01.11.2026г. - Васил Гочев
Задача 1. Правоъгълен триъгълник с r и hc Подготовка
Условие
а) Докажете, че за всеки правоъгълен триъгълник с катети , хипотенуза и радиус на вписаната окръжност е изпълнено:
б) В правоъгълен триъгълник , с прав ъгъл при , е спусната височината към хипотенузата . Нека са радиусите на вписаните окръжности съответно в . Докажете, че:
Означаваме , , , , . Следователно .
в) За конфигурацията от б) намерете , ако периметрите на и са съответно и .
Решение а)
Нека е правоъгълен при , , , . Центърът на вписаната окръжност е , а допирните точки са върху , върху и върху .
Само в това доказателство и ще означават допирателни отсечки от острите върхове. Това са локални означения, различни от частите в б) и в).
1. Защо CP и CQ са равни на r?
Радиусът към допирната точка е перпендикулярен на страната. Следователно:
В четириъгълника ъглите при са прави, затова и четвъртият е прав. Следователно той е правоъгълник. Срещуположните му страни са равни:
Но , понеже са радиуси. Затова:
Всъщност е квадрат със страна .
2. Защо допирателните отсечки от един връх са равни?
Триъгълниците и са правоъгълни, имат обща хипотенуза и равни катети . По Питагоровата теорема:
Дължините са положителни, следователно . Означаваме:
По същия начин допирателните отсечки от върха са равни:
3. Разлагаме страните на части
Следователно:
Оттук:
Решение б)
Връщаме се към общия чертеж и означаваме:
Тъй като , имаме .
Нека са вписаните радиуси съответно на . Прилагаме доказаната в а) формула: сборът на катетите минус хипотенузата, разделено на две.
За катетите са , а хипотенузата е :
За правият ъгъл е при , катетите са , а хипотенузата е :
За правият ъгъл е при , катетите са , а хипотенузата е :
Събираме:
Понеже :
Следователно:
Решение в)
Дадено е:
Търсим страните , , . Запазваме означенията , , .
1. Защо триъгълниците са подобни?
Триъгълниците и имат равни прави ъгли и общ остър ъгъл при . Следователно са подобни.
Аналогично и са подобни: имат равни прави ъгли и общ остър ъгъл при . Значи двата малки триъгълника са подобни и помежду си.
2. Отношението на катетите
При подобни триъгълници периметрите се отнасят както съответните страни. Хипотенузите на малките триъгълници са съответно и . Следователно:
Можем да запишем:
По Питагоровата теорема:
Следователно:
3. Намираме t
Сравняваме с . Техните хипотенузи са съответно и , затова:
Заместваме:
Умножаваме кръстосано:
Получаваме:
Изводи от подусловие в)
1. Еднозначно определяне
Всеки правоъгълен триъгълник ABC с катети , и хипотенуза е еднозначно определен до еднаквост от периметрите и на двата триъгълника ACD и BCD, получени при спускането на височината CD от върха C на правия ъгъл към хипотенузата AB.
Означаваме:
Двата периметъра определят както формата, така и размера. Размяната на и разменя катетите и дава еднакъв триъгълник с разменени означения на острите върхове.
2. Общи формули за периметъра и страните
Проекциите на катетите върху хипотенузата са за катета и за катета . Височината към е .
Задача 2. Отношение на радиусите r и R Подготовка
Условие
Даден е правоъгълен триъгълник с прав ъгъл при . Радиусите на вписаната и описаната окръжност са съответно и .
а) Да се докаже:
Да се установи кога е изпълнено равенство.
б) Да се намерят двата остри ъгъла на правоъгълния триъгълник, ако:
Решение а)
1. Означения
Катетите са и , а хипотенузата е . Дължините са положителни: . По Питагоровата теорема:
2. Радиусът на описаната окръжност
Центърът на описаната около правоъгълен триъгълник окръжност е средата на хипотенузата. Затова:
3. Извеждаме формулата за r
Нека е лицето на триъгълника. Тъй като катетите са перпендикулярни:
Свързваме центъра на вписаната окръжност с трите върха. Получаваме три триъгълника с основи . Разстоянието от до всяка страна е , затова всяка от съответните височини е . Сборът на трите лица е:
Приравняваме двата израза за лицето и получаваме:
Сега ще преобразуваме тази формула. Използваме разликата на квадрати и Питагоровата теорема:
Понеже , делим на него. Така:
Следователно:
4. С какво е свързано отношението r/R?
Замествайки изразите за двата радиуса, получаваме:
За да докажем търсеното неравенство, остава да покажем:
Защо квадратът (a−b)² не може да е отрицателен?
Квадрат на число означава числото да се умножи по себе си. Например . Неотрицателен означава положителен или нула. Знакът се чете „по-голямо или равно на“.
Разликата има точно три възможности:
Ако a>b, тя е положителна. При и :
Ако a<b, тя е отрицателна. При и :
И тук получаваме положително число, защото минус по минус дава плюс.
Ако a=b, тя е нула. При :
Това са всички възможности. Самото може да е отрицателно, но квадратът му не може. Именно това записваме с:
Равенство с нула има точно при .
Какво общо има (a−b)² с (a+b)/c?
Връзката не е очевидна, затова тръгваме от целта. Искаме . Понеже , умножението по него запазва посоката на неравенството. Целта е равносилна на:
Двете страни са положителни, затова сравняването им е равносилно на сравняване на квадратите им:
Сега проверяваме с колко дясната страна е по-голяма от лявата, като пресметнем разликата. Заместваме и разкриваме скобите:
Ето я ключовата връзка:
С думи: разликата между и е точно квадратът . Той е положителен или нула, следователно разликата не може да е отрицателна:
Тоест:
Извличаме квадратен корен от двете неотрицателни страни. Понеже и , получаваме:
Делим на положителното :
Накрая изваждаме единица и се връщаме към радиусите:
5. Кога е изпълнено равенство?
Единствената стъпка, в която допускаме строго неравенство, е . Всички останали преобразувания са равносилни при положителни дължини. Следователно равенство има точно при равни катети:
Това е равнобедрен правоъгълен триъгълник с остри ъгли и .
Непосредствена проверка: при Питагоровата теорема дава . Тогава:
Отговор: най-голямата възможна стойност на е . Тя се достига точно при равни катети.
Решение б)
Вариант 1 — чрез синус на сбор с 45°
Ще превърнем условието за радиусите в уравнение за един от ъглите.
1. Означаваме страните и ъглите
Нека и са катетите, е хипотенузата, а и са двата остри ъгъла.
Правият ъгъл е при . Сборът на трите ъгъла в триъгълника е , затова:
Следователно:
Достатъчно е да намерим : другият ъгъл се получава чрез изваждане от .
И двата ъгъла са остри, така че:
Този интервал ще ни е необходим, за да изберем всички допустими решения.
2. Използваме доказаната в а) връзка между радиусите и страните
От подусловие а) знаем, че:
Следователно:
Приравняваме получения израз към дадената в условието стойност:
Прибавяме към двете страни:
Защо това е полезно? Отношенията „катет към хипотенуза“ се изразяват чрез синус и косинус на остър ъгъл.
3. Изразяваме отношенията чрез един ъгъл
Спрямо катетът е срещулежащ — стои срещу ъгъла. Катетът е прилежащ — участва в образуването му.
По определенията за синус и косинус:
Заместваме тези отношения в уравнението:
Сега неизвестното е само .
4. Превръщаме сбора от синус и косинус в един синус
Използваме формулата за синус на сбор:
Защо избираме да прибавим точно 45°? Знаем, че:
Така пред и получаваме еднакви множители, което е подходящо за техния сбор.
Прилагаме формулата:
Умножаваме двете страни по . Понеже:
получаваме:
Това е връзката, която ни позволява да заменим двата тригонометрични израза с един.
Връщаме се към уравнението:
Делим двете страни на :
Понеже:
уравнението става:
5. Намираме всички допустими решения
За удобство временно означаваме:
Тогава:
От прибавяме към трите части на двойното неравенство и получаваме:
Знаем, че:
Следователно едното решение е .
Има и второ решение. Използваме връзката:
Затова:
Значи и е решение. И , и принадлежат на интервала .
Защо няма други решения в този интервал? От до синусът нараства от до , а от до намалява от до . Затова стойността се получава по веднъж от двете страни на : точно при и . Други решения в допустимия интервал няма.
6. Връщаме се към двата остри ъгъла
Ако , тогава:
Ако , тогава:
Получаваме една и съща двойка остри ъгли — и . В двата случая само е разменено кой от тях е при и кой при .
7. Проверяваме в първоначалното условие
За :
За :
И в двата случая получаваме точно даденото отношение на радиусите.
Отговор: Двата остри ъгъла са и .
Вариант 2 — чрез повдигане на квадрат и синус на двоен ъгъл
Можем да решим б) чрез повдигане на квадрат и формулата за синус на двоен ъгъл. Причината да се сетим за квадрат е, че в него ще се появи сборът , който е равен на .
1. Започваме от условието и вече доказаните формули
Имаме правоъгълен триъгълник , с прав ъгъл при . Означаваме катетите и хипотенузата:
В а) доказахме:
Затова:
По условие:
Приравняваме и прибавяме към двете страни:
Как се сещаме за тази стъпка? Условието е за радиусите, но търсим ъгли. Отношенията „катет към хипотенуза“ са подходящата връзка между страните и ъглите.
2. Въвеждаме единия остър ъгъл
Нека . Спрямо него е срещулежащият катет, а — прилежащият. Следователно:
Получаваме:
Понеже е остър:
Другият остър ъгъл е .
3. Защо сега повдигаме на квадрат?
Имаме сбор от синус и косинус на един и същ ъгъл. Ако повдигнем този сбор на квадрат, по формулата:
ще получим:
Тук се появява полезната двойка:
Това равенство всъщност следва от Питагоровата теорема:
Значи повдигането на квадрат ще опрости част от израза до числото 1. Това е причината да го използваме.
Повдигаме двете страни на уравнението на квадрат:
Отдясно:
Отляво разкриваме квадрата и събираме квадратите на синуса и косинуса:
Изваждаме :
Следователно:
Повдигането на квадрат тук запазва равносилността: първоначално и двете страни са положителни, защото синусът и косинусът на остър ъгъл са положителни.
4. Какво правим с произведението на синуса и косинуса?
Разпознаваме формулата:
Можем да я изведем от формулата за синус на сбор, като съберем ъгъла със самия него:
Защо използваме тази формула? Полученото произведение съвпада точно с дясната ѝ страна. Чрез нея заменяме произведението с един синус:
5. Намираме всички допустими стойности на двойния ъгъл
Първо определяме интервала. От след умножение по получаваме:
Знаем, че:
Тази стойност идва от правоъгълния триъгълник, получен при разполовяване на равностранен триъгълник: срещу ъгъла стои катет, равен на половината от хипотенузата.
Следователно едната възможност е:
Търсим и втората. Ъглите със сбор имат равни синуси:
Затова:
Получаваме:
В интервала други решения няма. Синусът нараства от до между и , а след това намалява до между и . Затова стойността се достига точно веднъж във всяка от тези две части.
6. Намираме ъглите на триъгълника
От първата възможност:
Другият остър ъгъл е:
От втората възможност:
Тогава другият е:
И в двата случая получаваме една и съща двойка.
Отговор: Двата остри ъгъла са и .
Основната идея на този начин е да използваме квадрата на сбора, защото той създава два познати израза:
и:
Така всяка следваща стъпка се подсказва от формата на вече получения израз.
Задача 3. Отсечка между допирни точки Подготовка
Условие
Уточнение — възстановено условие. В първоначалните записки не са ясно записани мащабът и положението на ъгъла. Тук е използван математически съгласуваният вариант от помагалото: прав ъгъл при , и . Това е възстановено условие, а не дословен оригинал.
В правоъгълен триъгълник , с прав ъгъл при , е вписана окръжност с център . Тя допира катета в , а хипотенузата — в . Дадено е и .
а) Да се докаже:
б) Да се докаже:
и да се установи кога има равенство.

Решение а)
1. Първо изразяваме страните чрез дадения ъгъл
За по-кратки сметки означаваме и .
Спрямо ъгъла при катетът е срещулежащ, е прилежащ, а е хипотенузата. Затова:
Получаваме:
По Питагоровата теорема:
Как се сещаме за това? В отговора участват синусът на и негови степени. Значи е полезно още в началото да свържем страните със синуса и косинуса на този ъгъл. Понеже хипотенузата е , самите катети са равни на тези тригонометрични стойности.
2. За да намерим MN, свързваме допирните точки с центъра
Нека радиусът на вписаната окръжност е . Тогава:
Радиусът към допирна точка е перпендикулярен на допирателната, следователно:
Защо точно тези помощни отсечки? Търсим разстоянието между две точки от окръжността. Когато ги свържем с центъра, получаваме триъгълника , в който две страни са равни на радиуса. Ако намерим и ъгъла между тях, ще можем да изчислим третата страна .
3. Намираме ъгъла между двата радиуса
Разглеждаме четириъгълника . В него:
защото това са ъглите между радиусите и допирателните.
Ъгълът при е , понеже лежи върху , а — върху .
Сборът на вътрешните ъгли на четириъгълник е , затова:
Изваждаме известните ъгли и получаваме:
Така вече знаем две страни на триъгълника и ъгъла между тях.
4. Прилагаме косинусовата теорема
Косинусовата теорема изразява третата страна чрез другите две и ъгъла между тях. В триъгълника :
Заместваме и :
Използваме:
Това е формулата за косинус на допълнителни ъгли. Тя следва и от формулата за косинус на разлика:
Следователно:
Изнасяме :
Понеже , записваме:
5. Изразяваме радиуса чрез катетите
В У2 вече изведохме, че за правоъгълен триъгълник радиусът на вписаната окръжност е половината от разликата между сбора на катетите и хипотенузата.
Тук катетите са и , а хипотенузата е , затова:
Заместваме:
Квадратът на дробта е:
След умножението по получаваме:
Какво постигнахме? Премахнахме радиуса. Остана израз само чрез катетите и , за които знаем полезната връзка .
6. Преобразуваме израза, за да остане само x
Това е най-съществената алгебрична стъпка, затова първо обясняваме какво търсим.
Вече имаме множител . Ако успеем да получим и множител , произведението им ще стане:
А от знаем, че . Така ще премахнем и ще остане само , както се иска в отговора.
Затова разглеждаме внимателно другия множител:
Разкриваме квадрата:
Използваме :
Делим на :
Групираме членовете:
Това е произведението:
Следователно:
Връщаме се към :
Умножаваме последните два множителя:
Понеже :
Накрая заместваме :
е дължина, затова вземаме положителния квадратен корен:
С това а) е доказано.
Тук означава , а означава .
Решение б)
7. Търсим най-голямата стойност на квадрата на дължината
От решението на а) получихме:
Понеже , а е остър:
Защо търсим максимум на квадрата? За положителни дължини по-голямата дължина има и по-голям квадрат. Следователно и достигат най-голямата си стойност при едно и също . Работата с квадрата е по-лесна, защото няма корен.
Означаваме:
Търсим най-голямата стойност на тази функция за .
Как се сещаме да използваме производна? Вече сме свели геометричната задача до задача за най-голяма стойност на полином. Производната позволява да установим къде функцията расте и къде намалява — така намираме максимума, без да отгатваме при кое се достига.
8. Намираме къде функцията расте и къде намалява
Използваме правилото:
Затова:
Изнасяме общия множител :
В нашия интервал . Следователно знакът на производната зависи от втория множител — .
Намираме кога той е нула:
Разглеждаме двете страни на тази стойност.
При имаме , следователно и функцията расте.
При имаме , следователно и функцията намалява.
Значи функцията расте до , а след това намалява. Именно там е нейният максимум.
Важно е не само, че производната е нула, а че знакът ѝ се сменя от положителен на отрицателен. Това доказва, че сме намерили максимум.
9. Пресмятаме най-голямата дължина
При :
Следователно за всички допустими триъгълници:
Извличаме квадратен корен:
Опростяваме:
В последното равенство умножихме числителя и знаменателя по .
Така доказахме:
10. Кога има равенство и възможен ли е такъв триъгълник?
Максимумът се достига точно при .
Но , следователно:
Намираме другия катет от Питагоровата теорема:
Понеже е положителна дължина:
Значи равенството се достига при правоъгълен триъгълник със страни:
Тези катети са положителни и квадратите им имат сбор , така че такъв правоъгълен триъгълник действително съществува. Следователно намерената граница се достига.
Отговор: Най-голямата стойност е , точно при .
Задача 4. Равнобедрен триъгълник и отношение на радиусите Подготовка
У4 / 6.13
В равнобедрен триъгълник бедрата са , а основата е . Радиусите на вписаната и описаната окръжност са съответно и . Дадено е .
а) Да се намери отношението чрез .
Допълнения за упражнение от помагалото: б) За кои стойности на съществува такъв триъгълник и колко различни отношения се получават? в) Кога ъгълът при върха е остър, прав или тъп?
Означения: Тук е дължината на всяко бедро, а е основата. Това са означенията на тази задача, различни от обичайните , , .
Решение а) — отношението b/a
1. Височина и лице
Нека е височината към основата. В равнобедрен триъгълник тя е и медиана, затова . Питагоровата теорема в дава:
Лицето и полупериметърът са и .
2. Изразяваме двата радиуса
От и получаваме:
Делим двата израза:
3. Премахваме височината
Заместваме намереното . Разлагаме разликата на квадратите и съкращаваме положителния множител :
4. Решаваме безразмерното уравнение
Поставяме . Неравенството на триъгълника е , т.е. . Тогава:
Дискриминантата е . Следователно:
Допустимостта на двата корена се разглежда в следващата карта. Мащабът остава свободен: търси се отношение на страните, а не конкретна дължина.
Решение б) — допустими k и брой решения
1. Необходими ограничения
За недегенериран триъгълник и , следователно . Корените са реални точно когато . Получаваме:
2. Двата корена при строгото неравенство
Ако , то . Затова:
И двата корена удовлетворяват . За произволно страните образуват триъгълник и възстановяват даденото . Значи има две различни отношения , съответстващи на два вида по подобие.
3. Гранични случаи
При корените съвпадат: , т.е. и триъгълникът е равностранен. Има едно отношение.
При формално се получават или . Първото дава нулева основа, а второто — равенство в неравенството на триъгълника. И двете фигури са изродени. При или допустим триъгълник няма.
Решение в) — остър, прав или тъп ъгъл
1. Прагът се определя от косинуса
Нека . Косинусовата теорема за основата дава:
Следователно е остър при , прав при и тъп при . Двата ъгъла при основата винаги са остри, понеже са равни и сборът им е по-малък от .
2. Минус-коренът
При имаме . От косинусовата формула следва , т.е. . Този корен винаги дава остроъгълен триъгълник.
3. Плюс-коренът
За трябва да сравним с . Равенството е еквивалентно на:
Когато расте, намалява. Затова при триъгълникът е тъпоъгълен; при е правоъгълен; при е остроъгълен. При е равностранен.
4. Защо „остроъгълен“ не винаги избира един корен
Например при получаваме:
И двете числа са по-малки от . Следователно и двата триъгълника са остроъгълни. Изборът на минус-корена само от думата „остроъгълен“ би пропуснал допустимо решение.
Задача 5. Точка в равностранен триъгълник Подготовка
У5 / 6.15
Уточнение за възстановеното условие: Числата , и са разчетени от чертежа в записките. Част от искането за страни и лице е отрязана; то се потвърждава от следващите пресмятания. Подусловията по-долу са редакторското подреждане от помагалото.
Вътрешната точка на равностранния триъгълник има перпендикулярни проекции , и съответно върху , и . Дадено е:
Да се намерят: а) страната и лицето на ; б) страните и лицето на ; в) разстоянията , и .
Решение а) — страната и лицето на ABC
1. Използваме лицата на трите части
Нека страната на равностранния триъгълник е , а височината му — . Свързваме с трите върха. Понеже точката е вътрешна, лицата на , и се събират до лицето на . Основите им са равни на , а височините са съответно , и :
Съкращаваме . Получаваме . Това е теоремата на Вивиани, тук изведена чрез лица.
2. Възстановяваме страната
Височината в равностранен триъгълник е . Затова:
3. Намираме лицето
Получените дължина и лице са положителни и съответстват на вътрешната точка с трите дадени положителни разстояния.
Решение б) — триъгълникът на проекциите
1. Обясняваме ъглите при M
В четириъгълника ъглите при и са прави, а ъгълът при е . Следователно:
Аналогично . Използваме .
2. Косинусова теорема за всяка страна
Страната свързва петите на перпендикулярите с дължини и :
За другите две страни съответните двойки разстояния са и :
Дължините са положителните корени:
3. Лице на триъгълника на проекциите
Трите перпендикуляра от са в различни посоки с ъгли помежду си, така че лежи вътре в . Събираме лицата на , и :
Решение в) — разстоянията MA, MB и MC
1. Окръжност с диаметър AM
Понеже и , имаме . Четирите точки лежат на окръжността с диаметър .
В тази окръжност хордата е срещу вписания ъгъл . По разширената синусова теорема диаметърът е:
2. Прилагаме същата идея при B и C
При върха използваме проекциите върху и , т.е. и . При използваме и :
3. Проверяваме съответствията
За стои хордата , защото двете проекции са върху страните през . За стои , а за — . Разместването на тези двойки би поставило правилни числа при грешни върхове.
Диаметърът е на малката помощна окръжност. Той не е диаметърът на окръжността, описана около целия .
Задача 6. Триъгълник по три страни Подготовка
У6 / 6.1
Несъответствие в източника — възстановено условие: В първоначалните записки изглежда написано като , но чертежът, , полупериметърът и следващите сметки използват . Основният вариант тук е ––. Отделната затворена справка след решенията разглежда ; двете условия не се комбинират.
Даден е триъгълник със страни , , . Нека ; и са радиусите на вписаната и описаната окръжност.
Да се намерят: а) и ; б) височината към и радиусите ; в) медианата от ; г) вътрешната ъглополовяща от ; д) разстоянието между центровете и на описаната и вписаната окръжност.
Решение а) — синус и косинус на γ
1. Косинусова теорема
Ъгълът е между страните и , а срещу него е . Следователно:
2. Избор на знака на синуса
Вътрешният ъгъл удовлетворява , затова синусът му е положителен:
3. Лице — два независими начина
То ще ни трябва за радиусите и височината:
Проверяваме чрез Хероновата формула. Полупериметърът е :
Решение б) — височината и двата радиуса
1. Лице и полупериметър
От трите дадени страни Хероновата формула дава и . Така картата може да се използва и без отваряне на решение а).
2. Височина към AB
В равенството основата е точно . Получаваме:
3. Описан и вписан радиус
Използваме и :
Първо намерихме лицето, защото то свързва всяка от тези неизвестни с вече известните страни.
Решение в) — медианата от C
1. Формула чрез трите страни
Нека е средата на , така че и . Прилагаме косинусовата теорема в и . Ъглите при са допълнителни, затова косинусовите членове се унищожават при събиране:
2. Заместване
На чертежа е средата, е петата на ъглополовящата, а е петата на височината. Те са различни точки, понеже триъгълникът не е равнобедрен при .
Решение г) — вътрешната ъглополовяща
1. Формула и половин ъгъл
За ъглополовящата е валидна формулата . Тъждеството , заедно с косинусовата теорема, я преобразува до:
Избираме положителния корен, защото дължината е положителна и .
2. Пресмятане без закръгляване
Теоремата за ъглополовящата дава , докато за медианата . Това обяснява защо и имат различни дължини.
Решение д) — разстоянието OI
1. Радиуси и формула на Ойлер
За дадените страни и , следователно и . Формулата на Ойлер за центровете на описаната и вписаната окръжност е .
2. Точно пресмятане
3. Числова справка за различните отсечки
Приблизително , , . Тези стойности са близки, но височината, медианата и ъглополовящата са различни отсечки. Радиусите са и , а .
Справка — отделният вариант BC = 16
1. Самостоятелно условие
Тази справка разглежда само триъгълник с , , заради неясното число в записките. Търсят се същите елементи като в основната задача. Това е друг математически вариант, а не допълнително условие към .
2. Полупериметър, лице и ъгъл
Неравенството е изпълнено. Имаме и:
3. Височина и радиуси
4. Медиана и ъглополовяща
5. Разстояние между центровете
Лицето и радиусът от основното решение не се отнасят за този вариант. Чертежът и последователните пресмятания в записките подкрепят , затова то е основното възстановено условие; за окончателно сверяване е нужен първоначалният текст на задача 6.1.
Задача 7. Страна, ъгъл и описан радиус Подготовка
У7 / 6.2, а)
В триъгълник използваме , , и . Радиусът на описаната окръжност е . Дадено е:
Да се намерят страните , и и всички допустими решения.
Решение
1. Намираме страната срещу дадения ъгъл
Ъгълът е при , следователно срещулежащата му страна е . Разширената синусова теорема дава:
2. Косинусова теорема за b
Ъгълът е между страните и . С вече намереното и даденото получаваме:
Понеже , следва , т.е.:
3. Отхвърляме недопустимия корен
Алгебричните корени са и . Страна на триъгълник е положителна, затова вторият корен отпада. В записките неговият знак е неясен; разлагането показва точно .
4. Проверяваме съществуването и първоначалните данни
Най-дългата страна е и . Триъгълникът съществува. Косинусът на ъгъла при , пресметнат от страните, е:
Понеже е вътрешен ъгъл, това определя . Описаният радиус е:
И двете дадени величини са възстановени. Има едно допустимо решение, защото другият корен е отрицателен.
Задача 8. Страна, ъгъл и вписан радиус Подготовка
У8 / 6.2, б)
В триъгълник нека , , , , а е радиусът на вписаната окръжност. Дадено е:
Да се намерят страните , и и всички допустими решения.
Решение
1. Два израза за лицето
Радиусът на вписаната окръжност се свързва с лицето чрез , където . Ъгълът е между страните и , така че:
От друга страна:
2. Линейна връзка между неизвестните страни
Приравняваме изразите и съкращаваме положителното :
За геометрично допустимо решение са нужни и .
3. Второ уравнение и факторизация
Косинусовата теорема при дава:
Заместваме и разкриваме скобите:
4. Избираме геометрично допустимия корен
Коренът е недопустим: дава нулева страна и . Остава , откъдето .
5. Проверка и единственост
Неравенството е изпълнено. За получените страни:
Следователно вътрешният ъгъл е , а радиусът е точно даденият. След факторизацията остава само един положителен допустим корен, затова решението е единствено.
Задача 9. Тъп ъгъл и двата радиуса Подготовка
У9 / 6.2, в)
В триъгълник нека , , и . Радиусите на вписаната и описаната окръжност са съответно и . Дадено е:
Да се намерят страните , и и всички допустими решения.
Решение
1. Страната срещу ъгъла 120°
От разширената синусова теорема:
2. Свързваме произведението и сбора на b и c
Изразяваме лицето чрез двете страни и ъгъла между тях, както и чрез вписания радиус:
Приравняваме и съкращаваме :
3. Косинусова теорема със знак минус при косинуса
Понеже , отрицателният косинусов член става положителен:
4. Намираме сбора и произведението
Поставяме . Тогава и:
Сборът на положителни страни е положителен. Коренът отпада, следователно и .
5. Възстановяваме двете страни
Числата и са корените на уравнение със сбор и произведение :
Това означава или . Двете означения се получават чрез размяна на и и описват един и същ вид триъгълник.
6. Проверяваме всички данни
Най-дългата страна е по-малка от . За този триъгълник:
Получаваме вътрешен ъгъл и двата дадени радиуса. Отхвърлихме единствения отрицателен сбор; положителният сбор и произведение определят само двете размени на намерените страни.
Задача 10. Височина и двата радиуса Подготовка
У10 / 6.2, г)
В триъгълник страните са , и . Височината от към е , а радиусите на вписаната и описаната окръжност са и . Дадено е:
Да се намерят страните , и и всички допустими решения.
Решение
1. Извличаме произведението ab
Използваме два израза за едно и също лице:
Тъй като , можем да съкратим . Получаваме:
2. Извличаме сумата a+b чрез c
Сега използваме и :
Следователно , и . Известни са произведението на и сборът им чрез ; остава да намерим .
3. Подготвяме Хероновата формула
Вместо да търсим и поотделно още сега, разкриваме произведението:
Заместваме вече изведените връзки:
4. Намираме c
Повдигнатата на квадрат Херонова формула е . Получаваме:
Делим на и пресмятаме:
Дължината е положителна, затова .
5. Намираме a и b
Сега и . Числата са корените на:
Получаваме или ; размяната съответства на размяна на върховете и .
6. Проверяваме всички първоначални данни
Най-дългата страна е и . Полупериметърът и лицето са:
Връщаме се към трите първоначални величини:
Всички условия са удовлетворени. Положителната стойност на е единствена, а могат само да разменят означенията си. Решението довършва идеята със сбор и произведение от записките.
Подготовка по задачи
Изберете комплект за основна задача от помагалото. Упражненията са самостоятелни; подсказките и подробните решения се отварят отделно.
- У1 — Височина към хипотенузата
- У2 — Радиуси и остри ъгли
- У3 — Допирни точки и максимум
- У4 — Равнобедрен триъгълник
- У5 — Точка в равностранен триъгълник
- У6 — Триъгълник по три страни
- У7 — Страна, ъгъл и описан радиус
- У8 — Страна, ъгъл и вписан радиус
- У9 — Тъп ъгъл и два радиуса
- У10 — Височина и два радиуса