Подготовка за задача 4

Равнобедрен триъгълник с параметър

Обратно към задачите и подготовката

Височина, безразмерно отношение, квадратно уравнение и допустими геометрични решения.

Осем авторски упражнения, подредени от основните връзки към цялостното решаване. Всяка задача съдържа собствено условие и припомняне. Подсказката и решението се отварят независимо.

Задача 1. Височина в равнобедрен триъгълник

Условие

В равнобедрен триъгълник ABCABC са дадени AC=BC=5AC=BC=5 и AB=6AB=6. Височината CHCH е спусната към основата. Намерете AHAH, HBHB, CHCH и лицето.

Схема към упражнението: Височина в равнобедрен триъгълник
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

В равнобедрен триъгълник височината към основата е и медиана.

Подсказка

Основата се разделя на две равни части. Приложете Питагоровата теорема в ACHACH.

Решение

1. Имаме AH=HB=6/2=3AH=HB=6/2=3.

2. Триъгълникът ACHACH е правоъгълен, следователно CH2=52−32=16CH^2=5^2-3^2=16, откъдето CH=4CH=4.

3. Лицето е S=AB·CH/2=6·4/2=12S=AB\cdot CH/2=6\cdot4/2=12. Височината е положителният корен, защото е дължина.

Задача 2. Допустими стойности на отношението основа към бедро

Условие

В равнобедрен триъгълник бедрата са с дължина a>0a>0, а основата — bb. За x=b/ax=b/a намерете точния допустим интервал. Обяснете защо краищата не се включват.

Схема към упражнението: Допустими стойности на отношението основа към бедро
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Всяка страна на недегенериран триъгълник е положителна и е по-малка от сбора на другите две.

Подсказка

Същественото неравенство тук е b<2ab<2a. Делете само на положителното aa.

Решение

1. От положителността на основата имаме b>0b>0. От триъгълното неравенство за основата следва b<a+a=2ab<a+a=2a.

2. Делим на a>0a>0 и получаваме 0<x<20<x<2.

3. При x=0x=0 основата е нула. При x=2x=2 основата е равна на сбора на бедрата и трите върха са на една права. Нито един край не задава недегенериран триъгълник.

Задача 3. Двата радиуса по конкретни страни

Условие

Равнобедрен триъгълник има бедра 55, основа 66 и височина към основата 44. Намерете rr, RR и r/Rr/R.

Схема към упражнението: Двата радиуса по конкретни страни
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

За всеки триъгълник S=prS=pr и R=abc/(4S)R=abc/(4S), като a,b,ca,b,c в последната формула означават трите страни.

Подсказка

Първо намерете лицето и полупериметъра. В произведението за RR участват и двете бедра.

Решение

1. Лицето е S=6·4/2=12S=6\cdot4/2=12, а полупериметърът е p=(5+5+6)/2=8p=(5+5+6)/2=8.

r=128=32,R=5·5·64·12=258.r=\frac{12}{8}=\frac32,\qquad R=\frac{5\cdot5\cdot6}{4\cdot12}=\frac{25}{8}.

2. Следователно:

rR=3/225/8=1225.\frac rR=\frac{3/2}{25/8}=\frac{12}{25}.

3. Отношението няма мерна единица и не се променя при увеличаване на всички страни с един и същ коефициент.

Задача 4. Изразяване на отношението чрез една променлива

Условие

Равнобедрен триъгълник има бедра 11 и основа xx, където 0<x<20<x<2. Изведете формула за k=r/Rk=r/R чрез xx.

Схема към упражнението: Изразяване на отношението чрез една променлива
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Височината е h=1−x2/4h=\sqrt{1-x^2/4}. Използвайте S=xh/2S=xh/2, p=1+x/2p=1+x/2, r=S/pr=S/p и R=x/(4S)R=x/(4S).

Подсказка

В отношението ще се появи h2h^2. След замяната му разложете 4−x24-x^2.

Решение

1. От формулите за лицето и радиусите:

r=xh2+x,R=12h.r=\frac{xh}{2+x},\qquad R=\frac1{2h}.

2. Затова:

k=2xh22+x=2x(1−x2/4)2+x=x(2−x)(2+x)2(2+x)=x(2−x)2.\begin{array}{l}\displaystyle k=\frac{2xh^2}{2+x}=\frac{2x(1-x^2/4)}{2+x}\\\displaystyle=\frac{x(2-x)(2+x)}{2(2+x)}=\frac{x(2-x)}2.\end{array}

3. Съкращението е допустимо, защото 2+x>02+x>0. Получаваме k=x−x2/2k=x-x^2/2. Единичните бедра не ограничават формата: всеки равнобедрен триъгълник може да се приведе към този мащаб.

Задача 5. Два допустими корена за една стойност на параметъра

Условие

За равнобедрен триъгълник означаваме x=b/ax=b/a, където aa е бедро, а bb — основа. Дадено е r/R=3/8r/R=3/8. Използвайте r/R=x−x2/2r/R=x-x^2/2 и намерете всички възможни отношения b/ab/a.

Припомняне

Геометричният интервал е 0<x<20<x<2. След решаване на квадратното уравнение проверяваме всеки корен в този интервал.

Подсказка

Умножете уравнението по 88 и разложете получения квадратен тричлен.

Решение

1. От x−x2/2=3/8x-x^2/2=3/8 следва 8x−4x2=38x-4x^2=3, тоест 4x2−8x+3=04x^2-8x+3=0.

4x2−8x+3=(2x−1)(2x−3).4x^2-8x+3=(2x-1)(2x-3).

2. Корените са x=1/2x=1/2 и x=3/2x=3/2.

3. И двата принадлежат на 0<x<20<x<2, затова и двата са геометрично допустими. Те дават два различни вида равнобедрени триъгълници до подобие.

Задача 6. Кога параметърът изобщо е допустим

Условие

За 0<x<20<x<2 е дадено k=x−x2/2k=x-x^2/2. Намерете всички възможни стойности на kk и броя на допустимите стойности на xx за всяка от тях.

Припомняне

Допълването до точен квадрат показва горна граница. Краищата x=0x=0 и x=2x=2 не са допустими.

Подсказка

Запишете k=1/2−(x−1)2/2k=1/2-(x-1)^2/2 и после решете за xx.

Решение

1. Преобразуваме:

k=12−(x−1)22.k=\frac12-\frac{(x-1)^2}{2}.

2. За 0<x<20<x<2 имаме x(2−x)>0x(2-x)>0, затова k>0k>0. От квадрата следва k≤1/2k\leq1/2.

3. Уравнението дава x=1±1−2kx=1\pm\sqrt{1-2k}. При 0<k<1/20<k<1/2 двата корена са различни и са в интервала (0,2)(0,2). При k=1/2k=1/2 има само x=1x=1, който задава равностранен триъгълник.

4. При k=0k=0 корените са недопустимите 00 и 22. За k<0k<0 или k>1/2k>1/2 няма допустим триъгълник.

Задача 7. Вид на ъгъла при върха

Условие

Равнобедрен триъгълник има бедра aa и основа bb. За x=b/ax=b/a определете ъгъла γ\gamma между бедрата при x=1x=1, x=2x=\sqrt2 и x=3x=\sqrt3.

Припомняне

По косинусовата теорема b2=2a2−2a2cosγb^2=2a^2-2a^2\cos\gamma. Знакът на косинуса определя вида на ъгъла.

Подсказка

Разделете на 2a22a^2 и изразете cosγ\cos\gamma чрез xx.

Решение

1. От косинусовата теорема:

cosγ=1−b22a2=1−x22.\cos\gamma=1-\frac{b^2}{2a^2}=1-\frac{x^2}{2}.

2. При x=1x=1 получаваме cosγ=1/2\cos\gamma=1/2, тоест γ=60∘\gamma=60^\circ. При x=2x=\sqrt2 косинусът е нула и γ=90∘\gamma=90^\circ.

3. При x=3x=\sqrt3 косинусът е −1/2-1/2, тоест γ=120∘\gamma=120^\circ. Сравняването с 2\sqrt2 позволява да разпознаем острия, правия и тъпия ъгъл без измерване по схема.

Задача 8. Коренът със знак плюс не е задължително тъпоъгълен

Условие

В равнобедрен триъгълник с бедро aa и основа bb е дадено r/R=12/25r/R=12/25. Намерете всички отношения x=b/ax=b/a и определете вида на двата триъгълника според ъглите.

Припомняне

Използвайте k=x−x2/2k=x-x^2/2, 0<x<20<x<2 и cosγ=1−x2/2\cos\gamma=1-x^2/2, където γ\gamma е ъгълът между бедрата.

Подсказка

За k=12/25k=12/25 под корена във формулата x=1±1−2kx=1\pm\sqrt{1-2k} остава 1/251/25.

Решение

1. Решаваме за отношението:

x=1±1−2425=1±15.x=1\pm\sqrt{1-\frac{24}{25}}=1\pm\frac15.

2. Получаваме x=4/5x=4/5 и x=6/5x=6/5. И двата са в (0,2)(0,2).

3. Косинусите на ъглите при върха са съответно:

1−(4/5)22=1725,1−(6/5)22=725.1-\frac{(4/5)^2}{2}=\frac{17}{25},\qquad1-\frac{(6/5)^2}{2}=\frac7{25}.

4. И двата косинуса са положителни, затова и двата върхови ъгъла са остри. Основните ъгли на недегенериран равнобедрен триъгълник винаги са остри. Следователно и двата триъгълника са остроъгълни; знакът пред корена сам по себе си не определя вида.