Подготовка за задача 3

Допирни точки и най-голяма дължина

Обратно към задачите и подготовката

Радиуси към допирни точки, косинусова теорема, преобразувания и доказване на максимум.

Осем авторски упражнения, подредени от основните връзки към цялостното решаване. Всяка задача съдържа собствено условие и припомняне. Подсказката и решението се отварят независимо.

Задача 1. Катети при единична хипотенуза

Условие

Триъгълник ABCABC е правоъгълен при AA, BC=1BC=1 и ∠C=α\angle C=\alpha. Ако AB=3/5AB=3/5 и AC=4/5AC=4/5, намерете sinα\sin\alpha, cosα\cos\alpha и проверете Питагоровата връзка.

Схема към упражнението: Катети при единична хипотенуза
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Срещу ∠C\angle C лежи ABAB. Прилежащият катет е ACAC.

Подсказка

Разделянето на хипотенуза 11 не променя числото.

Решение

1. По определенията:

sinα=ABBC=35,cosα=ACBC=45.\sin\alpha=\frac{AB}{BC}=\frac35,\qquad\cos\alpha=\frac{AC}{BC}=\frac45.

2. Проверяваме съвместимостта на страните:

(35)2+(45)2=925+1625=1=BC2.\left(\frac35\right)^2+\left(\frac45\right)^2=\frac9{25}+\frac{16}{25}=1=BC^2.

3. При единична хипотенуза самите катети са тригонометричните стойности. Това позволява по-късно да заменим геометричните дължини с удобни променливи.

Задача 2. Радиуси към две допирателни

Условие

Окръжност с център II и радиус 33 допира двете рамена на ъгъл с връх CC в MM и NN. Ако ∠MCN=40∘\angle MCN=40^\circ, намерете IMIM, ININ, ъглите CMICMI, CNICNI и MINMIN.

Схема към упражнението: Радиуси към две допирателни
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Радиусът към допирната точка е перпендикулярен на допирателната. Сборът на вътрешните ъгли на четириъгълник е 360∘360^\circ.

Подсказка

В четириъгълника CMINCMIN два от ъглите са прави.

Решение

1. Двата радиуса са IM=IN=3IM=IN=3. От допирането следва ∠CMI=∠CNI=90∘\angle CMI=\angle CNI=90^\circ.

2. Събираме ъглите на CMINCMIN:

40∘+90∘+∠MIN+90∘=360∘.40^\circ+90^\circ+\angle MIN+90^\circ=360^\circ.

3. След изваждане получаваме ∠MIN=140∘\angle MIN=140^\circ. Двата радиуса образуват тъп ъгъл, въпреки че ъгълът между допирателните е остър.

Задача 3. Обратна връзка между двата ъгъла

Условие

Окръжност с център II допира рамената на ъгъл с връх CC в MM и NN. Дадено е ∠MIN=110∘\angle MIN=110^\circ. Намерете ∠MCN\angle MCN и обяснете защо сборът на двата ъгъла е 180∘180^\circ.

Схема към упражнението: Обратна връзка между двата ъгъла
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Двата ъгъла при допирните точки са по 90∘90^\circ.

Подсказка

Извадете двата прави ъгъла от сбора на ъглите в четириъгълника.

Решение

1. От IM⟂CMIM\perp CM и IN⟂CNIN\perp CN получаваме:

∠MCN+90∘+110∘+90∘=360∘.\angle MCN+90^\circ+110^\circ+90^\circ=360^\circ.

2. Двата прави ъгъла дават общо 180∘180^\circ. Затова останалите два също имат сбор 180∘180^\circ.

3. Следователно ∠MCN=180∘−110∘=70∘\angle MCN=180^\circ-110^\circ=70^\circ.

Задача 4. Дължина на хордата чрез косинусовата теорема

Условие

Окръжност с център II и радиус 22 допира рамената на ъгъл MCN=60∘MCN=60^\circ в MM и NN. Намерете дължината MNMN.

Схема към упражнението: Дължина на хордата чрез косинусовата теорема
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

В триъгълника MINMIN са известни две страни: IM=IN=2IM=IN=2. За третата използваме косинусовата теорема.

Подсказка

Първо намерете ъгъла MINMIN чрез четириъгълника CMINCMIN. Той не е 60∘60^\circ.

Решение

1. Радиусите са перпендикулярни на допирателните, затова ∠MIN=180∘−60∘=120∘\angle MIN=180^\circ-60^\circ=120^\circ.

2. По косинусовата теорема и cos120∘=−1/2\cos120^\circ=-1/2:

MN2=22+22−2·2·2(−12)=12.MN^2=2^2+2^2-2\cdot2\cdot2\left(-\frac12\right)=12.

3. Понеже дължината е положителна, MN=12=23MN=\sqrt{12}=2\sqrt3. Отрицателният косинус увеличава квадрата на третата страна.

Задача 5. Премахване на едната променлива

Условие

Положителните числа x,yx,y удовлетворяват x2+y2=1x^2+y^2=1. Докажете (x+y−1)2/2=(1−x)(1−y)(x+y-1)^2/2=(1-x)(1-y) и опростете [(x+y−1)2/2](1+y)[(x+y-1)^2/2](1+y) до израз само чрез xx.

Припомняне

Разкриването на квадрат дава смесени произведения. Произведението (1−y)(1+y)(1-y)(1+y) е разлика на квадрати.

Подсказка

В разкрития квадрат заменете x2+y2x^2+y^2 с 11, после групирайте.

Решение

1. Разкриваме квадрата:

(x+y−1)2=x2+y2+1+2xy−2x−2y=2+2xy−2x−2y.\begin{array}{l}(x+y-1)^2=x^2+y^2+1+2xy-2x-2y\\=2+2xy-2x-2y.\end{array}

2. Делим на 22 и разлагаме:

(x+y−1)22=1+xy−x−y=(1−x)(1−y).\frac{(x+y-1)^2}{2}=1+xy-x-y=(1-x)(1-y).

3. Умножаваме по 1+y1+y и използваме 1−y2=x21-y^2=x^2:

(1−x)(1−y)(1+y)=(1−x)(1−y2)=(1−x)x2.\begin{array}{l}(1-x)(1-y)(1+y)\\=(1-x)(1-y^2)=(1-x)x^2.\end{array}

Търсеният израз е x2(1−x)x^2(1-x).

Задача 6. Максимум с производна

Условие

За 0<t<10<t<1 намерете най-голямата стойност на f(t)=t2(1−t)f(t)=t^2(1-t). Обосновете чрез знака на производната, че намерената точка действително е максимум.

Припомняне

Производната на tnt^n е ntn−1nt^{n-1}. Положителната производна означава растене, отрицателната — намаляване.

Подсказка

Разложете производната като произведение и използвайте t>0t>0.

Решение

1. Записваме f(t)=t2−t3f(t)=t^2-t^3 и диференцираме:

f′(t)=2t−3t2=t(2−3t).f'(t)=2t-3t^2=t(2-3t).

2. В интервала 0<t<2/30<t<2/3 и двата множителя са положителни, затова функцията расте. В 2/3<t<12/3<t<1 вторият е отрицателен и функцията намалява.

3. Следователно единственият максимум в допустимия интервал е при t=2/3t=2/3:

f(23)=49(1−23)=427.f\left(\frac23\right)=\frac49\left(1-\frac23\right)=\frac4{27}.

Знакът се сменя от плюс на минус; само равенството f′(t)=0f'(t)=0 не би било достатъчно.

Задача 7. Същата оценка без производни

Условие

За 0<t<10<t<1 докажете t2(1−t)≤4/27t^2(1-t)\leq4/27 чрез разлагане на разликата. Намерете кога има равенство.

Припомняне

За да докажем горна граница, можем да покажем, че разликата между нея и израза е неотрицателна.

Подсказка

Проверете разлагането 4/27−t2(1−t)=(t−2/3)2(t+1/3)4/27-t^2(1-t)=(t-2/3)^2(t+1/3).

Решение

1. Разкриването на произведението дава:

(t−23)2(t+13)=t3−t2+427.\left(t-\frac23\right)^2\left(t+\frac13\right)=t^3-t^2+\frac4{27}.

2. Това е точно 4/27−t2(1−t)4/27-t^2(1-t). Квадратът е неотрицателен, а t+1/3>0t+1/3>0. Значи разликата е неотрицателна.

3. Тя е нула точно когато t−2/3=0t-2/3=0. Следователно границата е 4/274/27 и се достига единствено при t=2/3t=2/3.

Задача 8. Как се променя максимумът при друга хипотенуза

Условие

Триъгълник ABCABC е правоъгълен при AA и BC=6BC=6. Вписаната окръжност допира ACAC в MM и BCBC в NN. Намерете най-голямата стойност на MNMN и катетите при равенство. Може да използвате доказаната формула MN2=c2t2(1−t)MN^2=c^2t^2(1-t), където c=BCc=BC и t=AB/ct=AB/c.

Схема към упражнението: Как се променя максимумът при друга хипотенуза
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

При подобие дължините се умножават по коефициента, а квадратите им — по квадрата му. За 0<t<10<t<1 максимумът на t2(1−t)t^2(1-t) е 4/274/27.

Подсказка

Поставете c=6c=6 във формулата. Равенството е при t=2/3t=2/3, а другият катет следва от Питагоровата теорема.

Решение

1. От дадената формула:

MN2≤36·427=163.MN^2\leq36\cdot\frac4{27}=\frac{16}{3}.

2. Вземаме положителния корен:

MNmax=43=433.MN_{\max}=\frac4{\sqrt3}=\frac{4\sqrt3}{3}.

3. Равенство има при AB/6=2/3AB/6=2/3, тоест AB=4AB=4. Другият катет е AC=62−42=25AC=\sqrt{6^2-4^2}=2\sqrt5. Катетите са положителни и квадратите им имат сбор 3636, затова равенството действително е постижимо.