Подготовка за задача 7

Страна, ъгъл и описан радиус

Обратно към задачите и подготовката

Синусова и косинусова теорема, квадратни уравнения и проверка на всички допустими корени.

Осем авторски упражнения, подредени от основните връзки към цялостното решаване. Всяка задача съдържа собствено условие и припомняне. Подсказката и решението се отварят независимо.

Задача 1. Срещулежаща страна от описания радиус

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени α=∠A=30∘\alpha=\angle A=30^\circ и описан радиус R=6R=6. Намерете страната a=BCa=BC.

Схема към упражнението: Срещулежаща страна от описания радиус
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

По разширената синусова теорема a/sinα=2Ra/\sin\alpha=2R.

Подсказка

Страната срещу върха AA е BCBC, а не една от страните през него.

Решение

1. Изразяваме страната:

a=2Rsinα.a=2R\sin\alpha.

2. Понеже sin30∘=1/2\sin30^\circ=1/2, получаваме a=2·6·(1/2)=6a=2\cdot6\cdot(1/2)=6.

3. Радиусът и ъгълът определят тази срещулежаща страна веднага, но сами по себе си още не определят другите две страни.

Задача 2. Косинусова теорема като уравнение за неизвестна страна

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени a=BC=13a=BC=\sqrt{13}, c=AB=3c=AB=3 и α=∠A=60∘\alpha=\angle A=60^\circ. Намерете b=CAb=CA.

Схема към упражнението: Косинусова теорема като уравнение за неизвестна страна
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Ъгълът α\alpha е между страните bb и cc, затова a2=b2+c2−2bccosαa^2=b^2+c^2-2bc\cos\alpha.

Подсказка

След заместване се получава b2−3b−4=0b^2-3b-4=0.

Решение

1. Използваме cos60∘=1/2\cos60^\circ=1/2:

13=b2+9−3b.13=b^2+9-3b.

2. Прехвърляме всичко в едната страна и разлагаме:

b2−3b−4=(b−4)(b+1)=0.b^2-3b-4=(b-4)(b+1)=0.

3. Алгебричните корени са 44 и −1-1. Дължината е положителна, затова b=4b=4. Неравенствата за страните 13,3,4\sqrt{13},3,4 са изпълнени.

Задача 3. Алгебричен корен и геометрично решение

Условие

Неизвестна страна tt на триъгълник удовлетворява t2−3t−4=0t^2-3t-4=0. Другите две страни са 33 и 13\sqrt{13}. Намерете всички геометрично допустими стойности на tt.

Припомняне

Всеки геометричен отговор трябва да е положителен и да удовлетворява триъгълните неравенства.

Подсказка

Разложете на (t−4)(t+1)(t-4)(t+1). Проверете и положителния корен, а не само отхвърляйте отрицателния.

Решение

1. От (t−4)(t+1)=0(t-4)(t+1)=0 получаваме t=4t=4 или t=−1t=-1.

2. Стойността −1-1 се отхвърля, защото не е дължина.

3. За t=4t=4 имаме 4<3+134<3+\sqrt{13}, 13<7\sqrt{13}<7 и 3<4+133<4+\sqrt{13}. Всички неравенства са строги, затова единствената допустима стойност е 44.

Задача 4. Когато и двата корена са допустими

Условие

За триъгълник са дадени a=13a=\sqrt{13}, c=4c=4 и ъгълът α\alpha срещу aa е 30∘30^\circ. Намерете всички възможни страни bb. Проверете, че всеки положителен корен задава триъгълник.

Схема към упражнението: Когато и двата корена са допустими
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Косинусовата теорема дава квадратно уравнение. При данни за ъгъл и срещулежаща страна понякога има два различни триъгълника.

Подсказка

Използвайте cos30∘=3/2\cos30^\circ=\sqrt3/2. Полученото квадратно уравнение има дискриминанта 3636. Проверете и положителността на двата корена.

Решение

1. Заместваме:

13=b2+16−43b,13=b^2+16-4\sqrt3\,b,

тоест b2−43b+3=0b^2-4\sqrt3\,b+3=0.

2. Дискриминантата е 48−12=3648-12=36, затова b=23±3b=2\sqrt3\pm3. И двата корена са положителни, защото 23>32\sqrt3>3.

3. За който и да е от тези корени уравнението дава:

a2−(b−c)2=2bc(1−cos30∘)>0,(b+c)2−a2=2bc(1+cos30∘)>0.\begin{array}{l}a^2-(b-c)^2=2bc(1-\cos30^\circ)>0,\\(b+c)^2-a^2=2bc(1+\cos30^\circ)>0.\end{array}

4. Следователно |b−c|<a<b+c|b-c|<a<b+c, което е точно условието за недегенериран триъгълник. И двата корена са действителни геометрични решения.

Задача 5. Проверка за несъвместими данни

Условие

В триъгълник ABCABC е зададено α=∠A=90∘\alpha=\angle A=90^\circ, R=2R=2 и c=AB=5c=AB=5. Съществува ли такъв триъгълник?

Припомняне

Страната срещу правия ъгъл е хипотенузата и има дължина 2R2R.

Подсказка

Сравнете дължината на хипотенузата с дадения катет.

Решение

1. По синусовата теорема a=2Rsin90∘=4a=2R\sin90^\circ=4.

2. Но aa е хипотенузата, а c=5c=5 е катет. Хипотенузата не може да е по-къса от катет.

3. Същото се вижда от b2=a2−c2=16−25=−9b^2=a^2-c^2=16-25=-9. Квадрат на реална дължина не е отрицателен. Следователно данните са несъвместими.

Задача 6. Цялостно възстановяване с остър ъгъл

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени c=AB=3c=AB=3, α=∠A=60∘\alpha=\angle A=60^\circ и R=39/3R=\sqrt{39}/3. Намерете всички страни.

Схема към упражнението: Цялостно възстановяване с остър ъгъл
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Първо синусовата теорема намира aa. После косинусовата теорема е уравнение за bb.

Подсказка

Получава се a=13a=\sqrt{13}. Втората стъпка води до два алгебрични корена, от които само един е дължина.

Решение

1. Намираме срещулежащата страна:

a=2·393·32=13.a=2\cdot\frac{\sqrt{39}}3\cdot\frac{\sqrt3}{2}=\sqrt{13}.

2. По косинусовата теорема 13=b2+9−3b13=b^2+9-3b, тоест (b−4)(b+1)=0(b-4)(b+1)=0.

3. Избираме b=4b=4, а −1-1 отхвърляме. Страните са a=13a=\sqrt{13}, b=4b=4, c=3c=3; те удовлетворяват триъгълните неравенства.

4. Връщането във формулите дава cosα=(16+9−13)/24=1/2\cos\alpha=(16+9-13)/24=1/2 и R=a/(2sin60∘)=39/3R=a/(2\sin60^\circ)=\sqrt{39}/3. Това потвърждава и двете първоначални величини.

Задача 7. Подобие при непроменен ъгъл

Условие

Триъгълник с данни c=5c=5, α=60∘\alpha=60^\circ, R=73/3R=7\sqrt3/3 има страни a=7a=7, b=8b=8, c=5c=5. Намерете страните на триъгълник от същия вид до подобие, за който c=5/2c=5/2 и R=73/6R=7\sqrt3/6. Обяснете защо дадените величини се изменят съгласувано.

Схема към упражнението: Подобие при непроменен ъгъл
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

При подобие ъглите се запазват, а всички дължини, включително описаният радиус, се умножават по един и същ коефициент.

Подсказка

И страната cc, и радиусът са два пъти по-малки.

Решение

1. Коефициентът на подобие е (5/2)/5=1/2(5/2)/5=1/2.

2. Умножаваме всяка страна по 1/21/2:

a=72,b=4,c=52.a=\frac72,\qquad b=4,\qquad c=\frac52.

3. Радиусът става (73/3)/2=73/6(7\sqrt3/3)/2=7\sqrt3/6, точно както е зададено. Ъгълът остава 60∘60^\circ. Това е бърз начин за проверка на мащаба, когато формата вече е известна.

Задача 8. Същият метод при тъп ъгъл

Условие

В триъгълник ABCABC са дадени c=AB=2c=AB=2, α=∠A=120∘\alpha=\angle A=120^\circ и R=21/3R=\sqrt{21}/3. Намерете страните и сравнете знака в уравнението със случая на остър ъгъл.

Схема към упражнението: Същият метод при тъп ъгъл
Схема на означенията. Числените данни са в условието; видът и размерите се определят от тях.

Припомняне

Важат sin120∘=3/2\sin120^\circ=\sqrt3/2 и cos120∘=−1/2\cos120^\circ=-1/2.

Подсказка

Синусовата теорема дава a=7a=\sqrt7. Отрицателният косинус променя знака на смесения член.

Решение

1. Намираме a=2Rsin120∘=7a=2R\sin120^\circ=\sqrt7.

2. По косинусовата теорема:

7=b2+4−2·b·2(−12)=b2+2b+4.7=b^2+4-2\cdot b\cdot2\left(-\frac12\right)=b^2+2b+4.

3. Получаваме b2+2b−3=(b−1)(b+3)=0b^2+2b-3=(b-1)(b+3)=0. Единствената положителна стойност е b=1b=1.

4. Страните 7,1,2\sqrt7,1,2 образуват триъгълник, защото 7<3\sqrt7<3. Смесеният член е с плюс заради отрицателния косинус, а не по отделна геометрична формула.