5=196+25+70=291.

Дължините са положителните корени:

B1C1=19,A1C1=26,A1B1=291.B_1C_1=19,\qquad A_1C_1=26,\qquad A_1B_1=\sqrt{291}.

3. Лице на триъгълника на проекциите

Трите перпендикуляра от MM са в различни посоки с ъгли 120∘120^\circ помежду си, така че MM лежи вътре в A1B1C1A_1B_1C_1. Събираме лицата на MB1C1MB_1C_1, MC1A1MC_1A_1 и MA1B1MA_1B_1:

SA1B1C1=12(5·16+16·14+14·5)sin120∘.S_{A_1B_1C_1}=\frac12(5\cdot16+16\cdot14+14\cdot5)\sin120^\circ.
SA1B1C1=12(80+224+70)·32=18732.S_{A_1B_1C_1}=\frac12(80+224+70)\cdot\frac{\sqrt3}{2}=\frac{187\sqrt3}{2}.
Решение в) — разстоянията MA, MB и MC

1. Окръжност с диаметър AM

Понеже MB1⟂ACMB_1\perp AC и MC1⟂ABMC_1\perp AB, имаме ∠AB1M=∠AC1M=90∘\angle AB_1M=\angle AC_1M=90^\circ. Четирите точки A,B1,M,C1A,B_1,M,C_1 лежат на окръжността с диаметър AMAM.

Проекции на M в равностранния ABC; помощна окръжност с диаметър AM
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.

В тази окръжност хордата B1C1B_1C_1 е срещу вписания ъгъл B1MC1=120∘B_1MC_1=120^\circ. По разширената синусова теорема диаметърът е:

AM=B1C1sin120∘=193/2=3833.AM=\frac{B_1C_1}{\sin120^\circ}=\frac{19}{\sqrt3/2}=\frac{38\sqrt3}{3}.

2. Прилагаме същата идея при B и C

При върха BB използваме проекциите върху BABA и BCBC, т.е. C1C_1 и A1A_1. При CC използваме A1A_1 и B1B_1:

BM=A1C1sin120∘=263/2=5233.BM=\frac{A_1C_1}{\sin120^\circ}=\frac{26}{\sqrt3/2}=\frac{52\sqrt3}{3}.
CM=A1B1sin120∘=2913/2=297.CM=\frac{A_1B_1}{\sin120^\circ}=\frac{\sqrt{291}}{\sqrt3/2}=2\sqrt{97}.

3. Проверяваме съответствията

За AMAM стои хордата B1C1B_1C_1, защото двете проекции са върху страните през AA. За BMBM стои A1C1A_1C_1, а за CMCM — A1B1A_1B_1. Разместването на тези двойки би поставило правилни числа при грешни върхове.

Диаметърът AMAM е на малката помощна окръжност. Той не е диаметърът на окръжността, описана около целия ABCABC.

Задача 6. Триъгълник по три страни Подготовка

У6 / 6.1

Несъответствие в източника — възстановено условие: В първоначалните записки BCBC изглежда написано като 1616, но чертежът, 142=19614^2=196, полупериметърът 2121 и следващите сметки използват BC=14BC=14. Основният вариант тук е 1313–1414–1515. Отделната затворена справка след решенията разглежда BC=16BC=16; двете условия не се комбинират.

Даден е триъгълник ABCABC със страни AB=c=15AB=c=15, BC=a=14BC=a=14, CA=b=13CA=b=13. Нека γ=∠ACB\gamma=\angle ACB; rr и RR са радиусите на вписаната и описаната окръжност.

Да се намерят: а) sinγ\sin\gamma и cosγ\cos\gamma; б) височината hch_c към ABAB и радиусите R,rR,r; в) медианата mcm_c от CC; г) вътрешната ъглополовяща lcl_c от CC; д) разстоянието OIOI между центровете OO и II на описаната и вписаната окръжност.

Основен възстановен вариант: a=14,b=13,c=15 и височина CH
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение а) — синус и косинус на γ

1. Косинусова теорема

Ъгълът γ\gamma е между страните a=14a=14 и b=13b=13, а срещу него е c=15c=15. Следователно:

cosγ=a2+b2−c22ab=196+169−2252·14·13=140364=513.\cos\gamma=\frac{a^2+b^2-c^2}{2ab}=\frac{196+169-225}{2\cdot14\cdot13}=\frac{140}{364}=\frac5{13}.

2. Избор на знака на синуса

Вътрешният ъгъл удовлетворява 0∘<γ<180∘0^\circ<\gamma<180^\circ, затова синусът му е положителен:

sinγ=1−cos2γ=1−25169=144169=1213.\sin\gamma=\sqrt{1-\cos^2\gamma}=\sqrt{1-\frac{25}{169}}=\sqrt{\frac{144}{169}}=\frac{12}{13}.

3. Лице — два независими начина

То ще ни трябва за радиусите и височината:

S=absinγ2=14·132·1213=84.S=\frac{ab\sin\gamma}{2}=\frac{14\cdot13}{2}\cdot\frac{12}{13}=84.

Проверяваме чрез Хероновата формула. Полупериметърът е p=(14+13+15)/2=21p=(14+13+15)/2=21:

S=p(p−a)(p−b)(p−c)=21·7·8·6=84.S=\sqrt{p(p-a)(p-b)(p-c)}=\sqrt{21\cdot7\cdot8\cdot6}=84.
Решение б) — височината и двата радиуса

1. Лице и полупериметър

От трите дадени страни a=14,b=13,c=15a=14,b=13,c=15 Хероновата формула дава p=21p=21 и S=84S=84. Така картата може да се използва и без отваряне на решение а).

2. Височина към AB

В равенството S=chc/2S=ch_c/2 основата е точно c=15c=15. Получаваме:

hc=2Sc=16815=565=11.2.h_c=\frac{2S}{c}=\frac{168}{15}=\frac{56}{5}=11.2.

3. Описан и вписан радиус

Използваме S=abc/(4R)S=abc/(4R) и S=prS=pr:

R=abc4S=14·13·154·84=658,r=Sp=8421=4.R=\frac{abc}{4S}=\frac{14\cdot13\cdot15}{4\cdot84}=\frac{65}{8},\qquad r=\frac Sp=\frac{84}{21}=4.

Първо намерихме лицето, защото то свързва всяка от тези неизвестни с вече известните страни.

Решение в) — медианата от C

1. Формула чрез трите страни

Нека DD е средата на ABAB, така че AD=DB=c/2AD=DB=c/2 и CD=mcCD=m_c. Прилагаме косинусовата теорема в ACDACD и BCDBCD. Ъглите при DD са допълнителни, затова косинусовите членове се унищожават при събиране:

a2+b2=2mc2+c22,mc=122a2+2b2−c2.a^2+b^2=2m_c^2+\frac{c^2}{2},\qquad m_c=\frac12\sqrt{2a^2+2b^2-c^2}.

2. Заместване

mc=122·196+2·169−225=12392+338−225=5052.m_c=\frac12\sqrt{2\cdot196+2\cdot169-225}=\frac12\sqrt{392+338-225}=\frac{\sqrt{505}}2.
Различни отсечки: височина CH,медиана CD и вътрешна ъглополовяща CE
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.

На чертежа DD е средата, EE е петата на ъглополовящата, а HH е петата на височината. Те са различни точки, понеже триъгълникът не е равнобедрен при CC.

Решение г) — вътрешната ъглополовяща

1. Формула и половин ъгъл

За ъглополовящата CE=lcCE=l_c е валидна формулата lc=2abcos(γ/2)/(a+b)l_c=2ab\cos(\gamma/2)/(a+b). Тъждеството cos2(γ/2)=(1+cosγ)/2\cos^2(\gamma/2)=(1+\cos\gamma)/2, заедно с косинусовата теорема, я преобразува до:

lc=ab[(a+b)2−c2]a+b.l_c=\frac{\sqrt{ab[(a+b)^2-c^2]}}{a+b}.

Избираме положителния корен, защото дължината е положителна и 0∘<γ/2<90∘0^\circ<\gamma/2<90^\circ.

2. Пресмятане без закръгляване

lc=14·13(272−152)27=182·50427=841327=28139.l_c=\frac{\sqrt{14\cdot13(27^2-15^2)}}{27}=\frac{\sqrt{182\cdot504}}{27}=\frac{84\sqrt{13}}{27}=\frac{28\sqrt{13}}9.

Теоремата за ъглополовящата дава AE/EB=AC/CB=13/14AE/EB=AC/CB=13/14, докато за медианата AD/DB=1AD/DB=1. Това обяснява защо CECE и CDCD имат различни дължини.

Различни отсечки: височина CH,медиана CD и вътрешна ъглополовяща CE
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение д) — разстоянието OI

1. Радиуси и формула на Ойлер

За дадените страни p=21p=21 и S=84S=84, следователно R=65/8R=65/8 и r=4r=4. Формулата на Ойлер за центровете на описаната и вписаната окръжност е OI2=R(R−2r)OI^2=R(R-2r).

Центрове I и O на вписаната и описаната окръжност
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.

2. Точно пресмятане

OI2=658(658−8)=658·18=6564,OI=658.OI^2=\frac{65}{8}\left(\frac{65}{8}-8\right)=\frac{65}{8}\cdot\frac18=\frac{65}{64},\qquad OI=\frac{\sqrt{65}}8.

3. Числова справка за различните отсечки

Приблизително hc=11.2h_c=11.2, mc≈11.236m_c\approx11.236, lc≈11.217l_c\approx11.217. Тези стойности са близки, но височината, медианата и ъглополовящата са различни отсечки. Радиусите са R=8.125R=8.125 и r=4r=4, а OI≈1.008OI\approx1.008.

Справка — отделният вариант BC = 16

1. Самостоятелно условие

Тази справка разглежда само триъгълник с a=BC=16a=BC=16, b=CA=13b=CA=13, c=AB=15c=AB=15 заради неясното число в записките. Търсят се същите елементи като в основната задача. Това е друг математически вариант, а не допълнително условие към BC=14BC=14.

2. Полупериметър, лице и ъгъл

Неравенството 16<13+1516<13+15 е изпълнено. Имаме p=(16+13+15)/2=22p=(16+13+15)/2=22 и:

S=22·6·9·7=6231.S=\sqrt{22\cdot6\cdot9\cdot7}=6\sqrt{231}.
cosγ=256+169−2252·16·13=2552,sinγ=1−6252704=323152.\cos\gamma=\frac{256+169-225}{2\cdot16\cdot13}=\frac{25}{52},\qquad\sin\gamma=\sqrt{1-\frac{625}{2704}}=\frac{3\sqrt{231}}{52}.

3. Височина и радиуси

hc=2S15=42315,r=S22=323111,R=16·13·154S=130231.h_c=\frac{2S}{15}=\frac{4\sqrt{231}}5,\qquad r=\frac S{22}=\frac{3\sqrt{231}}{11},\qquad R=\frac{16\cdot13\cdot15}{4S}=\frac{130}{\sqrt{231}}.

4. Медиана и ъглополовяща

mc=122·256+2·169−225=6252=252.m_c=\frac12\sqrt{2\cdot256+2\cdot169-225}=\frac{\sqrt{625}}2=\frac{25}{2}.
lc=16·13(292−152)29=12812829=8200229.l_c=\frac{\sqrt{16\cdot13(29^2-15^2)}}{29}=\frac{\sqrt{128128}}{29}=\frac{8\sqrt{2002}}{29}.

5. Разстояние между центровете

OI2=R2−2Rr=16900231−78011=520231,OI=520231.OI^2=R^2-2Rr=\frac{16900}{231}-\frac{780}{11}=\frac{520}{231},\qquad OI=\sqrt{\frac{520}{231}}.

Лицето 8484 и радиусът 65/865/8 от основното решение не се отнасят за този вариант. Чертежът и последователните пресмятания в записките подкрепят BC=14BC=14, затова то е основното възстановено условие; за окончателно сверяване е нужен първоначалният текст на задача 6.1.

Задача 7. Страна, ъгъл и описан радиус Подготовка

У7 / 6.2, а)

В триъгълник ABCABC използваме a=BCa=BC, b=CAb=CA, c=ABc=AB и α=∠BAC\alpha=\angle BAC. Радиусът на описаната окръжност е RR. Дадено е:

c=5,α=60∘,R=733.c=5,\qquad\alpha=60^\circ,\qquad R=\frac{7\sqrt3}{3}.

Да се намерят страните aa, bb и cc и всички допустими решения.

Схема на означенията към основна задача 7
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение

1. Намираме страната срещу дадения ъгъл

Ъгълът α\alpha е при AA, следователно срещулежащата му страна е a=BCa=BC. Разширената синусова теорема a/sinα=2Ra/\sin\alpha=2R дава:

a=2Rsinα=2·733·32=7.a=2R\sin\alpha=2\cdot\frac{7\sqrt3}{3}\cdot\frac{\sqrt3}{2}=7.

2. Косинусова теорема за b

Ъгълът α\alpha е между страните bb и cc. С вече намереното a=7a=7 и даденото c=5c=5 получаваме:

72=b2+52−2·b·5cos60∘.7^2=b^2+5^2-2\cdot b\cdot5\cos60^\circ.

Понеже cos60∘=1/2\cos60^\circ=1/2, следва 49=b2+25−5b49=b^2+25-5b, т.е.:

b2−5b−24=0,(b−8)(b+3)=0.b^2-5b-24=0,\qquad(b-8)(b+3)=0.

3. Отхвърляме недопустимия корен

Алгебричните корени са b=8b=8 и b=−3b=-3. Страна на триъгълник е положителна, затова вторият корен отпада. В записките неговият знак е неясен; разлагането показва точно −3-3.

a=7,b=8,c=5.a=7,\qquad b=8,\qquad c=5.

4. Проверяваме съществуването и първоначалните данни

Най-дългата страна е 88 и 8<7+5=128<7+5=12. Триъгълникът съществува. Косинусът на ъгъла при AA, пресметнат от страните, е:

cosα=b2+c2−a22bc=64+25−492·8·5=12.\cos\alpha=\frac{b^2+c^2-a^2}{2bc}=\frac{64+25-49}{2\cdot8\cdot5}=\frac12.

Понеже α\alpha е вътрешен ъгъл, това определя α=60∘\alpha=60^\circ. Описаният радиус е:

R=a2sin60∘=73=733.R=\frac{a}{2\sin60^\circ}=\frac7{\sqrt3}=\frac{7\sqrt3}{3}.

И двете дадени величини са възстановени. Има едно допустимо решение, защото другият корен е отрицателен.

Задача 8. Страна, ъгъл и вписан радиус Подготовка

У8 / 6.2, б)

В триъгълник ABCABC нека a=BCa=BC, b=CAb=CA, c=ABc=AB, α=∠BAC\alpha=\angle BAC, а rr е радиусът на вписаната окръжност. Дадено е:

c=8,α=60∘,r=3.c=8,\qquad\alpha=60^\circ,\qquad r=\sqrt3.

Да се намерят страните aa, bb и cc и всички допустими решения.

Схема на означенията към основна задача 8
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение

1. Два израза за лицето

Радиусът на вписаната окръжност се свързва с лицето чрез S=prS=pr, където p=(a+b+c)/2p=(a+b+c)/2. Ъгълът α\alpha е между страните bb и cc, така че:

S=bcsinα2=8b2·32=2b3.S=\frac{bc\sin\alpha}{2}=\frac{8b}{2}\cdot\frac{\sqrt3}{2}=2b\sqrt3.

От друга страна:

S=pr=a+b+823.S=pr=\frac{a+b+8}{2}\sqrt3.

2. Линейна връзка между неизвестните страни

Приравняваме изразите и съкращаваме положителното 3\sqrt3:

2b=a+b+82,4b=a+b+8,a=3b−8.2b=\frac{a+b+8}{2},\qquad4b=a+b+8,\qquad a=3b-8.

За геометрично допустимо решение са нужни b>0b>0 и a=3b−8>0a=3b-8>0.

3. Второ уравнение и факторизация

Косинусовата теорема при α=60∘\alpha=60^\circ дава:

a2=b2+82−2·b·8·12=b2+64−8b.a^2=b^2+8^2-2\cdot b\cdot8\cdot\frac12=b^2+64-8b.

Заместваме a=3b−8a=3b-8 и разкриваме скобите:

9b2−48b+64=b2+64−8b,8b2−40b=0,8b(b−5)=0.9b^2-48b+64=b^2+64-8b,\qquad8b^2-40b=0,\qquad8b(b-5)=0.

4. Избираме геометрично допустимия корен

Коренът b=0b=0 е недопустим: дава нулева страна и a=−8a=-8. Остава b=5b=5, откъдето a=3·5−8=7a=3\cdot5-8=7.

a=7,b=5,c=8.a=7,\qquad b=5,\qquad c=8.

5. Проверка и единственост

Неравенството 8<7+58<7+5 е изпълнено. За получените страни:

p=7+5+82=10,S=5·8sin60∘2=103,r=Sp=3.p=\frac{7+5+8}{2}=10,\qquad S=\frac{5\cdot8\sin60^\circ}{2}=10\sqrt3,\qquad r=\frac Sp=\sqrt3.
cosα=52+82−722·5·8=4080=12.\cos\alpha=\frac{5^2+8^2-7^2}{2\cdot5\cdot8}=\frac{40}{80}=\frac12.

Следователно вътрешният ъгъл е 60∘60^\circ, а радиусът е точно даденият. След факторизацията остава само един положителен допустим корен, затова решението е единствено.

Задача 9. Тъп ъгъл и двата радиуса Подготовка

У9 / 6.2, в)

В триъгълник ABCABC нека a=BCa=BC, b=CAb=CA, c=ABc=AB и α=∠BAC\alpha=\angle BAC. Радиусите на вписаната и описаната окръжност са съответно rr и RR. Дадено е:

α=120∘,r=3,R=1433.\alpha=120^\circ,\qquad r=\sqrt3,\qquad R=\frac{14\sqrt3}{3}.

Да се намерят страните aa, bb и cc и всички допустими решения.

Схема на означенията към основна задача 9
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение

1. Страната срещу ъгъла 120°

От разширената синусова теорема:

a=2Rsin120∘=2·1433·32=14.a=2R\sin120^\circ=2\cdot\frac{14\sqrt3}{3}\cdot\frac{\sqrt3}{2}=14.

2. Свързваме произведението и сбора на b и c

Изразяваме лицето чрез двете страни и ъгъла между тях, както и чрез вписания радиус:

S=bcsin120∘2=bc34,S=pr=14+b+c23.S=\frac{bc\sin120^\circ}{2}=\frac{bc\sqrt3}{4},\qquad S=pr=\frac{14+b+c}{2}\sqrt3.

Приравняваме и съкращаваме 3/4>0\sqrt3/4>0:

bc=2(14+b+c)=28+2(b+c).bc=2(14+b+c)=28+2(b+c).

3. Косинусова теорема със знак минус при косинуса

Понеже cos120∘=−1/2\cos120^\circ=-1/2, отрицателният косинусов член става положителен:

196=b2+c2−2bc(−12)=b2+c2+bc=(b+c)2−bc.196=b^2+c^2-2bc\left(-\frac12\right)=b^2+c^2+bc=(b+c)^2-bc.

4. Намираме сбора и произведението

Поставяме u=b+cu=b+c. Тогава bc=28+2ubc=28+2u и:

196=u2−28−2u,u2−2u−224=0,(u−16)(u+14)=0.196=u^2-28-2u,\qquad u^2-2u-224=0,\qquad(u-16)(u+14)=0.

Сборът на положителни страни е положителен. Коренът u=−14u=-14 отпада, следователно u=16u=16 и bc=28+32=60bc=28+32=60.

5. Възстановяваме двете страни

Числата bb и cc са корените на уравнение със сбор 1616 и произведение 6060:

t2−16t+60=0,(t−6)(t−10)=0.t^2-16t+60=0,\qquad(t-6)(t-10)=0.
a=14,{b,c}={6,10}.a=14,\qquad\{b,c\}=\{6,10\}.

Това означава (b,c)=(6,10)(b,c)=(6,10) или (10,6)(10,6). Двете означения се получават чрез размяна на BB и CC и описват един и същ вид триъгълник.

6. Проверяваме всички данни

Най-дългата страна 1414 е по-малка от 6+10=166+10=16. За този триъгълник:

p=14+6+102=15,S=6·1034=153,r=Sp=3.p=\frac{14+6+10}{2}=15,\qquad S=\frac{6\cdot10\sqrt3}{4}=15\sqrt3,\qquad r=\frac Sp=\sqrt3.
cosα=62+102−1422·6·10=−12,R=142sin120∘=1433.\cos\alpha=\frac{6^2+10^2-14^2}{2\cdot6\cdot10}=-\frac12,\qquad R=\frac{14}{2\sin120^\circ}=\frac{14\sqrt3}{3}.

Получаваме вътрешен ъгъл 120∘120^\circ и двата дадени радиуса. Отхвърлихме единствения отрицателен сбор; положителният сбор и произведение определят само двете размени на намерените страни.

Задача 10. Височина и двата радиуса Подготовка

У10 / 6.2, г)

В триъгълник ABCABC страните са a=BCa=BC, b=CAb=CA и c=ABc=AB. Височината от CC към ABAB е hch_c, а радиусите на вписаната и описаната окръжност са rr и RR. Дадено е:

hc=96,r=32,R=65.h_c=96,\qquad r=32,\qquad R=65.

Да се намерят страните aa, bb и cc и всички допустими решения.

Схема на означенията към основна задача 10
Чертеж на означенията. Числените данни и допустимите случаи са посочени в условието и решението. Отвори чертежа в пълен размер.
Решение

1. Извличаме произведението ab

Използваме два израза за едно и също лице:

S=chc2=abc4R,96c2=abc4·65.S=\frac{ch_c}{2}=\frac{abc}{4R},\qquad\frac{96c}{2}=\frac{abc}{4\cdot65}.

Тъй като c>0c>0, можем да съкратим cc. Получаваме:

ab=2Rhc=2·65·96=12480.ab=2Rh_c=2\cdot65\cdot96=12480.

2. Извличаме сумата a+b чрез c

Сега използваме S=prS=pr и p=(a+b+c)/2p=(a+b+c)/2:

96c2=a+b+c2·32,3c=a+b+c,a+b=2c.\frac{96c}{2}=\frac{a+b+c}{2}\cdot32,\qquad3c=a+b+c,\qquad a+b=2c.

Следователно p=3c/2p=3c/2, p−c=c/2p-c=c/2 и S=48cS=48c. Известни са произведението на a,ba,b и сборът им чрез cc; остава да намерим cc.

3. Подготвяме Хероновата формула

Вместо да търсим aa и bb поотделно още сега, разкриваме произведението:

(p−a)(p−b)=p2−p(a+b)+ab.(p-a)(p-b)=p^2-p(a+b)+ab.

Заместваме вече изведените връзки:

(p−a)(p−b)=9c24−3c2·2c+12480=12480−3c24.(p-a)(p-b)=\frac{9c^2}{4}-\frac{3c}{2}\cdot2c+12480=12480-\frac{3c^2}{4}.

4. Намираме c

Повдигнатата на квадрат Херонова формула е S2=p(p−c)(p−a)(p−b)S^2=p(p-c)(p-a)(p-b). Получаваме:

(48c)2=3c2·c2(12480−3c24).(48c)^2=\frac{3c}{2}\cdot\frac c2\left(12480-\frac{3c^2}{4}\right).

Делим на c2>0c^2>0 и пресмятаме:

2304=9360−9c216,9c216=7056,c2=12544.2304=9360-\frac{9c^2}{16},\qquad\frac{9c^2}{16}=7056,\qquad c^2=12544.

Дължината е положителна, затова c=112c=112.

5. Намираме a и b

Сега a+b=224a+b=224 и ab=12480ab=12480. Числата a,ba,b са корените на:

t2−224t+12480=0,(t−104)(t−120)=0.t^2-224t+12480=0,\qquad(t-104)(t-120)=0.
c=112,{a,b}={104,120}.c=112,\qquad\{a,b\}=\{104,120\}.

Получаваме (a,b)=(104,120)(a,b)=(104,120) или (120,104)(120,104); размяната съответства на размяна на върховете AA и BB.

6. Проверяваме всички първоначални данни

Най-дългата страна е 120120 и 120<104+112120<104+112. Полупериметърът и лицето са:

p=104+120+1122=168,S=168·64·48·56=5376.p=\frac{104+120+112}{2}=168,\qquad S=\sqrt{168\cdot64\cdot48\cdot56}=5376.

Връщаме се към трите първоначални величини:

hc=2Sc=2·5376112=96,r=Sp=5376168=32.h_c=\frac{2S}{c}=\frac{2\cdot5376}{112}=96,\qquad r=\frac Sp=\frac{5376}{168}=32.
R=abc4S=104·120·1124·5376=65.R=\frac{abc}{4S}=\frac{104\cdot120\cdot112}{4\cdot5376}=65.

Всички условия са удовлетворени. Положителната стойност на cc е единствена, а a,ba,b могат само да разменят означенията си. Решението довършва идеята със сбор и произведение от записките.

Подготовка по задачи

Изберете комплект за основна задача от помагалото. Упражненията са самостоятелни; подсказките и подробните решения се отварят отделно.