3) 08.11.2026г. - Александър Александров

Дванадесет основни задачи по алгебра и по осем подготвителни упражнения към всяка. Номерата A01–A12 се отнасят само за този урок. Подробните обяснения и подготовката са авторска учебна разработка, а не дословен текст на преподавателя или изпитната комисия.

Обратно към курса · Материали и оригинални изпити

Първата страница от записките довършва У10 от 01.11.2026 г. и не е нова задача в този урок.

A01. Уравнение за отношенията на два коренаПодготовка

Условие

Нека x₁ и x₂ са корените на следното уравнение. Съставете квадратно уравнение с корени u₁ = x₁/x₂ и u₂ = x₂/x₁ и изберете съответния отговор от записките.

x2−7x+10=0.x^2-7x+10=0.

Уточнение: Пълното условие е редакционно оформено от стр. 2 и решението на стр. 3-4. Сред дадените варианти е 10u² - 29u + 10 = 0. Не е установено, че този пример е от изпит на СУ.

Решение

Метод: Съставяне на уравнение по сбор и произведение; два начина - чрез явните корени и чрез Виет.

Първо проверяваме дали деленето е допустимо. Корените са ненулеви, защото произведението им е 10. По Виет сборът им е 7.

x1+x2=7,x1x2=10.x_1+x_2=7,\qquad x_1x_2=10.

За новите корени търсим само сбора и произведението. В числителя на сбора използваме квадрата на сбора на старите корени.

u1+u2=x12+x22x1x2=(x1+x2)2−2x1x2x1x2=2910.u_1+u_2=\frac{x_1^2+x_2^2}{x_1x_2}=\frac{(x_1+x_2)^2-2x_1x_2}{x_1x_2}=\frac{29}{10}.
u1u2=1,u2−2910u+1=0.u_1u_2=1,\qquad u^2-\frac{29}{10}u+1=0.

Умножаваме по 10. За числова проверка старото уравнение има корени 5 и 2, следователно новите са 5/2 и 2/5. Размяната на имената x₁ и x₂ не променя новото уравнение.

Отговор

10u2−29u+10=0,{u1,u2}={52,25}.10u^2-29u+10=0,\qquad \{u_1,u_2\}=\left\{\frac52,\frac25\right\}.
A02. Сума от кубовете на коренитеПодготовка

Условие

Ако x₁ и x₂ са корените на уравнението, намерете x₁³ + x₂³.

x2−x−3=0.x^2-x-3=0.

Източник: СУ, 18.04.2026 г., задача № 1. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Симетричен израз чрез Виет; не е необходимо изрично намиране на корените.

s=x1+x2=1,q=x1x2=−3.s=x_1+x_2=1,\qquad q=x_1x_2=-3.

В куба на сбора участват точно двата търсени куба и допълнителен член, който можем да извадим.

x13+x23=(x1+x2)3−3x1x2(x1+x2)=s3−3qs.x_1^3+x_2^3=(x_1+x_2)^3-3x_1x_2(x_1+x_2)=s^3-3qs.
x13+x23=1−3(−3)·1=10.x_1^3+x_2^3=1-3(-3)\cdot1=10.

Друг кратък начин: всеки корен удовлетворява xᵢ² = xᵢ + 3, оттук xᵢ³ = 4xᵢ + 3. След събиране получаваме 4·1 + 6 = 10. Това е алтернативно обяснение, добавено към записките.

Отговор

x13+x23=10.x_1^3+x_2^3=10.
A03. Сума на дроби, зависещи от три коренаПодготовка

Условие

Корените на уравнението са x₁, x₂, x₃. Намерете A.

x3+x2−4x+2=0.x^3+x^2-4x+2=0.
A=12−x1+12−x2+12−x3.A=\frac{1}{2-x_1}+\frac{1}{2-x_2}+\frac{1}{2-x_3}.

Източник: СУ, 08.06.2024 г., задача № 5. Оригинално условие и отговори.

Уточнение: Официалната дата е 08.06.2024 г.; ръкописната дата на стр. 5 се разчита нееднозначно. Съвпадението е по цялото условие, не само по дата.

Метод: Разлагане с известен корен 1 и Виет за оставащото квадратно уравнение. В записките е даден и втори начин с Виет за кубично уравнение.

Метод 1. Разлагане и Виет за квадратното уравнение

Преди да събираме дробите проверяваме знаменателите. Полиномът при x = 2 е 6, следователно никой от корените не е 2.

x3+x2−4x+2=(x−1)(x2+2x−2).x^3+x^2-4x+2=(x-1)(x^2+2x-2).

Можем да наречем x₁ = 1. Другите два корена удовлетворяват x₂ + x₃ = -2 и x₂x₃ = -2. Събираме последните две дроби.

A=1+4−(x2+x3)4−2(x2+x3)+x2x3=1+66=2.A=1+\frac{4-(x_2+x_3)}{4-2(x_2+x_3)+x_2x_3}=1+\frac66=2.
A=2.A=2.
Метод 2. Виет за кубичното уравнение

Преди да събираме дробите проверяваме знаменателите. Полиномът при x = 2 е 6, следователно никой от корените не е 2.

За втория начин означаваме s₁ = x₁+x₂+x₃ = -1, s₂ = x₁x₂+x₂x₃+x₃x₁ = -4 и s₃ = x₁x₂x₃ = -2. При общ знаменател числителят е 12 - 4s₁ + s₂, а знаменателят е 8 - 4s₁ + 2s₂ - s₃.

A=12−4s1+s28−4s1+2s2−s3=126=2.A=\frac{12-4s_1+s_2}{8-4s_1+2s_2-s_3}=\frac{12}{6}=2.
A=2.A=2.
A04. Квадратна функция по даден корен и връзкаПодготовка

Условие

Числото 2 е корен на ax² + bx + 8 = 0 и a + b = 3. Определете къде квадратният тричлен y(x) = ax² + bx + 8 има минимум или максимум.

Източник: СУ, 03.04.2022 г., задача № 4. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: От дадения корен към линейна система; след това знак на a и връх на параболата.

„2 е корен“ означава, че при заместване x = 2 получаваме нула. Пишем това като уравнение за a и b.

4a+2b+8=0⟹2a+b=−4.4a+2b+8=0\quad\Longrightarrow\quad2a+b=-4.

Изваждаме a + b = 3 от 2a + b = -4. Получаваме a = -7, след което b = 10.

y(x)=−7x2+10x+8=−7(x−57)2+817.y(x)=-7x^2+10x+8=-7\left(x-\frac57\right)^2+\frac{81}{7}.

Квадратът е неотрицателен, а коефициентът пред него е отрицателен. Най-голямата стойност се получава, когато квадратът стане нула. На цялата реална ос функцията няма най-малка стойност. В теста верният избор е максимум при 5/7.

Отговор

a=−7,b=10,xmax=57,ymax=817.a=-7,\quad b=10,\quad x_{\max}=\frac57,\quad y_{\max}=\frac{81}{7}.
Параболата y = −7x² + 10x + 8 има връх (5/7; 81/7) и максимум.
Параболата y = −7x² + 10x + 8 има връх (5/7; 81/7) и максимум. Пълен размер
A05. Рационално уравнение със замяна x + 1/xПодготовка

Условие

Намерете всички реални корени.

6(x+1x)−4(x2+1x2)=−10.6\left(x+\frac1x\right)-4\left(x^2+\frac1{x^2}\right)=-10.

Източник: СУ, 18.04.2026 г., задача № 11. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Замяна t = x + 1/x и връщане към неизвестното с проверка за реални корени.

Областта на допустимите стойности е x ≠ 0. Повтарящите се изрази подсказват да означим t = x + 1/x.

x2+1x2=t2−2.x^2+\frac1{x^2}=t^2-2.
6t−4(t2−2)=−10⟺2t2−3t−9=0.6t-4(t^2-2)=-10\quad\Longleftrightarrow\quad2t^2-3t-9=0.
(2t+3)(t−3)=0,t=3ort=−32.(2t+3)(t-3)=0,\qquad t=3\quad\mathrm{or}\quad t=-\frac32.

Връщаме се към x. За t = 3 получаваме x² - 3x + 1 = 0 и два реални ненулеви корена. За t = -3/2 получаваме 2x² + 3x + 2 = 0, чиято дискриминанта е -7, затова няма реални корени.

Може да отсеем -3/2 и по-рано: за реално ненулево x числото x + 1/x принадлежи на (-∞; -2] ∪ [2; +∞). В записките тази граница не е изведена изрично.

Отговор

x=3−52orx=3+52.x=\frac{3-\sqrt5}{2}\quad\mathrm{or}\quad x=\frac{3+\sqrt5}{2}.
A06. Реципрочно уравнение от четвърта степенПодготовка

Условие

Решете уравнението в реални числа.

x4−6x3+7x2−6x+1=0.x^4-6x^3+7x^2-6x+1=0.

Източник: СУ, 07.04.2024 г., задача № 11. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Симетричните коефициенти подсказват делене на x² и замяна t = x + 1/x.

Проверяваме x = 0: свободният член е 1, затова 0 не е корен. Следователно можем да разделим уравнението на x².

(x2+1x2)−6(x+1x)+7=0.\left(x^2+\frac1{x^2}\right)-6\left(x+\frac1x\right)+7=0.
t=x+1x,t2−6t+5=0,(t−1)(t−5)=0.t=x+\frac1x,\qquad t^2-6t+5=0,\qquad(t-1)(t-5)=0.

За t = 1 уравнението x² - x + 1 = 0 има D = -3 и няма реални корени. За t = 5 уравнението x² - 5x + 1 = 0 има D = 21 и два реални корена.

x4−6x3+7x2−6x+1=(x2−x+1)(x2−5x+1).x^4-6x^3+7x^2-6x+1=(x^2-x+1)(x^2-5x+1).

Последното разлагане служи и за независима проверка на пълнотата на отговора.

Отговор

x=5−212orx=5+212.x=\frac{5-\sqrt{21}}2\quad\mathrm{or}\quad x=\frac{5+\sqrt{21}}2.
A07. Дробно уравнение с недопустим кандидатПодготовка

Условие

Решете уравнението.

22−x+6x2−x−2=1.\frac2{2-x}+\frac6{x^2-x-2}=1.

Източник: СУ, 31.03.2013 г., второ равнище, задача № 1. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Допустими стойности, разлагане на знаменател, общ знаменател и отсяване на x = 2.

x2−x−2=(x−2)(x+1),x≠2,x≠−1.x^2-x-2=(x-2)(x+1),\qquad x\ne2,\quad x\ne-1.

Преди да умножаваме по общ знаменател, записваме ограниченията. Превръщаме 2/(2 - x) в -2/(x - 2), за да са съгласувани множителите.

−2(x+1)+6=(x−2)(x+1).-2(x+1)+6=(x-2)(x+1).
x2+x−6=0⟺(x+3)(x−2)=0.x^2+x-6=0\quad\Longleftrightarrow\quad(x+3)(x-2)=0.

Кандидатите са -3 и 2. Числото 2 е извън допустимите стойности. За x = -3 проверката дава 2/5 + 6/10 = 1. Следователно -3 е единственото решение.

Отговор

x=−3.x=-3.
A08. Сбор на два модулаПодготовка

Условие

Решете уравнението.

|2x−5|+|4x+2|=6.|2x-5|+|4x+2|=6.

Източник: СУ, 12.04.2025 г., задача № 12. Оригинално условие и отговори.

Поправка на грешка в записките: В записките на стр. 12 условието е |2x - 5| + |4x + 2| = 6, но в средния случай на стр. 13 свободният член +2 е сменен на -2. Така е получен неверният отговор x = 1/2. Официалното условие и официалният отговор потвърждават x = -1/2.

Решение

Метод: Разделяне на числовата ос по нулите на двата линейни израза.

2x−5=0 ⟹ x=52,4x+2=0 ⟹ x=−12.2x-5=0\ \Longrightarrow\ x=\frac52,\qquad4x+2=0\ \Longrightarrow\ x=-\frac12.

Разделяме оста на x < -1/2, -1/2 ≤ x < 5/2 и x ≥ 5/2. Граничните точки са разпределени без застъпване.

x<−12:(5−2x)+(−4x−2)=6⟹x=−12.x<-\frac12:\quad (5-2x)+(-4x-2)=6\quad\Longrightarrow\quad x=-\frac12.

Този кандидат не принадлежи на първия интервал.

−12≤x<52:(5−2x)+(4x+2)=6⟹x=−12.-\frac12\le x<\frac52:\quad(5-2x)+(4x+2)=6\quad\Longrightarrow\quad x=-\frac12.

Тук кандидатът е допустим. На границата вторият модул е нула.

x≥52:(2x−5)+(4x+2)=6⟹x=32.x\ge\frac52:\quad(2x-5)+(4x+2)=6\quad\Longrightarrow\quad x=\frac32.

Последният кандидат не принадлежи на третия интервал. Единственото решение е -1/2. Проверка: |-1 - 5| + |-2 + 2| = 6 + 0 = 6.

Отговор

x=−12.x=-\frac12.
Графиката на |2x − 5| + |4x + 2| пресича y = 6 само при x = −1/2. Точката x = 1/2 не е решение.
Графиката на |2x − 5| + |4x + 2| пресича y = 6 само при x = −1/2. Точката x = 1/2 не е решение. Пълен размер
A09. Вложени модули и крайни корениПодготовка

Условие

Намерете разликата между най-големия и най-малкия корен.

|||x−4|−3|−2|=1.\left|\left||x-4|-3\right|-2\right|=1.

Източник: СУ, 07.04.2024 г., задача № 5. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Развиване на модулите отвън навътре и тълкуване като разстояния.

Означаваме B = ||x - 4| - 3|. От |B - 2| = 1 следва B = 3 или B = 1. И двете стойности са неотрицателни.

От ||x - 4| - 3| = 3 следва |x - 4| = 6 или |x - 4| = 0. От ||x - 4| - 3| = 1 следва |x - 4| = 4 или |x - 4| = 2.

|x−4|∈{0,2,4,6}.|x-4|\in\{0,2,4,6\}.
x∈{−2,0,2,4,6,8,10}.x\in\{-2,0,2,4,6,8,10\}.

Има седем различни корена, защото при |x - 4| = 0 двете записи 4 ± 0 дават един корен. Най-крайните са симетрични спрямо 4 и са на разстояние 6 от него. Разликата е 12.

Отговор

xmin=−2,xmax=10,xmax−xmin=12.x_{\min}=-2,\quad x_{\max}=10,\quad x_{\max}-x_{\min}=12.
Седем различни корена: −2, 0, 2, 4, 6, 8, 10. Разстоянието между крайните е 12.
Седем различни корена: −2, 0, 2, 4, 6, 8, 10. Разстоянието между крайните е 12. Пълен размер
A10. Брой решения на модулно квадратно уравнениеПодготовка

Условие

Намерете броя на различните реални решения.

|2x2−10x+1|=232.|2x^2-10x+1|=\frac{23}{2}.

Източник: СУ, 11.06.2023 г., задача № 4. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Два знакови клона; отделно броене на различните корени във всеки.

2x2−10x+1=232or2x2−10x+1=−232.2x^2-10x+1=\frac{23}{2}\quad\mathrm{or}\quad2x^2-10x+1=-\frac{23}{2}.

Първият клон е 4x² - 20x - 21 = 0 и има положителна дискриминанта 736. Следователно дава два различни реални корена.

x=52±232.x=\frac52\pm\sqrt{\frac{23}{2}}.
4x2−20x+25=(2x−5)2=0⟹x=52.4x^2-20x+25=(2x-5)^2=0\quad\Longrightarrow\quad x=\frac52.

Вторият клон дава един различен корен, независимо че той е двукратен. Двата клона не могат да имат общ корен, защото едно число не може да е едновременно 23/2 и -23/2. Общият брой е 2 + 1 = 3.

Графично: 2x² - 10x + 1 = 2(x - 5/2)² - 23/2. Правата y = -23/2 докосва параболата във върха, а y = 23/2 я пресича два пъти.

Отговор

N=3.N=3.
Параболата 2x² − 10x + 1 има две пресечни точки с y = 23/2 и една допирна точка с y = −23/2.
Параболата 2x² − 10x + 1 има две пресечни точки с y = 23/2 и една допирна точка с y = −23/2. Пълен размер
A11. Квадрат на израз и модул на същия изразПодготовка

Условие

Решете уравнението.

(x2+2x)2−2|x2+2x|−3=0.(x^2+2x)^2-2|x^2+2x|-3=0.

Източник: СУ, 18.06.2016 г., Математика I, задача № 26. Оригинално условие и отговори.

Уточнение: PDF стр. 17 е обърната на 180 градуса; стр. 18 е второто, изправено заснемане на същата страница. Първият ред на стр. 18 довършва тази задача. Не се брои като ново условие.

Решение

Метод: Замяна t = |x² + 2x| ≥ 0 и равенство a² = |a|².

Тъй като квадратът на израз е равен на квадрата на неговия модул, въвеждаме t = |x² + 2x|. Записваме t ≥ 0 още при замяната.

t2−2t−3=0⟺(t−3)(t+1)=0.t^2-2t-3=0\quad\Longleftrightarrow\quad(t-3)(t+1)=0.

Коренът t = -1 се отхвърля, защото модул не може да е отрицателен. Остава t = 3.

|x2+2x|=3⟺x2+2x=3orx2+2x=−3.|x^2+2x|=3\quad\Longleftrightarrow\quad x^2+2x=3\quad\mathrm{or}\quad x^2+2x=-3.
x2+2x−3=(x−1)(x+3)=0.x^2+2x-3=(x-1)(x+3)=0.

Другият клон е x² + 2x + 3 = 0 и има D = -8, следователно няма реални корени. За x = 1 и x = -3 вътрешният израз е 3 и проверката дава 9 - 6 - 3 = 0.

Отговор

x∈{−3,1}.x\in\{-3,1\}.
A12. Модул в знаменателПодготовка

Условие

Решете уравнението.

|x|−5|x|=−4.|x|-\frac5{|x|}=-4.

Източник: СУ, 19.03.2017 г., второ равнище, задача № 1. Оригинално условие и отговори.

Решение

Метод: Допустими стойности и замяна t = |x| > 0.

Знаменателят изключва x = 0. Следователно при t = |x| имаме строгото ограничение t > 0, а не само t ≥ 0.

t−5t=−4⟺t2+4t−5=0.t-\frac5t=-4\quad\Longleftrightarrow\quad t^2+4t-5=0.
(t−1)(t+5)=0,t=1ort=−5.(t-1)(t+5)=0,\qquad t=1\quad\mathrm{or}\quad t=-5.

Приемаме само t = 1. Връщаме се към x: |x| = 1 дава x = -1 или x = 1. И за двете стойности лявата страна е 1 - 5 = -4.

Отговор

x∈{−1,1}.x\in\{-1,1\}.

Материали за урока

Оригинални изпити на СУ

Архивни копия на официалните PDF файлове на ФМИ към СУ. За всяка дата са посочени и връзките към първоизточника. Условията и отговорите за 31.03.2013 г. са в общ файл.

Обратно към курса