Подготовка за задача 8

Страна, ъгъл и вписан радиус

Обратно към задачите и подготовката

Два израза за лицето, връзка между неизвестните страни и геометрична проверка.

Осем авторски упражнения, подредени от основните връзки към цялостното решаване. Всяка задача съдържа собствено условие и припомняне. Подсказката и решението се отварят независимо.

Задача 1. Лице по две страни и ъгъл

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени b=CA=5b=CA=5, c=AB=4c=AB=4 и α=∠A=60∘\alpha=\angle A=60^\circ. Намерете лицето.

Схема към упражнението: Лице по две страни и ъгъл
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Когато е известен ъгълът между две страни, S=bcsinα/2S=bc\sin\alpha/2.

Подсказка

Ъгълът при AA е между CACA и ABAB. Използвайте sin60∘=3/2\sin60^\circ=\sqrt3/2.

Решение

1. Страните през върха AA са именно bb и cc, затова формулата е приложима непосредствено.

S=5·42·32=53.S=\frac{5\cdot4}{2}\cdot\frac{\sqrt3}{2}=5\sqrt3.

2. За лицето не е необходимо първо да намираме третата страна. В обратна задача този израз ще бъде удобен за приравняване с друг израз за същото лице.

Задача 2. Лице чрез вписания радиус

Условие

Триъгълник има страни 3,4,53,4,5 и вписан радиус r=1r=1. Намерете лицето чрез полупериметъра и проверете чрез правоъгълния триъгълник.

Схема към упражнението: Лице чрез вписания радиус
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Формулата е S=prS=pr, където pp е половината от сбора на трите страни.

Подсказка

Полупериметърът е 66. Проверете Питагоровата теорема за 3,4,53,4,5.

Решение

1. Пресмятаме p=(3+4+5)/2=6p=(3+4+5)/2=6. Оттук S=pr=6·1=6S=pr=6\cdot1=6.

2. Понеже 32+42=523^2+4^2=5^2, триъгълникът е правоъгълен с катети 33 и 44. Другият израз е S=3·4/2=6S=3\cdot4/2=6.

3. Съвпадението показва как една и съща геометрична величина свързва страни, ъгъл и радиус.

Задача 3. Два израза за едно лице

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени c=AB=4c=AB=4, α=∠A=60∘\alpha=\angle A=60^\circ и r=3/2r=\sqrt3/2. Означаваме неизвестните страни с a=BCa=BC и b=CAb=CA. Изведете линейна връзка между aa и bb.

Схема към упражнението: Два израза за едно лице
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Едновременно важат S=bcsinα/2S=bc\sin\alpha/2 и S=(a+b+c)r/2S=(a+b+c)r/2.

Подсказка

След заместване и съкращаване на 3\sqrt3 трябва да се получи 4b=a+b+44b=a+b+4.

Решение

1. От известните страна и ъгъл получаваме S=b·4·(3/2)/2=b3S=b\cdot4\cdot(\sqrt3/2)/2=b\sqrt3.

2. От вписания радиус:

S=a+b+42·32=(a+b+4)34.S=\frac{a+b+4}{2}\cdot\frac{\sqrt3}{2}=\frac{(a+b+4)\sqrt3}{4}.

3. Приравняваме и умножаваме по 4/3>04/\sqrt3>0: 4b=a+b+44b=a+b+4. Следователно a=3b−4a=3b-4.

4. Това още не е пълното решение: намерили сме една връзка за две неизвестни. Нужна е и косинусовата теорема.

Задача 4. Заместване в косинусовата теорема

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени c=4c=4, α=60∘\alpha=60^\circ и връзката a=3b−4a=3b-4 между положителните страни a=BCa=BC и b=CAb=CA. Намерете aa и bb.

Схема към упражнението: Заместване в косинусовата теорема
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Косинусовата теорема тук е a2=b2+16−4ba^2=b^2+16-4b.

Подсказка

Заменете aa с 3b−43b-4, разкрийте квадрата и изнесете общ множител.

Решение

1. Заместваме линейната връзка:

(3b−4)2=b2+16−4b,9b2−24b+16=b2−4b+16,8b2−20b=4b(2b−5)=0.\begin{array}{l}(3b-4)^2=b^2+16-4b,\\9b^2-24b+16=b^2-4b+16,\\8b^2-20b=4b(2b-5)=0.\end{array}

2. Корените са b=0b=0 и b=5/2b=5/2. Първият не е положителна страна, затова b=5/2b=5/2.

3. Тогава a=3·(5/2)−4=7/2a=3\cdot(5/2)-4=7/2. Страните 7/2,5/2,47/2,5/2,4 са положителни и най-голямата удовлетворява 4<7/2+5/2=64<7/2+5/2=6.

Задача 5. Защо нулевият корен не е триъгълник

Условие

При възстановяване на триъгълник е получено 4b(2b−5)=04b(2b-5)=0 и a=3b−4a=3b-4, а третата страна е c=4c=4. Разгледайте и двата корена и проверете геометричния смисъл на всеки.

Припомняне

Алгебричното уравнение може да има корени, които не изпълняват първоначалните условия за дължини.

Подсказка

При b=0b=0 пресметнете и aa. За положителния корен проверете триъгълните неравенства.

Решение

1. При b=0b=0 получаваме a=−4a=-4. И нулевата, и отрицателната стойност са недопустими за страни.

2. При b=5/2b=5/2 получаваме a=7/2a=7/2. Трите неравенства са:

72+52>4,72+4>52,52+4>72.\frac72+\frac52>4,\qquad\frac72+4>\frac52,\qquad\frac52+4>\frac72.

3. Следователно само двойката a=7/2a=7/2, b=5/2b=5/2 е геометрично допустима. Отхвърлянето се прави по първоначалните условия, а не по това кой корен изглежда по-удобен.

Задача 6. Когато вписаният радиус прави данните невъзможни

Условие

Съществува ли триъгълник ABCABC с c=AB=4c=AB=4, α=∠A=60∘\alpha=\angle A=60^\circ и вписан радиус r=23r=2\sqrt3?

Припомняне

Двата израза за лицето трябва да дават една и съща положителна стойност.

Подсказка

От страната и ъгъла S=b3S=b\sqrt3, а от радиуса S=(a+b+4)3S=(a+b+4)\sqrt3.

Решение

1. Приравняваме двата израза:

b3=(a+b+4)3.b\sqrt3=(a+b+4)\sqrt3.

2. Съкращаваме положителното 3\sqrt3 и получаваме b=a+b+4b=a+b+4, тоест a=−4a=-4.

3. Това противоречи на положителността на страната. Следователно такъв триъгълник не съществува; няма смисъл да търсим още корени чрез косинусовата теорема.

Задача 7. Същият подход при прав ъгъл

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени α=∠A=90∘\alpha=\angle A=90^\circ, c=AB=4c=AB=4 и вписан радиус r=1r=1. Намерете a=BCa=BC и b=CAb=CA.

Схема към упражнението: Същият подход при прав ъгъл
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Страната aa е хипотенузата. Лицето може да се запише и като bc/2bc/2, и като prpr.

Подсказка

От лицата следва a=3b−4a=3b-4. После използвайте a2=b2+16a^2=b^2+16.

Решение

1. Приравняваме S=4b/2=2bS=4b/2=2b и S=(a+b+4)/2S=(a+b+4)/2. Получаваме 4b=a+b+44b=a+b+4, тоест a=3b−4a=3b-4.

2. По Питагоровата теорема:

(3b−4)2=b2+16,8b2−24b=8b(b−3)=0.\begin{array}{l}(3b-4)^2=b^2+16,\\8b^2-24b=8b(b-3)=0.\end{array}

3. Отхвърляме b=0b=0 и получаваме b=3b=3, a=5a=5. Страните са 5,3,45,3,4 и радиусът действително е (3+4−5)/2=1(3+4-5)/2=1.

Задача 8. Цялостна задача с вписан радиус

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени c=AB=6c=AB=6, α=∠A=60∘\alpha=\angle A=60^\circ и r=33/4r=3\sqrt3/4. Намерете всички страни.

Схема към упражнението: Цялостна задача с вписан радиус
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Приравняването на bcsinα/2bc\sin\alpha/2 и prpr дава първата връзка. Косинусовата теорема дава второто уравнение.

Подсказка

Първата връзка е a=3b−6a=3b-6. След заместване ще се появи нулев корен, който не е страна.

Решение

1. Двата израза за лицето са S=3b3/2S=3b\sqrt3/2 и S=3(a+b+6)3/8S=3(a+b+6)\sqrt3/8. Оттук 4b=a+b+64b=a+b+6, тоест a=3b−6a=3b-6.

2. Косинусовата теорема дава:

(3b−6)2=b2+36−6b,8b2−30b=2b(4b−15)=0.\begin{array}{l}(3b-6)^2=b^2+36-6b,\\8b^2-30b=2b(4b-15)=0.\end{array}

3. След отхвърляне на b=0b=0 получаваме b=15/4b=15/4 и a=21/4a=21/4. Най-голямата страна е c=6<21/4+15/4=9c=6<21/4+15/4=9, затова триъгълникът е допустим.

4. За проверка p=15/2p=15/2 и S=453/8S=45\sqrt3/8, откъдето S/p=33/4S/p=3\sqrt3/4. Всички страни са 21/4,15/4,621/4,15/4,6.